Елица Василева-капитан на националния отбор -жени

• 2005-2007 „ЦСКА“(София);
• 2007-2009 “Есперия Кремона” (Кремона, Италия);
• 2009-2010 “Сирио” (Перуджа, Италия);
• 2010-2011 “Фопапедрети” (Бергамо, Италия);
• 2012-2013 “Амил” (Кампинас, Бразилия);^[1]
• 2013-2014 “Хюнгкук Лайф Пинк Спайдърс” (Инчхън, Корея);^[2]
• 2014 – “Вакъфбанк” (Истанбул, Турция)
• 2015-   Динамо Казан Русия

• Шампион на България – 2006-2007
• Шампион на Италия 2010-2011
• Суперкупа на Италия 2011
• Сребърен медалист от Европейската лига по волейбол за жени през 2010 година

Здравей Елица, благодаря ти, че се съгласи да говориш за VolleyComment. Поредно предизвикателство в твоята кариера – Русия, как се чувстваш?
Здравей, поредното предизвикателство – да, надявам се и успешно! Чувствам се добре,

доволна съм от избора си да дойда в този отбор.

снимка вк.динамо казан

Разкажи за града, отбора, треньора,  условията при които си там?

Градът е доста голям, но също така и практично устроен. Красив е, има наистина какво да се види в него, интересни места и красиви забележителности. Отборът ми е много задружен, момичетата са вече пораснали и доказали се волейболистки, имаме амбиция и качества да направим един добър сезон. Треньорът ни е изключително спокоен и позитивен човек. Дава ни точно това което е нужно, за да разгърнем потенциала си. Условията са наистина на много високо ниво, организацията и медицинската грижа за нас са много добри, а това  е едно от най-важните неща за един спортист.

снимка вк.динамо казан

Играете на два фронта, какви са поставените цели пред отбора?

Целите пред отбора са, както винаги, спечелване на всички първенства, в които участваме. Започваме с Купата на Русия, началото на следващия месец, а от януари следващата година и по-оспорваната и решителна фаза на Шампионска лига. Пожелавам си още едно участие във финална четворка на този турнир.

Как комуникираш с момичетата в отбора?

С момичетата говорим само на руски, имам затруднения, тъй като не съм го учила никога, но те ми помагат и става все по-лесно за мен да ги разбирам и да водим нормален разговор.

За сравнително млада възраст имаш голям опит в различни първенства Италия, Бразилия, Корея, Турция, Русия кое е твоето място за волейбол?

Не мога да определя точно едно място, тъй като този опит ми е дал много. Определено най-интересно ми е било в Италия, тъй като там първенството те подлага на големи изпитания и никога не знаеш изхода от един мач. Всеки отбор може да победи друг и се създава голяма интрига.

А за живот?

За живот отново там, тъй като създадох много приятелства, които поддържам и до днес. Харесва ми също и италианската култура, мода, храна. Неща които оценявам навсякъде където пътувам или живея. Истанбул също е едно от местата, където се чувствах като у дома си и бих искала да се върна.

снимка личен архив

Кое е водещото при избора ти на отбор – нивото на шампионата, финансовите условия или условията за живот?

На първо място в избора си винаги поставям условията за моето развитие като състезател. Имам късмета в последните години това да са отбори от висока класа и отбори, в които трябва да се доказваш всеки ден, на всяка тренировка и мач.

Къде научи най-много за волейбола?

Тук вече наистина не мога да назова едно определено място. Италия ми даде техническа грамотност, в Бразилия научих какво е да тренираш на 120%, след Корея защитавам по-добре, а в Турция се учих да играя под огромно напрежение. Сега се надявам да играя на едно постоянно ниво, без да допускам много грешки и надявам се да постигна резултата, който ми се иска.

Какво  си спомняш от първия ти трансфер в чужбина?

Бях на 17 години когато заминах за първи път. Аз съм много емоционална и ми беше много тежко да се разделя със семейството, приятелите си и животът ми в България. След това обаче на инат и с много воля трябваше да се стегна и да дам най-доброто от себе си.

Не може да не засегнем темата за националния отбор, защо нещата не се получават, класираме  се на първенства и отпадаме още в първи кръг?

Наистина ми се иска да дам адекватен отговор на този въпрос, но за съжаление това ми е една много болна тема. Та ние играем перфектно всяка година и когато дойде краят на лятото и най-важното първенство всичко изчезва. За огромно съжаление не мога да дам обяснение на това.

Честата смяна на треньори как се отразява на отбора?

Няма как да се отрази позитивно на отбора. Най-малко заради доверието и спокойствието, което трябва да имаме. Аз обаче продължавам да мисля, че представянето ни зависи на 98% от самите нас. От това колко ще се вложиш на тренировка или с колко амбиция ще играеш на даден турнир…и други неща, които са ясни на един професионален състезател.

Имаш ли хоби ?

Моето хоби е готвенето, обичам да приготвям сладкиши или да изпробвам нови рецепти. Близките ми знаят с какво търпение и удоволствие нареждам масата за гости. Също така модата е нещо с което обичам да запълвам свободното си време.

снимка личен архив

Как се виждаш след 10  години?

Надявам се удовлетворена от една успешна кариера в спорта и майка.