Легендата на българската волейбол Николай Иванов за това защо да бъдеш разпределител е най-важната роля на игрището.

Спомняте ли си момента, в който започна вашата „любовна история“ с любимия ви спорт?

Спомням си много добре моята. Или поне си спомням какво чувствах.

Не си спомням точната дата и час, но изглежда, че ако си затворя очите точно сега, през 2021 г., ще бъда преместена моментално в онзи горещ летен ден, преди около 18 години, в хола на дома ни. Майка ми щеше да включи телевизора, за да гледа мач на българския отбор по волейбол, мъже, и аз щях да се присъединя към нея заедно с баща си.

Това, което ще видя по-нататък, определено ще промени живота ми.

Ще видя динамична игра и ще видя как българският отбор печели. Ще гледам екрана и няма да мога да спра да гледам. Ще видя и някои фенове и почти ще се чувствам там.

И щях да видя един човек, когото камерата постоянно показваше.

По-късно ще науча името му. Николай Иванов. Капитанът на българския национален отбор и негов разпределител.

През годините щях да продължа да го гледам, да играе в Италия, Турция, Русия, Полша, да води отборите си към победи и да носи радост на българските фенове, заедно със съотборниците си.

Дори ще го гледам да играе на живо веднъж или два пъти, като един от тях е незабравимата полуфинална среща за Купата на CEV в моя град.

И ето ме. Години по-късно водя доста дълъг разговор за волейбола с истинска легенда.

Ако кажете на момичето, гледащо телевизията преди 18 години, че това би било възможно, най-вероятно тя няма да ви повярва. Но днешната Виктория знае, че е истина, защото след като веднъж имате волейбола в живота си, всичко е възможно и както казва Николай, „Волейболът отваря вашия свят и има силата да промени хода на живота ви“.

Вярно е както казват хората, а сега е време да се задълбочим в разговора с Иванов.

Как да станете добър разпределител и кои са най-важните умения за капитан? На каква възраст трябва да започнат обученията и какъв е процесът на придобиване на нови умения?

Прочетете отговорите в специалното интервю, което Иванов даде за: https://sportsedtv.com/blog/bulgarian-volleyball-legend-nikolay-ivanov-on-why-being-a-setter-is-the-most-important-role-on-the-court/.

А видео от разговора може да видите тук:https://youtu.be/_kIhLJc8Lko

https://youtu.be/Ldak3IUFZQ4

Здравей, Ники! Как си? Какво правиш?

Добре съм, благодаря. През 2019 г. завърших проекта си с румънския национален отбор жени по волейбол и оттогава не съм работил като треньор. Знаете ли, пандемията дойде и промени живота ни. През изминалата година обърнах повече внимание на семейството си, на хобитата си, работя върху сайта си VolleyComment и създавам съдържание за подкаста, за тенденциите в европейския и световния волейбол.

снимка:cev.eu

И така, какво се случва във волейбола? Какво сте забелязали, че се е променило през последните години?

В началото на века можеше да се каже, че има по-ясна разлика между спортните системи в Европа, Азия и Северна Америка. Това, което се случи през последните 10-15 години, добро или лошо, е, че имаме обединение на играещите системи. По целия свят всички отбори използват горе-долу еднакви методологии на работа. 95-98% от отборите, както на клубно, така и на национално ниво, използват две системи за тактическа подготовка, същите системи са и за видео анализ.

Това, което прави разликата в днешно време, когато отборите имат една и съща отправна точка, са личните качества на играча. Всичко се свежда до личната им мотивация и условията на работа.

Как стигнахте до тези заключения?

Ако гледаме и анализираме някои мачове, да речем от азиатските лиги или европейски мачове, и не обърнем внимание на името на клуба, ще видим, че всички играчи повтарят едни и същи движения на корта. Тогава отново, качеството на вашето движение на корта и какъв е резултатът от него, това е въпрос на индивидуални качества.

Как тази унификация помага на играчите?

Това помага много, когато става въпрос за трансфери на играчи и адаптационен период в новия отбор. Играчът се нуждае от две седмици до един месец, за да се адаптира, за да види как да се настрои и да започне да работи с разпределителя. Ако всичко е на мястото си с физическата подготовка на играча, един месец трябва да е достатъчен, за да намери ритъма и да отговори на изискванията на отбора.

Как беше в миналото?

Спомням си, че през 90-те европейските отбори се мъчеха, когато играеха с азиатски отбори. Защо? Тъй като азиатските отбори бяха затворено общество, те използваха по-стари и различни от нашите системи, с много комбинации. В началото на мача   имахме проблеми с намирането на играта си, но обикновено след първия гейм  повеждахме благодарение на по-добрата физическа подготовка.

Италианците например прилагаха по-бърза и по-ясна система на игра през 90-те. През тези години руснаците разчитаха най-вече на силната си физика, силното забиване и т.н., но видяха, че това не е достатъчно за постигане на резултати, така че те също започнаха да играят по-тактически.

Сърбите се появиха на хоризонта след 95-та и знаете, че към днешна дата те имат добри резултати. България също беше на картата и все още е – противниците никога не трябва да подценяват този отбор.

Много добър пример е това, което се случи в полския волейбол – през 90-те те не бяха това, което са сега. Но от началото на века те започнаха да развиват волейбол с ясни политики, започнаха да обучават млади играчи, поставиха акцента върху техническата част. И виждате резултатите. Те са действащите световни шампиони.

Какво е важно за развитието на играча тогава в светлината на тази волейболна глобализация?

Да, имаме тази глобализация, но спортът е спорт и всичко започва с много добра техническа подготовка. Без техническо съвършенство не можете да надградите тактиката. Добрите технически умения дават увереност на играча. Работейки с млади спортисти, винаги  съм им казвам, че трябва усилено да подобрят техническата част.

Знам, че може да е скучно за състезателя, когато го изпращам да подава на стената, насочвайки топката към точно един квадрат … Но това е много важно за по-нататъшното развитие на играча. Ако играч пропусне тази част на 14-17 години, ще бъде много трудно да компенсира след това. Ще ви дам пример. Възможно е да започнете да се усъвършенствате физически, когато сте на 22, но е много по-трудно да започнете да се подобрявате технически на тази възраст, ако нямате основата. За да започнете да прилагате тактика, трябва да имате и двете – за да сте в добра физическа форма и да имате добри технически умения.

снимка:личен архив

Говорейки за тактика, трябва ли децата да учат някои тактики, когато започват да тренират волейбол?

Според мен, когато децата тепърва започват със спорта, трябва да вървят бавно с тактиката. Те трябва да започнат да изграждат разбирането, но да не навлизат в подробности. Тактиката на обучение трябва да бъде бавен процес, същият като в училище. Първата година ще изучаваме предмета X, следващата година – предмета Y. Няма нужда от бързане. Качество пред количество.

Кога е подходящият момент да започнете да играете?

Нашият начин на живот е различен в сравнение с предишния. Преди години не беше странно да се захванеш със спорта на 16-годишна възраст, ако имаш физически потенциал. В днешния свят ние винаги бързаме. Искаме те (децата) да учат бързо, да станат шампиони при юношите, да се представят винаги добре. Това е нещо стресиращо за децата и не им помага да се развият с пълния си потенциал.

Има някои изследвания, които показват, че акселерациата в по-млада възраст всъщност има отрицателно въздействие върху талантливите деца. Акселерацията води до по-дълга фаза на амортизация. И така, това, което се случва, е, че децата, които правят разликата в юношеските лиги, изгарят емоционално, психически и понякога физически. Така че, трябва да внимаваме с това.

Започнах да играя волейбол на 9-годишна възраст. Това обаче не беше волейбол, както го познаваме. Разбира се, имаше топката, мрежата, игрище. Въпреки това беше във формата на игри, игра, наслада и вълнение. Без натиск.

Така че вярвам, че дори децата да започнат да тренират в много ранна възраст, трябва да бъдем внимателни с тях. Дори с тези, които смятаме за талантливи. Особено към тях. Трябва  бавно,  да помогнем на децата да започнат да изграждат някаква физика, да опознаят телата и движенията си на корта. След това започването на изучаването на някои от елементите по-подробно идва естествено. Ако има качества и мотивация, развитието ще дойде.

снимка:личен архив

Говорейки за непрекъснато развитие и ролята на очакванията, какъв според вас трябва да бъде подходът, ако отбор или играч преминават през труден период?

Ще ви дам пример с България. През 2019 г. мъжкият отбор се провали на много важна олимпийска квалификация. Веднага след това играчите трябваше да играят на EuroVolley 2019. Имаше много големи очаквания за това как ще се представи отборът на европейското първенство. И това оказа голям натиск върху отбора. Вярвам, че в такива моменти, когато отборът не е успял да покаже най-доброто от себе си, това, което е необходимо, е, разбира се, добър анализ, но и опит  да се освободи напражението. Започнете да имате по-малки цели: „Добре, нека спечелим този гейм. Добре, нека спечелим два гейма. Добре, нека спечелим мача ”. Запазете спокойствие и не се обвинявайте. Това не би довело до никакъв успех.

Вярвам, че ние в Европа можем да научим много за това от северноамериканците. Много харесвам тяхната философия. Когато играят, те наистина се наслаждават на действието. Те „четат“ грешката, загубата по различен начин. Те не търсят виновния. Можете да наблюдавате поведението им по време на мач; в най-критичната ситуация те са в състояние да поддържат добрия дух жив. Разбира се, това е въпрос на манталитет; отново можем да научим много от тях.

Нека поговорим за вашата кариера. Как започна с волейбола и защо?

Както много други деца, първо започнах с футбол. Майка ми беше против. Преместих се на баскетбол и не ми хареса заради треньора. И така, започнах с волейбола.

Никога не съм си представял, че ще стигна до такива висоти, да играя толкова години. Играх професионално до 40-годишна възраст и имах честта да играя с някои от най-талантливите играчи по света. Толкова съм благодарен на съдбата за тези шансове!

Израснал като играч, аз се развивах в друга политическа система (България беше социалистическа република преди 1989 г.). Когато настъпиха демократичните промени, бях на 17 години, тийнейджър. Спортът в тези трудни времена на преход и нови влияния ми помогна много. Волейбол беше спасение. Загубих приятели по пътя поради нови лоши влияния. По една или друга причина приятели, избрали грешния път.

Волейболът беше моето лечение. Моето лекарство и горещо го препоръчвам.

Това казвам на родителите, които се чудят дали децата им изобщо трябва да започнат да тренират.

„Добре, не е необходимо детето ви да стане шампион, супер звезда. Ако се случи това, чудесно! Но освен това спортът ще подготви децата ви за самия живот. Спортът ще помогне на децата ви да се справят по-добре с победи и загуби. Защото трябва да знаете как да се издигнете, след като сте загубили. И както във волейбола, и в живота понякога ще губите. Да знаете как да се справите с пораженията е основно качество.

снимка:личен архив

Защо избрахте да бъдете разпределител?

Бях нападател до 17-годишна възраст, добър. Иван Сеферинов, който по това време беше треньор на ЦСКА, ми  каза: „Виж, трябва да станеш разпределител, или можеш просто да си  вземеш чантата и да се прибереш вкъщи.“

снимка:sportal.bg

Бях шокиран, защото по това време наистина вярвах, че мога да се превърна в топ нападател. Сеферинов обаче, очевидно гледайки в перспектива и благодарение на богатия си опит, беше видял, че ако искам да стана нещо голямо, трябва да избера различна роля. Ако бях продължил да играя като нападател, можех да достигна само до някакво средно ниво. Разпределител беше друга история.

Това беше трудна трансформация; Трябваше да положа много, много усилия, за да стана това, което в крайна сметка станах. Но бях амбициозен, работих усилено и се присъединих към юношеския национален отбор като разпределител. Спечелихме бронзов медал на световното първенство в Дубай ’89, и това също много ме мотивира.

Каква е истинската роля на разпределителя на игрището?

О, мога да говоря с дни за ролята на разпределителя, дори написах дипломната си работа на тази тема.

Разпределителят е скритият лидер. Той или тя е най-важната фигура. Ако се върнем назад във времето и проверим отборите, които са достигнали първите места, можем да видим, че техните разпределители винаги са били най-добрите.

Разпределителят е човекът, който „превежда“ тактиката на треньора  на корта. Това е човекът, който трябва да бъде най-добрият психолог и да „чувства“ своите колеги. Като разпределител трябва да развиете това качество, за да видите какво е текущото настроение на нападателя, дали те биха могли да поемат отговорността на важните топки, да затворят гейма, мача.

Резултатът от мача зависи много от техническите възможности на разпределителите, от настоящата им форма и от тяхната психологическа устойчивост. Вашите нападатели могат да бъдат феномените днес, но ако вашият разпределелител загуби контрола върху нещата, ще бъде много по-трудно да се върнете  в мача и да обърнете нещата.

Вие бяхте капитан на отбор България, така че бяхте не само скритият лидер, но и „видимият“. Как се подготвяхте за мач? Как поддържахте нивото?

Преди мач, винаги  се опитах да затворя емоциите и да се съсредоточа само върху важните неща; да не губя никаква енергия. Имам  други колеги, които са по-екстровертни, обичат да има хора наоколо, да ходят на кафе, ако правилата го позволяват. Бях различен, търсех спокойствие.

По пътя към залата винаги  се опитвах да наблюдавам колегите си. За да видят какво е тяхното емоционално състояние в момента. Да търся нещо, което да ми даде джокер. Това би ми позволило да имам по-ясна представа за „емоционалната форма“ на моите колеги. Вярвам, че добрият разпределител трябва да може да предвиди как тази форма ще повлияе на ефективността на нападателите.

Разпределителя трябва да се опита да намери начини да повиши увереността на нападатела. Например, когато играех в Полша, имах  млад колега Игор Юдин. За него беше много важно как ще започне в мача. Какво имам предвид? Когато не стартираше добре, с 2-3 неотиграни топки, той губеше вяра и в тези моменти му беше трудно да се изправи на крака. Реших, че с него винаги ще започна по-лесен начин. Само с блок от един човек, или  на разкъсана блокада  на противника. За да съм сигурен, че Игор ще спечели точката. За да усети мача, да влезе в играта мотивиран.

Как научихте всичко това?

Няма човек, който да ми е казвал тези неща. Може би, ако някой беше дошъл при мен, разказвайки ми тези „тайни“, щях да достигна още по-високо ниво.

За мен всичко е свързано със слушане и наблюдение.

Имаше момент от кариерата ми, когато бях разпределител на българския национален отбор и играех в българската лига. Моите колеги   отиваха да играят в чужбина и когато се събирахме през лятото в националния отбор, те споделяха с мен какво се е случило. Само слушах и питах.

Едно е сигурно, винаги съм се опитвал, когато съм разговарял с треньорите, да извлека важното за мен и какво мога да използвам и прилагам. И винаги да оставам верен на характера си.

По пътя имаше хора, които, разбира се, ми  помагаха много. Въпросът е на баланс между слушането и запазването на верността на това, което сте.

снимка:личен архив

Колко е важно за разпределителя да спечели авторитет в отбора? И как го направихте?

Авторитетът в този случай би означавал, че колегите ви се доверяват и разчитат на вас. Много е важно.

Това е комбинация от поведение, работа, последователност. Играете мач или два през седмицата. Но другата работа трябва да я направите от понеделник до петък. Имате две тренировки всеки ден и по време на целия процес трябва да покажете на останалите, че сте отговорни, че сте постоянен в работата си.

снимка:личен архив

Трябва да имате правилния подход към процеса (подход към мача, тренировките, колегите, треньорския персонал, извън залата, подход към феновете, журналистите, дори и към хората които чистят залата, към всички).

Да, това са някои основни човешки качества, морал и ценности.

Точно така. Виждал съм това през целия си живот; Имах късмета да говоря с много колеги през 90-те, топ играчи. И виждате, че тези, които са достигнали висините като успешни волейболисти, също са страхотни хора, които се отнасят към другите по различен начин и с уважение. Освен това те привличат и други да последват примера им.

Това ли е един от ключовете за успех във волейбола?

Успехът е комбинация от много фактори. Да бъдеш успешен лидер е едно от тях, но това е и комбинация от точния момент, късмет и най-важното, да сте работили усилено за това. Победата зависи от това колко добре сте подготвени. Ако сте направили нещата, които трябва, тогава ще имате повече шансове да спечелите.

Но волейболът е нещо повече от това. Може да ви даде много. Можете да станете играч, мениджър, треньор. Или можете да бъдете фен, който отива да види мача и да има някои положителни емоции.

Виктория Георгиева

https://sportsedtv.com/coach/victoria-georgieva/