Шест години след последната титла на Тренто от Световното клубно първенство по волейбол (от общо четири поред между 2009 и 2012, извоювани под ръководството на Радостин Стойчев) отборът отново стъпи на световния връх, след като победи във финалната среща тима на Лубе Чивитанова с 3:1 в Ченстохова, Полша. Какви бяха причините за този грандиозен успех, още повече, като се има предвид, че трентинци по никакъв начин не влизаха като фаворити в турнира.

снимка:fivb.com

В предварителна група „А“ след гладиаторски битки Лубе Чивитанова спечели първото място, а считаният за едва ли не сигурен участник във финалната четворка Зенит Казан изгоря като Факел, победен от едноименния отбор от Нови Уренгой, воден от бившия старши треньор на българските национали Камило Плачи. В тежката борба се включи и отборът на СКРА (Белхатов), но в крайна сметка възпитаниците на Плачи се справиха в тайбрек и със Зенит, и със СКРА, и докопаха заветното място в полуфиналите.

Междувременно в далеч по-леката откъм имена група „Б“ Тренто се справи с бразилския мастодонт Сада Крузейро, изпадналия в жестока криза в полската Плюслига Асеко (Ресовия) и скромния ирански Хатам Ардакан. Въпреки убедителните изяви шансовете за купа на играчите на бившия треньор на Пиаченца и Модена Анжело Лоринцети биваха считани за минимални и оставаха в сянката на суперзвездите, изпълнили небосклона на Чивитанова.

снимка:fivb.com

Полуфиналите преминаха резонно с победи за Лубе и Тренто, въпреки че Асеко, съответно Факел, донесоха съществени ядове за италианците в първите геймове и на двата двубоя, водейки до необходимостта да бъде осъществяван пълен обрат с по 3:1. При създалата се ситуация очакванията на волейболната общественост се оправдаха, а в последната среща на турнира Лубе влизаше като безспорен фаворит.

Реалността обаче се оказа друга. От първия си сервис в двубоя Тренто методично и последователно започна да цели Леал, който се разколеба и беше изваден от игра почти за цялото времетраене на двубоя. В дадени моменти от мача Бруно (и Д‘Хулст) въобще не му гласуваха доверие, а когато го правиха – ефективността му беше безнадеждно ниска. С известни условности положението беше подобно и при другия кубинец по рождение – Османи Хуанторена, който също беше много далеч от добрите си дни. В крайна сметка и двамата завършиха с под 35% успеваемост в атака – атестат за изключително качественото противодействие на Тренто във фаза „блок-защита“, допълнено с добре насочения начален удар.

снимка:fivb.com

От другата страна на мрежата Симоне Джанели дирижираше вълшебно атаката на Тренто, макар и използвайки донякъде нетрадиционна дистрибуция. Крайните нападатели Аарън Ръсел и Урош Ковачевич нападаха преимуществено по-сложните топки след лошо или разсеяно посрещане, съответно на контраатака, а диагоналът Лука Ветори получаваше доверие в атака основно на идеално разиграна ситуация. За разнообразието в атака на Джанели спомогнаха и блестящите качества на централния Сречко Лисинац, който беше готов да получи топката дори когато посрещането беше извадено на третия метър. 22-годишният разпределител нерядко използваше тази опция, което представлява съществена разлика в сравнение с дистрибуцията му в италианския национален отбор, която не притежава подобни параметри при играта с центровете. Доказателство за тези разсъждения е и сериозното разминаване между броя атаки в срещата на Лисинац (13) и на другия център – Давиде Канделаро (5), който обаче компенсира с цели 6 успешни блока.

снимка:fivb.com

В контекста на цялостното представяне на Тренто не бива да бъде забравен и либерото Женя Гребенников, за редица специалисти – най-качественият състезател на този пост в световен мащаб, който в множество ситуации обезсърчи (и обезличи) нападателите и изпълнителите на начален удар на Лубе.

Всъщност единствените състезатели на Чивитанова, които демонстрираха истинските си възможности, бяха българинът Цветан Соколов, завършил със седемнадесет точки, и третият кубинец Робертланди Симон, които позволиха на отбора да се задържи по-дълго в мача, печелейки втория гейм. Тотално разочарование беше и бразилският плеймейкър Бруно Резенде, чиято слаба форма позволява на белгиеца Стейн Д‘Хулст да се изявява все по-често (развитие на събитията, на което последният едва ли сериозно се е надявал).

По този начин Тренто принесе в дар на не толкова многобройната, но изключително емоционална публика в китния алпийски град пета титла от Световното клубно първенство. И празненствата започнаха…

Богдан Млъчков   http://www.youtube.com/volleyballexplained