Треньорът Иван Сеферинов след 3:2 над Канада:

Всички мислеха, че мачът е протоколен, но трябва да се доказват във всеки мач

снимка А.Йорданов

Националките по волейбол завършиха с победа турнира Гран при – 3:2 (25:22, 22:25, 21:25, 28:26, 15:10) над Канада в Оломоуц. В другия двубой в чешкия град Доминиканска република победи домакините с 3:2. В Полша местният тим отстъпи на Пуерто рико с 0:3, а Аржентина срази Кения с 3:0. Така в общото подреждане на двете групи първи е тимът на Пуерто рико (6 победи и 17 т-) пред Доминиканска република (5 победи и 14 т.), България (4 победи и 13 т.) и Полша (4 победи и 12 т.). Тези 4 отбора ще играят на финалите във Варна (18-19 юни), като в първия полуфинал в събота от 16,10 ч се срещат двете държави извън Европа, а от 19,10 ч е мачът България – Полша. Спечелилият финала в неделя се изкачва в елитното ниво на Гран при.

Националките ни сломиха изключително трудно канадките, като спасиха три пъти мачбол на съперника, който до този момент имаше само един спечелен гейм. Срещу българките обаче тимът от Северна Америка изигра най-силния си мач. Нашите бяха на другия полюс – посредствено представяне срещу един от двата тотални аутсайдера. След срещата треньорът Иван Сеферинов бе много ядосан.

– Така ли си представяхте последния мач срещу отбор, който бе спечелил само един гейм досега, г-н Сеферинов?

– В интерес на истината очаквах тежък мач, защото виждам поведението на отбора. Бяха прекалено убедени, че ще ги бием. Ако бяхте питали всичките 12 момичета, всички щяха да кажат, че ще спечелим с лекота. И може би това е една от основните причини да ни бъде трудно. След срещата треньорът на чехкините ни заяви, че сме играли без всякаква концентрация. Но това си го видяхме и ние самите.

– Тоест състезателките вече мислено са били във Варна, така ли?

– Не бяха концентрирани както трябва и бяха убедени, че срещата е протоколна. Аз им казах, че се опасявам да не играем пет гейма. И не само стана така, но дори можеше да загубим с 1:3. Да, наистина сякаш мислеха само за Варна и морето. Все пак има и нещо положително – успяха с последни сили да се преборят за победата. Но ако трябва да отлича някой за този мач – няма такава състезателка.

– А общо за двата турнира досега?

– Получи се верижна реакция заради здравословните проблеми, но по-старите бяха водещи – Мария Филипова, Ева Янева и Емилия Николова. Те изнесоха решаващите мачове и в двата турнира. По специално срещите с доминиканките и аржентинките на първия турнир и сега с чехкините.

снимка fivb.com

– От мача с Канада светна ли ви червена лампичка за тревога?

– О да. Все повече и повече ми става ясно как този отбор трябва да се промени и да се готви. Как трябва да тренира и да играе.

– И как?

– Първо да се направи подбор на състезателки – не само млади, а и на такива, които желаят да израснат и да станат звезди, които държат на своята кариера и търсят развитие по възходяща линия. Това значи да постигнат големи резултати. На една от почивките им казах, че състезателки от високо ниво точно в такива битки показват възможностите си и защитават името си. При нас това не се получи в този мач. В момента сме на ниво нула като физическо състояние след тежките и дълги пътувания и много заболявания. И задачата ни е за 4-5 дни да се възстановим за Варна.

– Първият ни съперник е Полша – какви са ви очакванията?

– Полският отбор има подобна на нашата игра и по нищо не го превъзхождаме. Трябва да се подготвим много сериозно.

– Да очакваме ли промени в състава?

– Ще има, защото ще картотекираме 14 състезателки, а не 12 както сега. Ще тренират 17-18 момичета и така изборът ни става по-голям. А и очаквам една от водещите ни волейболистки – Елица Василева, която тренира усърдно след операцията, да се върне и се надявам да помогне в определени моменти.

Антони Йорданов.