Исторически медал от световно първенство за женския национален отбор .

На завършилото преди няколко дни световно  първенство до 23 години, България сътвори чудо печелейки бронзов медал. След 17 години български волейболистки се качват на почетната стълбичка. Последния път беше през далечната 2001 година на европейското първенство във Варна. Интересна подробност е ,че старши треньора на отбора Антонина Зетова има дейно участие и за двата медала , през 2001 като състезателка в отбора и сега през 2017 като треньор.

Малко пред история- На европейската квалификация преди година отборът зае трето място в много тежка група с отборите на Италия, Турция, Полша Сърбия и Хърватска. Само първите два отбора се класираха, това бяха отборите на Турция и Италия. Към края на миналата година излезе новината , че Италия се отказва от участие на това първенство поради неизвестни причини. При така създалата се ситуация България  зае мястото на Италия. Късметът заработи още тогава в полза на момичетата. Какво се случи след това вече всички знаят. Много силни и запомнящи се мачове в груповата фаза, попадане във финална четворка и битка за медали.

Ето мнението на някои от главните действащи лица:

Антонина Зетова:

снимка:fivb.com

Два медала през 17 години с твое участие ,кой е по ценния?

И двата са еднакво важни и ценни!

Къде е по лесно вътре в игрището или отвън?

О, отвън наистина не е лесно. Особено когато нещата не вървят. Практически треньорът може да направи малко неща. За мен и от двете страни е еднакво отговорно. Естествено като треньор обръщам внимание на повече детайли и проблеми от различно естество.

Как оценяваш представянето на отбора този успех е следствие или въпреки?

Мога да кажа, че ни беше трудно да работим целенасочено с половин отбор , но се опитах да направя максимума при създалата се ситуация.

Наблюдавайки отборите от различни школи, азиатска, южно американска, европейска къде изоставаме и къде сме по- напред от другите?

Със сигурност Куба ни превъзхожда със мощност и ръст, Бразилия с техника в елементите и мъжкия си стил на блок и защита. Азиатските отбори са традиционно силни в това да ти изсмучат енергията със защита и бърза и технична игра. Но това което прави разликата на ниво над 20 години е способността ( техническа и ментална ) , капацитета на отбора да се нагажда на различен стил , да има много силен сервис и да може да бъде ефективен в контраатака с минимум непредизвикани грешки. Поне тази експериментална система според мен го изискваше. Тоест трябва да имаш силна контраатака. И да поддържаш максимална концентрация

И понеже този стил на игра е присъщ на европейските отбори, затова заехме призовите места, според мен.

снимка:fivb.com

 Този медал ще даде ли импулс и тласък за подобряване на условията , нивото и организацията в женския волейбол в България, или всяко чудо за три дни , ще се запише в историята че България е спечелила медал и до там?

Най- вероятно е второто.

Одобряваш ли системата на провеждане на първенството, според теб удачна ли е?

Спорен мен – не! Говорихме с Киапини  треньора на Словения за системата и той ми сподели, че на него много му харесва.

Но чисто за развитието на волейбола би била пагубна.

Първо- изчезват цели ротации като P4 и P3, принуждава единия централен блокиращ и едната четворка да играят само 1 път на първа линия и два пъти на втора- в най добрия случай, това означава преподреждане на състава. Да не говорим, че за по- голяма сигурност се играе предимно по краищата- със сигурните нападатели. За публиката също няма да е добре, защото мача може да е само 40 мин. Вие  бихте ли пътували 40 мин. в трафика за толкова кратък мач? Ще се променят много неща. Като започнем от баланса в отбора- имайки предвид, че правиш ротация и половина- например след мача с Куба реших да сложа Гери да играе на атака 3, защото ще напада два пъти на първа линия, а Мира ще защитава повече. Същото беше и с центровете.

Двойната смяна става почти задължителна.

Блиц интервю с няколко въпроса и към състезателките Гергана Димитрова, Мирослава Паскова, Мария Данчева и Жана Тодорова:

-С какви мисли и настроение тръгнахте за това световно първенство?

-Кога беше вашия Рубикон и почувствахте ,че ще стигнете до края?

 -Тъй като всички имате опит и в женския национален отбор ,каква е разликата между волейбола който играят жени до 23 години и такива над тази възраст?

 -Куба ! дълго ще си спомняте за тях. Какви мисли нахлуват в главите Ви?

 -Как ще повлияе този медал на вашата кариера и на женския волейбол в България?

-Жана, какво е чувството да попаднеш в идеалния отбор на първенството, беше избрана за най -добра на поста либеро?

Гергана Димитрова

снимка:fivb.com

1.Бяхме много развълнувани още при заминаването ни и мислите ни бяха само и единствено положителни и може би това ни доближи толкова до успеха ни!

2.Вярата беше едно от нашите най-силни оръжия, сплотеността която имаме от години като отбор, а с всяка година това растеше и ставаше още по-силно!

3.Годините и опитът и като казвам опит той върви ръка за ръка с увереността. Но колкото повече растем толкова по-трудно е да видим границата.

4.Късметът беше на наша страна  и бяхме изключително щастливи, че беше точно този път. Ще си спомням до живот, сълзите и виковете от радост по коридорите на хотела! Невероятна емоция!

5.Надявам се само във възходяща линия да повлияе този медал и на нашите кариери и на България. Да покажем, че в България все още има силен волейбол, че можеш да се бориш наравно с по-силни отбори и дори да ги побеждаваш!

Мария Данчева

снимка:fivb.com

1.Бях с ясната представа , че няма да ни е лесно, но също така копнеех  за   победи и медал.

2 Не съм сигурна. Може би след мача с Бразилия.

3.Разлики може би има единствено във възрастта, натрупаният опит и идващото с него самочувствие.

4.Момичета с доста физически качества и за един интересен мач.

5.Времето ще покаже как ще повлияе на кариерата ми , а за женският волейболът в България не мисля , че ще окаже някакво влияние.

Жана Тодорова

снимка:fivb.com

1.Тръгнахме на това Световно първенство с мисълта за победа в първия мач срещу Япония. След този мач аз попитах срещу кого играем утре, наистина не знаех. Нямах и много време да се зарадвам над победата, трябваше веднага да концентрирам мислите си към следващия мач. И така всеки ден.

2.Мачът с Куба, в който първите 3 гейма те ни надиграха във всички елементи. Невероятно бе как успяхме да се съвземем и обърнем резултата. Показахме страхотен дух. Следващия ден срещнахме Бразилия, които победихме категорично. Тези два мача бяха трамплин за нас и в психологически план.

3.Всъщност мисля, че като стил се доближават. Разликата е в по-слабата психиката в младите състезатели и увереността при опитните.

4.Винаги ще помня как кубинките победиха Бразилия, а с това пратиха нас в финалната четворка. Последвалата радост не мога да опиша.

5.Как ще повлияе този медал на моята кариера тепърва ще видим. А по отношение на женският волейбол, силно се надявам този успех да се повтори или подобри в близките години, за да се покаже, че не е бил случаен. Разбира се, с още повече труд.

6.Чувството да попаднеш в идеалния отбор на такова първенство е страхотно. Освен чистата радост, се покачва мотивацията и удовлетворението. Всички трудности, които си минал избледняват. Също така е задължаващо да не падаш на ниско ниво.

Мирослава Паскова

снимка:fivb.com

1.За световното първенство тръгнахме много позитивно настроение и уверени във възможностите си въпреки загубите на контролните срещи с отбора на Турция. Наясно бяхме че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.

2.Мисля че нашия Рубикон беше срещу Куба когато губехме с 0:3 и се върнахме в мача с колективен дух, трезва мисъл и усилие. Показахме че заедно можем да се преборим и в най-тежките ситуации.

3.Според мен разликата е в изиграните мачове на високо ниво под влиянието на емоцията и адреналина защото е трудно да са контролират и трябва да съумееш да намериш баланса. Голяма разлика има в самочувствието и увереността във собствените качества, защото залога е голям и дори за един момент да се пропукаш, дали от страх или нещо друго може да стане фатално. Няма невъзможни неща, дори и най-добрите и класни състезатели са хора и допускат грешки.

4.Куба на пръв поглед направиха невъзможното, което доказва за пореден път че вярата и общите усилия са много важни. Радвам се че благодарение на тяхната победа  продължихме  напред защото нямаше да е справедливо да биеш 4 отбора в груповата фаза, да загубиш от един и да останеш в борбата за 5-8 място.

5.Надявам се да е един трамплин към по-високо ниво. Пожелавам на бъдещите поколения подобни и по-големи успехи! А на себе си още медали от световни и европейски първенства. Дай боже и олимпиада.