Либерото бе въведено във волейбола през 1998 г. Привидно причината беше, да се балансира ефективността на атакуващите и отбранителните етапи на играта, като се подобри качеството на защитата. Написах, че либерото всъщност е променило играта, но може би не точно как сме си представяли това. Сега имаме възможност да проверим предложението.

В предишна публикация  от тази серия на фазата на break point направих наблюдението, че процентът на break point е по-нисък при ротациите, в които централните блокиращи изпълняват сервис и следователно либерото не е на игрището. Чудех се дали този резултат би могъл да бъде причинен от факта, че централния блокиращ  обикновено изпълнява флот сервис (което също открихме, че намалява процента на точките на break point) или че централния блокиращ  е по-лош защитник от либерото или разбира се и двете.

В първия случай разгледахме ротациите с либеро (Р1, Р6, Р4, Р3) и без либеро (Р5, Р2). Тук ясно можем да видим, че отборите във всяка лига създават “значително” по-малко възможности за нападение без либеро, в сравнение с времето, когато либерото е било на игрището. От това не става ясно обаче ефектът от вида сервис.

Ако погледнем само сервисът с отскок ние все още виждаме еднакви показатели ( с изключение на Полша) защитата е по-добра с либеро, отколкото без. Общата картина и картината при сервис с отскок са много близки , което показва, че много малко централни блокиращи изпълняват сервис с отскок . Какво можем да извлечем от тази информация , че в Полша централните блокиращи имат много добър сервис с отскок.

Ако погледнем само флот сервиса, продължаваме да виждаме по-малко възможности за атака след отбрана при отсъствието на либеро. В четири от петте лиги разликата е почти еднаква. В петата Италия, тя е малка, но все още я има.

Така се оказва, че либерото  има измеримо въздействие върху качеството на отбраната на отбора след блокада в професионалния волейбол на мъжете. Тази разлика е около 1-1,5 допълнителни атаки за всеки 20 отбранителни възможности.

Интересно е да се замислим защо е това, или по-скоро как е станало това. Двадесет години след въвеждането на правилото, има две цели поколения централни блокиращи, които никога не са имали нужда да защитават по какъвто и да е начин в кариерата си. А дори и  краткото посещение на тренировката на  супер отбор ще разкрие, че централните блокиращи, почти никога не практикуват отбраната по някакъв смислен начин. Не е изненадващо, че централните блокиращи са по-лоши в отбраната, отколкото либерата.

Mark Lebedew

Analysis of Top 5 Leagues – Break Point Phase ‘The Libero Effect’