Дарума, носи късмет за едни и силно разочарование за други!

България загуби драматично най- важният си мач за годината. Мачът който класираше отбора на олимпийските игри в Токио след година.

ВАРНА (БЪЛГАРИЯ)

2-3

БЪЛГАРИЯ

БРАЗИЛИЯ

Score

25 - 23

25 - 19

30 - 32

16 - 25

11 - 15

107 - 114

Всички предпоставки бяха налице, пълна зала, пределна мобилизация от страна на нашите състезатели, предимство в резултата, но и този път не се получи.

снимка:fivb.com

Акценти за отбелязване-

Мач преминал в две части. Първата част , окрилени от положителните емоции, пълната зала и добрата атмосфера, българските волейболисти играха на предела на своите възможности и закономерно поведоха в резултата с два гейма преднина.

Обективността изисква да отбележим, че бразилските волейболисти през първите два гейма  само присъстваха в залата без да показват и 15%  от това  на което са способни.

Същинският сблъсък започна в третият гейм, където двата отбора показаха на какво са способни. България играеше на своя максимум, Бразилия се пробуждаше от летаргията, в която бе попаднала в началото на мача. Всичко вървеше както ни се искаше, но и този път неписаното правило във волейбола се потвърди. Ако водиш с 2-0 и не затвориш мача с 3-0, губиш с 2-3. Изпитахме го на гърба си.

снимка:fivb.com

Изгубения тежко трети гейм с 30-32, сякаш прекърши устрема в нашите редици. Съвсем закономерно падна концентрацията , настъпи умора и това позволи на Бразилия да се върне в мача. Още от самото начало бе ясно , че такъв тип мачове не могат да приключат в три гейма , но сценария бе много тежък за нас. За съжаление отново не успяхме да победим голям отбор , когато трябва, когато е важно.

Силвано Пранди заложи на комбинация от опит и младост при крайните нападатели,  Тодор Скримов и Мартин Атанасов.

Важен детайл от случващото се на игрището, бе тежката контузия на Тодор Скримов в средата на вторият гейм, която лиши нашият отбор от опитен боец. В дългосрочен план тази загуба на опитен състезател , ни остави без алтернативи до края на мача. Видя се, че именно това не достигна във важните моменти. Епизодичните включвания на Ники Пенчев не дадоха очаквания резултат. С двама млади крайни нападатели каквито са Мартин Атанасов и Розалин Пенчев , можем да победим Египет, Пуерто Рико, но Бразилия е друга класа.

снимка:fivb.com

Друг важен момент за отбелязване е недостатъчното използване в атака на нашият най- добър нападател Цветан Соколов. Дали е било тактически ход, дали игрови ситуации не са позволили топката да бъде отправена към него , не можем да знаем, но е факт , че  не получи най- важните топки в мача. Той стана най- резултатния волейболист в нашия отбор , но какво от това, отборът пропиля златен шанс да играе на Олимпиада.

Чувалите с критики и въпроси ,защо този , защо онзи, са отвързани и предстои да се изсипят. Винаги е имало болни, недоволни и вечно мрънкащи. Колкото по- бързо направим генерална рекапитулация на това , какви сме били, какви сме и какви искаме да бъдем. С какви възможности  разполагаме , човешки, финансови и материални, спрямо тези с които се конкурираме в днешно време, толкова по-лесно ще ни бъде да понасяме загубите и слабите резултати. Живеейки в заблуда , загубите се понасят по- тежко.  Шансовете ни за класиране на игрите в Токио, от континенталната квалификация през януари 2020 са, между 5 и 10 %.

снимка:fivb.com

Няма да е фатално , ако не се класираме за олимпиадата ,казаха го и от ръководството на федерацията. Все пак, само 12 отбора могат да вземат участие на континентален принцип. Европа е ощетена, това е факт. Фатално ще бъда , ако продължим по този начин, да живеем в заблуди, че домакинствата ще развиват нашия волейбол. Домакинствата на различни турнири са хубаво нещо, не трябва да се отрича това, но за да се стигне до тях , всичко трябва да функционира както трябва.

Здрав фундамен, последователност и принципност.