България пропуска световното първенство до 22 години
На завършилия квалификационен турнир в сръбския град Върнячка баня българските волейболистки записаха три победи, които се оказаха недостатъчни за класиране на световното първенство догодина в Словения. Изключително силен турнир с участието на водещи сили в женския волейбол като Турция, Сърбия, Италия, която участва с по-малки на възраст волейболистки (19 годишни, въпреки това се представиха много добре, защото бяха добре селектирани и с добра техническа грамотност). Шест отбора се бореха за две места, които даваха квота за шампионата на планетата. Интересен акцент беше програмата на турнира, предлагайки пет поредни мача без почивен ден, това от своя страна вкара състезателките в един натоварен режим, където малцина от тях успяваха да задържат концентрация за по продължително време и затова се получаваха обрати на резултатите в отделните геймове и мачовете. Българките на два пъти участваха в мачове, където от резултат 2-0 се стигаше до пълен обрат до 3-2 , веднъж спечелиха срещу отбора на Сърбия губейки с 2-0, веднъж загубиха срещу Италия водейки 2-0. Отборът на Турция също загуби мач водейки с 2-0 срещу Полша. Показаните резултати от всички отбори задържаха интригата до последния ден, буквално не се знаеше кои състави ще се класират.
България на този турнир
Три победи срещу Сърбия, Хърватска и Полша.
Две загуби срещу Италия и Турция, отборите, които спечелиха квотите за световното първенство.

снимка cev.lu

Анализирайки показаното на терена от всички отбори трябва да се отбележат няколко аспекта:
1. В селективно естество изоставаме чувствително, почти всички отбори ни превъзхождаха в ръстово отношение – първа предпоставка за постигане на добри резултати.
2. За голямо съжаление доброто физическо състояние на нашите волейболистки не можа да покрие пропуските в техниката, въпреки че в тренировъчния процес се наблягаше именно на технически умения, които се изграждат в ранна детска възраст. Тук е мястото да се отбележи, че ние продължаваме да работим на парче, без ясна визия, стратегия, планираност и методика за развитие на състезатели. Всеки по места прави каквото прецени и когато прецени, без перспектива. В националния отбор през лятото се работи на прилично ниво, както всички останали национални отбори, има обезпеченост откъм технически пособия, медикаментозно възстановяване, състезателките видимо напредват, но това е само два-три месеца. След това по клубовете се връщат на изходно положение. Час по-скоро българската федерация трябва да предприеме действия именно в тази насока, създаване на единна методика и система на подготовка, която да бъде изпълнявана по места, изграждане на екип от специалисти, които да контролират спазването на тази система и да бъдат в помощ на клубовете при необходимост, от всякакво естество (спортно техническо, физическо, тактическо).

снимка cev.lu

Не е нужно да откриваме топлата вода, просто трябва да се опитаме да приложим добрите практики от водещите страни. През последните 10 години имахме няколко големи възможности (2006 година бронзов медал от световно първенство в Япония, 2009 година бронзов медал от европейско първенство в Турция, 2015 европейското първенство в София, всички знаем каква еуфория настъпи тогава), да материализираме успехите и общественото внимание, което акумулираше българският волейбол, в една трайно добре функционираща система, с ясни правила, интересна за бизнеса, който да подпомага този спорт. Поради различни причини и интереси това не се получаваше. Въртим се в един омагьосан кръг и съжаляваме всеки път за пропуснати възможности, коментираме как можем, как сме били бразилци, руснаци, италианци, американци, как го правят сърбите и как всеки път малко не ни достига за медал. Голяма част от клубовете в България просто търсят масовост, в това няма лошо, но нека тази масовост да се прави по някаква система и методика, а не просто да се пускат топките на децата да се наблюдават отблизо, да се чака появата на самородния талант, който трябва да бъде продаден в друг отбор. При водещите отбори положението не е по различно, с тази разлика, че при някои от тях в едно минало време са изграждани шампионски манталитет и традиции, които с времето са все по-затихващи, но са достатъчни за класиране на финали, или за спечелване на зонален турнир при подрастващите. В София отборите ЦСКА и Левски, които дълги години са били гръбнака на националния отбор изпитват големи проблеми с базите за подготовка, за разлика от провинцията, където клубовете разчитат на помощта от местната власт. Софийските отбори са ощетени в този случай. Ето няколко съществени примера, които дават отговори, защо не печелим медали и всеки път се сгромолясваме в подножието на поредния връх пред нас. Като прибавим и българската народопсихология, и манталитет картината става пълна. Затова българският волейбол изпитва проблеми, когато се срещне с добре организирани, правилно селектирани и технически грамотни отбори.