Здравей, благодаря ти, че се съгласи да говориш за  Volley Comment.

Вече си на друга вълна, отново си в Италия, това ли е твоето място за волейбол, за живот?

Да, познавам добре първенството, първите ми години в чужбина бяха тук, така че мога да кажа, чувствам добре в Италия. Определено ако мога да избирам винаги бих избрал Италия.

Ще работиш отново с Камило Плачи, това добре ли е за теб?

снимка личен архив

Познавам се добре с Камило, в продължение на 6 години работихме заедно в България, за мен той е един от добрите специалисти във волейбола. Той е човек, с който може лесно да се комуникира и да се работи спокойно.

Какви са поставените цели пред вашия отбор през този сезон?

Отборът ни е нов, сравнение с миналата година всички играчи са нови, с изключение на двама, които и миналата година са били в отбора. Не са ни поставяни цели, но аз лично, както виждам нивото на шампионата, за нас напълно реално и постижимо ще бъде да влезем в първите  осем отбора. Тази година в Италия има пет много силни отбора, които са с една класа над останалите и след пето място, общо взето, силите са изравнени между останалите отбори. Спокойно може да се преборим за плейофите.

Чувстваш се добре, нямаш проблеми с адаптацията?

Да, както ти казах, нямам проблеми още повече, че аз играх в Рим две години, което е на 50 километра от тук, имам доста приятели и познати хора, с които съм работил преди години, всичко е наред.

Отшумяха ли емоциите от европейското първенство?

снимка личен архив

Емоциите бяха много силни, откакто съм в националния отбор не съм изпитвал такова нещо, но трябваше много бързо да се пренастройваме след европейското. Всички се разотидоха по клубовете, за да започнат първенствата и нямаше много време да мислим какво се случи и защо не се случиха нещата по-добре. Трябваше да превключим на друга вълна. Всеки за себе си, както и аз, няма начин да не сме премисляли.

Какво не ни достигна да спечелим така желания медал, твоето усещане от игрището какво е? Защото отстрани много се изговори?

Не ни достигна класа със сигурност, в един такъв мач срещу Франция, в който играхме добре. Играхме като колектив,  но имаше моменти от мача, които трябваше да се решават и тогава не ни достигна класа. Според мен това е едната част, другото е тези контузии, които имахме в отбора. Тези момчета ако бяха с нас, винаги има възможност да влезе някой отвън и да промени нещо. Но такава беше ситуацията и в такива мачове, като този с Франция, ако не използваш тънките моменти, които решават гейма или мача, е трудно да играеш с тях особено пет гейма. Защото те са отбор, който може да играе пет гейма и не прощават грешки и леки ситуации, които не си направил.

Къде според теб виждаш други разлики между нас и най-добрите, винаги сме близо до медалите, но малко не ни достига?

Нещата са ясни, всички говорят за това, всичко тръгва от нивото на нашия волейбол, от школите, от организацията в България, всичко тръгва от там. Каквото и да си говорим нещата опират до това. В крайна сметка, за да играем ние полуфинал с Франция нещата тръгват от подрастващите, от школите, от това как се тренира, какви условия има в България, нивото на нашия шампионат. Все пак ние сме излезли от тук, а не от някъде другаде. И всичко опира до това, колкото и банално да звучи, това е факт. Трябва да се намерят хора, които наистина искат да променят системата, в организирането на спорта като цяло и в частност волейбола. Ние продължаваме да си говорим едно и също, но това са фактите. Когато няма пари за спорт, когато няма зали, няма как да накараме децата да дойдат в залите да тренират. Особено при положение, че в залата през зимата е два градуса и няма никакви условия за развитието на това дете.

снимка личен архив

Прави впечатление, че рядко говориш, а има какво да кажеш, защо е така?

Първо защото нямам потребност от това да давам интервюта, да говоря и да се пише за мен. Да съм по сайтовете и в медиите, просто нямам потребност. Друго, не мисля, че има какво толкова по-различно да се каже след един мач. Общо взето нещата са ясни, да натоварвам излишно хората с неща, които са едни и същи при победи и загуби във волейбола, мисля че от това няма смисъл. Гледам колкото се може по рядко да го правя.

Какво си спомняш от 2009 година?

Годината в която аз се появих в международния волейбол, годината в която ми бе даден шанс да покажа, това което мога, годината в която ако не се бяха случили така нещата, може би сега нямаше да се занимавам с волейбол. Така че, имах късмета и шанса Силвано Пранди да ми даде възможност и да ми гласува доверие. Изключително съм радостен и щастлив, че успях да използвам този момент.

Да ти кажа аз какво си спомням, ти дойде на проби в Хал банк, треньор беше Мартин Стоев, аз играех в отбора! Бяха също Алексиев и Милушев, ние настоявахме да останеш, защото знаехме че можеш да помогнеш на отбора, но ръководството не пожела. Направиха се на по-разбиращи отколкото са. След известно време ти се върна отново в Турция с националния отбор на България, където спечели бронзовите медали и индивидуалния приз за най-добър блокиращ.

Да, точно така беше. Късмет, шанс, съдба използвах го по най-добрия начин.

Сменяме темата! Завършил си Шуменския университет, разкажи нещо повече?

След като завърших гимназия в Омуртаг ми  се обадиха от Шумен, там имаха отбор, които играеше във втората група. Треньорът тогава беше преподавател в университета и отивайки да играя там се записах да уча – спортна педагогика. Първите две години учех и играех, след това като заминах за Варна преминах на индивидуален план и в крайна сметка го завърших.

Това е хубаво, което си направил!

Да никога не знаеш какво ще ти се случи в живота, образованието е важно и не е излишно със сигурност.

снимка личен архив

Как оценяваш шансовете за класиране на олимпиадата?

Със сигурност ще бъде трудно, имайки предвид кои отбори са в нашата група, ще бъде много трудно. Силни отбори Русия, Франция и системата е доста тежка за европейските отбори. Дано всички да са здрави и тези, които не участваха на европейското да са здрави и да се включат в отбора. Това ще бъде плюс за нас. Тогава със сигурност може да имаме по-големи шансове. В един мач може да се случи всичко, дано всички да са здрави, това е най-важното.

Има ли мач в твоята кариера, за които най-много си съжалявал, че не си спечелил?

Сигурно има, така като се замисля за цялата ми кариера. Първият, който ми изниква в съзнанието е мачът с Куба на световното първенство през 2010 година. Мач за влизане в полуфинал! Водехме 2-1 и четвъртият гейм с 23-20, имахме и мач бол, това беше спечелен мач, които ни пращаше във финална четворка. Това беше мачът, който виждах че го печелим и накрая загубихме.