Доцент Теодора Лазарова пред VolleyCommnet

Здравейте! Да по говорим за групите и лидери, има ли още това делене на млади и стари, или това е в миналото?

Здравейте, честно казано, в моята практика не съм забелязала такова делене, или не чак толкова изразено. Разбира се, има различия между така нареченото младо поколение и хората с повече опит. То е продиктувано от различните поколения, които контактуват и работят заедно. Наблюденията ми са, че хората работят добре, колкото са на по-високо професионално ниво. Може би трябва да тръгнем от там, че всъщност има известни различия между спортен отбор, като група и социална група. Тъй като, социалната група е кръг от приятели с общи интереси и има някаква симбиоза помежду им. Спортният отбор е събран от скаути и треньори, тоест, събираме различни хора, на които им се налага да работят заедно, което идва със своите предизвикателства. Вероятно в чиста среда, каквото и да работите ще имате същите проблеми.

снимка:fivb.com

Няма значение дали си млад или стар, важното е треньора да те иска. Иерархията в един отбор, по-различна ли е в сравнение с преди? Преди нямаше социални мрежи, такава известност извън игрището. Хората се деляха на това, какво правиш на игрището.  В днешно време е точно обратното, има състезатели,  които да не са толкова изявени на игрището, но пък в социалните мрежи са феномени.

Точно така, социалните мрежи са много интересен феномен, който забелязвам и в моята практика. Мога да ви кажа, че има отбори чиито треньори вече се виждат в чудо и забраняват използването на телефони през определено време, например на обяд, закуска, вечеря на спортистите. Тъй като се оказва, че в наши дни ( за разлика от преди, когато нямаше социални мрежи) хората спряха да си говорят. Представете си в един спортен отбор, където трябва да имат изключителна близост и свързаност със своите съотборници, ти прекарваш свободното време с тях, седейки на масата и гледайки телефона си. Социалният елемент се губи изцяло. Хората не успяват да се сплотят толкова добре, така, че този феномен определно съществува в момента, за разлика от преди. Това, колко си известен и популярен в социалните мрежи, определено оказва влияние върху спортния отбор, защото такъв човек с пост в социалните мрежи може да предизвика водовъртеж от емоции, казвайки каквото реши. И вероятно обществото или неговата социална група би му повярвала, защото той е лидер в някакъв такъв социум.

снимка:cev.lu

В този ред на мисли е възможно, по-слаб състезател, който е активен в социалните мрежи, да има по- голямо въздействие въру микроклимата на отбора…

Възможно е. В наши дни възможността всеки да проверяра упражнения, да търси спортна методика в интернет, да подлага на съмнение авторитета на много треньори.  Това определено е разликата от преди, когато треньорът за теб, определено е авторитет. Неговите предложения, теоритически, методически, спортни, не са подлагани на съмнение, както се подлагат в наши дни. Сега, ако си говорите с доста спортисти, много от тях имат мнение, смятат, че могат да се самоподготвят  доста добре и подлагат на съмнение доста правила, наложени от треньорския щаб. Това е предизвикателство на съвременния свят, пред повечето треньори.

Бихте ли ни обяснили, как се формират групите в един отбор?

По различен начин, както вече споменах групата се сформира от  треньора заедно със саутите. В отбора се събират състезатели, често по физически критерии, техните спортни качества  и представяне. В този случай, групата трябва да функционира като екип, което често е трудно. Представете си, предполагам, че и вие във вашата кариера сте имали подобни случаи, хора,  които като цяло не харесвате и е трудно да комуникирате с тях, трябва да работите и да показвате високо спортно майсторство. Често това е трудно, вероятно в тази група от хора, вие ще си намерите собствена група, по- симпатични хора с които ще ви е прятно да прекарвате част от свободното си време. Това е новосформираща се група по интереси, в голямата група на спортния отбор. Дали това ще се случи, или не, никой не знае и никой не може да каже. Това са естествени процеси, които възникват във всяка по-голяма група от хора. Рабира се, колкото повече са участниците, толкова по-сложно става. Имам предвид, че във футбола са 20+, във волейбол и баскетбола са по-малко. Колкото е по-голям отбора, толкова е по-сложно да управлявате създаването и възникването на тези групи.

снимка:fivb.com

Трябва ли един треньор, като мениджър да се опитва да ги елиминира тези групи или да ги подтиква да се създават, защото, те пречат или помагат по някакъв начин. Кое е правилно, и има ли правилен вариант?

Да тръгнем от там, каква е целта на треньора? Целта на треньора е спортно постижение и майсторство. Как ще постигне тази цел, има пътища много. Много зависи от конкретния случай, разбира се, ако имате групи в отбора, които пречат, вредят, влияят негативно на атмосферата и въобще подлагат на съмнение треньорските решения, разбира се, че трябва да се вземат някакви мерки. Ако имате самофункциониращи групи, хора приятели по интереси, хора, които имат деца, събират се неформално, не виждам с какво тази група и това приятелство би могло да попречи. Голямата цел на всеки треньор е, да създаде и да помогне на състезатели да прекарват максимално много време заедно. Да се събират неформално, да излизат, да се виждат, да участват в социални инациативи. Това често е трудно, ако сте професионалист на високо ниво и играете в такъв отбор, нещата са променени от преди. Хората вече не живеят заедно, както преди в един хотел и имат време да прекарват време заедно. Сега всеки живее в апартаменти със семейството си, прекарват минимално малко време извън терените и игрищата, което е предизвикателство към треньора да сплоти въпросната група.

Ралично ли функционират групите в мъжките и женските отбори. Какво е характерно?

По мое наблюдение, като че ли жените естествено успяват да се съберат и сплотят помежду си, като в същото време има конфликти от различно естество. Има конфликти, които се наблюдават и в женските отбори, има и конфликти, които са типични само за едните и само за другите. Определно мога да кажа, че има различие във функционирането и управлението на двата типа отбори. Просто самата методика е различна. Често в мъжките отбори, водещо е, чисто спортното състезателно начало, кой е по-добър, кой ще има по- добро представяне, как да извадиш най-доброто от тях, в хубавия смисъл на думата, агресивно състезание между самите тях. Докато в женските отбори, там мотивацията е една идея по-различна. Те имат нужда  и от подкрепа, окуражаване на моменти. Нещо, което да кажем в мъжките отбори се среща по-рядко.

снимка:fivb.com

 Трудно ли е да бъде човек лидер, какви качества се изискват и не уморява ли тази роля, да се играе постоянно. На игрището извън игрището?

Това е въпрос, който занимава психологията от самото и създаване. Непрекъснато се добавят нови, спрямо времето в което живеем. Важно е, дали си формален  лидер, тоест,  дали си  капитан на отбора, дали някой те е избрал, и важно е дали си неформален лидер. В случая в който си формален лидер, трябва да служиш за пример,  обикновено си един от най-опитните, на теб се уповават всички, на плещите ти има голяма тежест, защото във важни моменти от теб се очаква да бъдеш хладнокръвен, уравновесен и да водиш отбора напред, което  сами разбирате, че когато си постоянно в тази роля е предизвикателсто за всеки. Има лоши дни, има трудни мачове в които не успява да се впише. Неформалните лидери са малко по-различна група хора, това обикновено са най-симпатичните, най-комуникативните, най-приятните хора от отбора, които естествено  привличат други хора около тях. Това ако е позитивен човек е много приятен пример за околните. За съжаление, не винаги най позитивните хора от отбора са тези  харазматични лидери, има и такива, които увличат по негативен начин хора около себе си. Изказвайки негативно мнение за света, природата, треньора, икономиката и т.н., което в никакъв случай не помага на отбора, а по-скоро пречи.

снимка:fivb.com

Имали такива силни фигури, които са тотални единаци и не принедлежат нито към групата на харизматичните, нито към  групата, които са избрани да бъдат лидери. Има ли такива фигури, без които не може?

Има такива, и наблюдавам доста интересна тенденция напоследък. Преди години тези хора бяха много малко, защо, защото как прекарваха преди години спортните отбори времето си – играейки карти, говорейки си по между си, когато са заедно на лагер. В наши дни няка такъв проблем, да си отявлен индивидуалист, да продължаваш да функционираш в спортен отбор. Има много такива, и  те в никакъв случай не мога да кажа, че са лоши състезатели. Това са устремени хора, положили са си своите цели, просто са по-различна част от спортния отбор. Работала съм с такива спортисти и те са ми споделяли, че не сматат да се социализират извън определния минимум, тренировки, мачове и т.н. Вероятно да,  прави са от собствената им камбанария.

Тъй като, вече имаме мега звезди в някои спортове, съвремените треньори трябва ли да правят компромиси с тях. Какви компромиси съответно трябва да правят или трябва да ги третират като всеки редиви състезател?

Като цяло в спортните отбори е много силно чувството за социална справедливост. Всеки, който е част от спортен отбор, очаква да бъде третиран по еднакъв начин, независимо от звездният статус. В същото време ако се обърнем от страната на треньора, в бизнеса има една максима, че ако искаш да си добър миниджър, трябва да успееш да работиш със всякакъв тип хора и личности, което смятам, че изключително важно и в спортната среда. Да, често треньорите избират състезатели които харесват, с които им е лесно, с които по някакъв начин работата върви. Истината е, че ако един треньор иска да се развива и да работи на по-високо ниво, трябва да се научи да рабити с всякакъв тип личности. Дали е предизвикателно, да определено е предизвикателно, когато имаш няколко супер звезди в отбора, които осъзнават, че са супер звездни и които осъзнават, че във всеки един момент могат да отидат във всеки друг отбор. Това е предизвикателство и  треньора и за състезателите и за всички останали. От една страна треньорът, трябва да се опита максимално да работи с всякакъв тип хора, ако иска да е истински  професионалист в своята област, от друга страна е важно правилата да бъдат еднакви за всички, когато си част от спортен отбор.

снимка:fivb.com

Преди време имаше случай, когато звездни играчи се събраха и изгониха Радостин Стойчев, който бе треньор на отбора по това време.Трябва да има някаква стратегия за работа със звезди. Какво трябва да знаят и да спазват  треньори и лидерите?

Като цяло, нито треньорите могат без лидерите, нито лидерите без треньорите. Нито един от тях, ще успее да функционира сам в някаква среда. Както вече споменах, важно е треньорите да развият тази сензитивност, за да могат да работят с различен тип хора  и да развиват лидери. Това, че в момента някой е лидер, не значи, че няма други потенциални хора в отбора, които биха могли да се превърнат в лидери. От друга страна, за лидерите е важно да осъзнаят, че те са лидери, но са  и модел на подражание. Конфликтите с треньора в никакъв случай не са позитивен аспект от работата им помежду им. Двете страни трябва да се стараят, да служат на общата цел, която е успеха на отбора и възможно най-добро представяне на всички.