С усмивка, позитивно настроена и готова психически за доказване!


Здравейте приятели на VolleyComment.

В рубриката на Мария Филипова „Звездите споделят“. Днес ще ви запознаем с историята на Ева Янева .Как, кога и защо избра любимата ни игра.

–Здравей Ева, когато започваше с волейбола, минаваха ли ти мисли, че ще стигнеш толкова далеч?

-Играя волейбол от съвсем мъничка и тогава не го приемах като нещо, което може да се развие до такава степен. За мен това беше просто една интересна игра, с която започнах по–скоро да си изразходвам енергията,тъй като първите ми стъпкки в спорта бяха на 10 години.

-Кога усети, че нещата при теб ще се получат във волейбола?

-Този момент дойде, когато в ЦСКА ме повикаха при жените и ме викаха с по-големия национален отбор (с 2 години по-големи от мен).Тогава реално осъзнах, че аз имам потенциал и мога да се развия повече и на по-далеч.

-Кое те мотивира да влизаш всеки ден в залата?

-Мотивира ме любовта към спорта, мотивира ме самата реализация, трудностите които изпитваме, мотивира ме всеки нов сезон, отборът ми, състезателките, треньора, изискванията, самата динамика на играта. Всичко това за мен е много интересно, да се усъвършенстваш в нещо, в което си добър.

-Играла си с много състезателки от различни първенства, можеш ли да определиш някоя или някои като еталон за професионализъм и спортна  етика, и какво си научила от тях?

-Животът и кариерата на един спортист, още повече от колективен спорт е много интересен, тъй като ти буквално ежегодишно, ежедневно се сблъскваш с много различни състезатели, различни характери, различни хора около теб, които определено те обогатяват. Смятам, че е важно да съумееш да вземеш примера, добрия пример от състезателките, който са били на по-високо ниво от теб, които са вече доказани. С много сериозни имена съм играла в кариерата ми и всеки те учи на различни неща, още повече, че имаме и различен манталитет. Във Франция съм играла дълги години с Виктория Равва, която е един прекрасен професионалист и човек. В Русия съм играла с Екатерина Гамова, която е легенда във волейбола. Според мен нещото, което ги обединява е любовта към спорта.

-Играла си в най-силните първенства в света, къде научи най-много за волейбола?

-Смятам, че във Франция имах възможността да работя с един страхотен треньор, който ми даде много за волейбола. След това всяка година, всеки сезон учиш нещо, дори днес мога да кажа, че уча и се усъвършенствам, и ми е много интересно и приятно.

-Различните първенства различна тактика ли имат и каква е разликата?

-Всички първенства се обединяват с най-важната тактика, да имаш ясна цел, да си устремен към нея и характер да направиш от състезателите отбор. Има някои страни, в които повече се залага на физиката, в други повече на техниката, но тактиката не бих казала, че е различна, по-скоро качествата на състезателите са различни. Няма разлика в тактиката в различните първенства, по скоро разликата е в подготовката и отношението към спорта, към хората. В Китай е малко по-сложно и малко по да кажем педантично-войнишки, докато в Япония нещата са по-леки, представя се по по друг начин, по близък до европейския.

снимка: личен архив

-Къде според теб е най-доброта място за волейбол, като ниво, като условия, като заплащане?

-В днешните времена така е доста динамично отношението към спорта и въобще реализацията в спорта, която можеш да получиш, от финансова гледна точка, от спортно-техническа. Със сигурност най-доброто място е това, в което се чустваш най-добре. Смятам, че една Полша е хубава дестинация, една Турция, Франция също търпи сериозно развитие в първенството си в последните години. Русия е с изключително силно първенство. Може би за всяка държава се изискват различни качества, за да можеш да комбинираш удоволствието от спорта и финансовата страна.

-Разкажи ни за преживяването да играеш в Япония и Китай?

-Действително Китай и Япония са коренно различни държави, коренно различни от Европа и изключително културно богати. Там е много интересно. В Япония ме впечатли най-много, естествено, ураганите, торнадата и земетресенията. Впечатли ме топлината на хората, любезността, искреността, желанието да помагат, да работят, защото те се работохолици. Усмивката и енергията, с която идват всеки ден на тренировка. Там спорта не беше работа, там спорта беше едно удоволствие. Китай от своя страна, може би от самата им култура, от самото им възпитание, беше по-строго, ясно, че нещата трябва да се случат така или няма как да се свършат по друг начин. Смятам, че в Китай ми беше по-трудно. В Китай тренировките са изключително дълги. В началото на сезона направихме един подготвителен лагер, в който 3 седмици тренирахме всеки ден по 7ч. и в началото на мен ми се струваше непреодолимо препятствие. Аз мислех, че няма да издържа. Оказа се, че издържах, даже издържах 4 месеца без нито един почивен ден, което също беше нещо немислимо, но пък затова станахме шампиони на Китай, което смятам, че е едно изключително постижение в кариерата ми.

снимка:личен архив

–Имаш ли някакъв ритуал преди мач или всичко вече е рутина?

-За мен всичко е някаква рутина, но най-важното е да съм се наспала добре, наяла на време. Да съм с усмивка и това е най-важното да си позитивно настроен и готов психически за една борба и за едно доказване, тъй като за мен слаби мачове няма, подценяване на противника няма. Винаги тряба да си на най-доброто ниво в момента.

-Мачът, който никога няма да забравиш?

-Мисля, че ми предстои да го изиграя. Това ще бъде последния мач в кариерата ми, който никога няма да забравя.

–От позиция на времето, можеш ли да дадеш отговор, защо не реализирахте огромния потенциал, който имахте с националния отбор?

-Това е един доста сложен въпрос, но смятам, че един от факторите е, че не сме имали една и съща цел в този определен момент. Това е изиграло огромна роля. А защо не сме имали такава ,не мога да отговоря.

снимка:fivb.com

-Какво е мнението ти за социалните медии и известността?

-Смятам, че животът в 21в. е доста динамичен, изключително богат на информация и това се превърна в нещо нормално. Лично аз не обичам много да показвам, да съобщавам, да известявам, много хора да ми влизат в личното пространство. Но пък от професионална гледна точка е хубаво хората да знаят какво се случва с даден състезател, даден отбор. И мисля, че това е нещо позитивно, докато е в своите граници. А границите са там, да не си натрапчив и да предлагаш на хората информацията, която би им била интересна и полезна.

снимка:fivb.com

-В каква роля се виждаш след приключване на спортната ти кариера?

-Ами виждам се в някаква сфера по-скоро, която пак е свързана с хора, динамична е. Може би около спорта, там би ми било най-лесна самата преливна вълна от състезател да остана в спорта. Но не съм много сигурна, че това ще се случи, може да е нещо коренно различно. За сега смятам да си остана на игрището.

-Би ли се върнала да завършиш кариерата там откъдето си започнала?

-Да, бих се върнала да завърша кариерата си в България и бих го направила чисто, защото това ще ми достави едно огромно удоволсвие, вътре в мен самата. Но дали ще се случи нямам си и напредстава.

снимка:fivb.com

-Напоследък е модерно да имаш инвестиционнен портфейл, ти в какво инвестираш?

-Инвестиционнен портфейл нямам. Аз инвестирам в себе си. Това е най-добрата инвестиция. Гледам да живея разумно и рационално, но все пак да знам, че един ден спортът ще приключи и оттам нататък  животът ми ще се промени. Нямам нещо определо, в което инвестирам с цел.

-Живеем в сложно и динамично време, какво научи за себе си и за хората в периода на изолация, в който бяхме поставени?

-Действително живеем един много забързан живот, психически тежък, един много богат живот и в същото време забравяме за малките неща. Това време ми даде възможността да им обърна внимание, да обърна внимание на себе си, на мъничките неща, които са ни станали такава рутина, че дори не се замислям да ги правя. А всъщност те са много приятни, и важни за връзките с хората, за това какво значи приятелството, какво значи може би самотата, защото като прекарахме доста време затворени, затова колко са важни хората около теб. И как след като успяхме да преживеем благополучно този период, с каква жажда просто излезнах от вкъщи. Преоценяш хората, възможностите.

снимка: личен архив

-Продължи изречението- Волейболът е…

Моята любов и сила, характер!!!

+ There are no comments

Add yours