Науката и спорта – Защитата е…..

Науката и спорта – Защитата е…..


 „Нападението носи точките, но защитата печели мачовете“.

Доц.Стефан Димитров

Защитата е   ключов компонент от играта. Умението да се избере правилното и най-подходящо място в задно поле помага на състезателя да предугади и да  неутрализира противниковото нападение. За да се  изградят  правилни навици, са необходими многократни повторение на прости и сложни ситуации посредством изпълнение на определени упражнения.

В следващите редове предлагаме на вашето внимание няколко упражнения.

ЦЕЛ: ЗАЩИТА

1.Описание –

Трима състезатели са в лицев лег на крайната  линия. Треньорът самостоятелно си подхвърля топки и забива (пуска) в указаните посоки- последователно. Преди подхвърлянето се използва плясък по топката, като сигнал за съответния защитник да се изправи и влезе в игрището.

Варианти:

  1. Трима състезатели стартират последователно (от същото изходно положение) от зона 6, а треньорът забива (пуска) към зони 1 и 5 – последователно.
  2. Защитникът получава от треньора и втора подхвърлена топка – за подаване в някой от краищата на мрежата.
  3. Като основен вариант, но при плясък по топката от треньора състезателят сяда върху медицинска топка на крайната линия и влиза в полето за защита.

photo:volleyballworld.com

2.Описание –

 

Треньорът е върху скрин зад мрежата – самостоятелно си подхвърля топки и последователно ги забива ( пуска) в указаните посоки. Подхвърлянето е предшествано от плясък по топката, което изисква от съответния защитник да се придвижи от 6-тия до 3-тия метър ( докосва го) и да се изтегли назад за защита; или от крайната линия влиза в полето : или след придвижване от 3-тия до 6-тия метър – спасява пусната топка.

Варианти:

  1. Изпълнява се от две групи по двама, трима състезатели в двете половини на игрището и съответно – от двама треньори (забиващи).
  2. Тримата защитници стартират от зона 6, а спасяването е последователно в зоните 1 и 5.

photo:volleyballworld.com

3.Описание –

Състезател в зона 6 подава на разпределител при мрежата, получава забита от него топка и наблюдава в кой от двата края ще подаде той. Движи се на диагонала, където получава от съответен състезател топка. При успех разпределителят подава на другия (или по избор) и т.н.

Вариант –

  1. Разпределителят прехвърля топката в другото поле, където са преминали двамата състезатели стоящи до мрежата. Те с три контакта организират забиване със средна сила от някой край на мрежата по диагонал, по правата.

photo:volleyballworld.com

4.Описнаие –

Състезателите са по двойки. Играчът при мрежата самостоятелно си подхвърля топки и забива в посока към другия в задната част на полето (защитник).

Варианти –

  1. При подхвърлянето защитникът се изтегля от 3-тия метър назад; от лег по очи (на гръб) на крайната линия се изправя и влиза в полето.
  2. Забиващият е две топки. Първата забива, втората пуска (или обратно).
  3. Играчът до мрежата непрекъснато забива, а другият спасява.
  4. Като вариант 1, но забиващият е в другото поле и върши това след отскоки над мрежата; използва само /или пускане.

photo:volleyballworld.com

+ There are no comments

Add yours