Здравей Христо, благодаря,че прие поканата да говориш за VolleyComment. Темата по която искам си поговорим е „ Спортното дълголетие“

Мисля, че ти си един от добрите примери. Мнозина играя и се занимават с волейбол, но малцина са тези, които оставят трайна следа.

Да започнем нашият разговор така, как започна волейболната приказка за теб?

Благодаря за вниманието и за оценката, хубави думи. В истинския смисъл, човек като прави нещо в живота, дори и да остави минимална следа , гали самочувствието.

Започнах да тренирам в Червен бряг, общо взето от 4 до 8 клас по няколко пъти в седмицата, на проба грешка. Истинската приказка, ако можем да я нарека така, започна през 1992 година, когато се преместих в спортното училище в Пловдив.

Тук трябва да отдам дължимото на тогавашния ми треньор Васко Марков, който видя някакъв потенциал в мен и ме посъветва да пробвам в Пловдив. Де факто, спортната ми кариера започна 92 година в спортното училище в Пловдив.

снимка:bvf

Такава дълга кариера, много успехи си имал, сбъднаха ли се мечтите ти?

Искрено съм щастлив, че имах късмета да изкача цялата сълба на професионалния живот на спортиста. Успехите с националния отбор може би са най-важните за мен, защото са изстрадани, както от мен, така и от моите колеги. Едва ли могат да се степенуват, но медалите от световно  и европейското първенство, участието ми на всички големи форуми е радостно, че съм имал този късмет и тази възможност. И медали естествено, са украсата на кариерата на всеки един спортист.

Като каза за медали, имаш ли някаква представа, колко титли, колко купи, колко големи първенства с националния отбор имаш зад гърба си?

Горе-долу, четири световни първенства, няколко европейски, участие на олимпиада, което е най-важното състезание в живота на един спортист.

За хората, които не знаят, човека с най-бързата ръка в света…

Не знам дали е така, но..

Кои са треньорите, които са оставили най-голяма следа в твоето съзнание през всичките тези години?

Треньори съм имал достатъчно през живота си. Ако тръгна да ги изброявам, може би ще пропусна някой, но всеки един, по някакъв начин  е оставил нещо в мен, като отношение, като начин на поведение към състезатели. Освен треньорите според мен, крайпътни камъни за един спортист естествено са и по-старите и по-можещи от теб, които със съвети, с насоки също са ти помагали много.

Bulgaria’s Hristo Tsvetanov (2) celebrates

Ти си състезател, който има честта и удоволствието да играе с едни от  най добрите състезатели на България през последните тридесет години. Завари старото поколение състезатели, след това игра със своите връстници, завари и по –младите момчета тогава, като Матей Казийски, Тошко Алексиев. Как се промениха волейболистите и самата игра за този период? Как се промени отношението им към тренировъчния процес, към мачовете? Можеш ли да направиш съпоставка?

Ако може наистина да се направи такава съпоставка, единственото нещо, което излиза и винаги ме е тормозело и е много важно е, че по-младите състезатели определено имат липса на морално волеви качества. Да не забравяме времето, времето  естствено е друго. Ние живяхме в друг свят, два несъпоставими свята. В момента има достъп на много информация, която не ползват пълноценно. Едно време нещата се случваха много по-лесно, с няколко думи всичко отиваше в подходящия вид. Не е имало проблеми по тренировките, чак толкова големи. Може би не са пораснали младите състезатели, до тази възраст  да прозрат, че отношението към това което правиш е много важно.

На базата на личния ти опит, как се чувстваш мотивационно в момента?

С годините, състоянието на тялото претърпява голямо видоизменение. Най-важното което ме крепи в момента, може да звучи прозаично, но  е любовта към спорта. Който се е занимавал със спорт знае, тръпката да побеждаваш е нещо хубаво и  човек  продължава да я носи и да я търси. Това, което ме мотивира в момента е желанието, което винаги съм го имал. Според мен, един спортист ако няма желание трябва да спре. Желанието, да се пребориш със себе си, е първия и основен фактор, защото, ако човек физически няма някакви драстични проблеми, може да успява да го прави доста дълго време.

Freddy Cedeno (VEN) spikes against Hristo Zvetanov (BUL)

Наши колеги са казвали, че им е тъжно, че децата са им били малки и не ги помнят като състезатели.Ти си родител на две деца, какво е усещането след мач, да дойдат децата и да те прегърнат?

Страхотно е, едва ли може да се обясни с няколко думи, с едно изречение. Достатъчно голям стимул е за мен, децата ми вече пораснаха и са в такава възраст, че  се интересуват за всичките мачове. Голямата ми дъщеря Ивайла, която е на 14, е като мен, не обича да губи. Когато загубим някой мач, го приема тежко. Не може да  преодолее още загубите, за това се опитвам да обясня, че когато човек е направил най-доброто на което е способен в момента и е загубил  трябва да го приеме, има процеси които не можеш да контролираш. Волейбола е колективен спорт.

team Bulgaria

Дъщеря ти ще тръгне ли по твоите стъпки, спомена, че е спортна натура и не обича да губи?

Искрено се надявам да използва това, че не обича да губи и в нещата с които иска да се занимава в бъдеще. Аз съм и дал картбланш, ако иска  да се занимава с волейбол. В момента в училище има възможност да играе два пъти седмично. Професионално в момента не се занимава със спорт. Това е неин избор, не съм се опитвал по някакъв начин да и влияя. Дал съм и възможност да избира, различни видове спорт и неща, с които иска да се занимава в бъдеще. Смятам, че човек трябва да избере сам, с какво иска да се занимава.

Толкова много сезони зад гърба си, има ли такъв, за който да кажеш този сезон беше наистина успешен, като класиране, като атмосфера, като преживяване?

Тук трябва да направим разграничение, защото имах възможност да играя достатъчно години в чужбина в добри отбори, борели са се,  но не са имали възможността да се борят за шампионски титли с потенциала който са имали. Националния отбор е мястото, където съм имал най-истинския досег до призови места. Мога да кажа за Русия, там изкарах три тежки години. В Русия много рядко се подписват договори за повече от една година. Може би, там оцениха не само волейболните ми качества, но и другите ми качества като човек. Мога да кажа, че там престоя ми беше много добър.

снимка:cev.lu

Края  наближава, на къде след това, оставаш в спорта или търсиш нови предизвикателства?

Ох, това е много труден въпрос, задавам си го вече достатъчно дълги години. Края така или иначе е предизвестен. Много хора имат проблем при прекратяването. Този кръстопът който идва, за някои е истинска пропаст. Опитвам се, по някакъв начин да се подготвя за това което ще следва след като приключа. Интереса ми, е малко по-голям кък треньорска дейност, но всичко е относително. Може би трябва да се уцели правилното време и подходящия момент.

Ти си дълго време във волейбола, имаш наблюдение от времето когато начело на федерацията беше Валентин Заяков, след това дълъг период на управление на Данчо Лазаров, сега българския волейбол е на кръстопът. Следиш процесите, какво е твоето мнение, заслужавали по-добро развитие българския волейбол. Ще съумеем ли да направим тази промяна за която всички говорят?

Искрено се надявам в момента хората които искат тази промяна да успеят. Моето виждане е, че националния отбор през последните години имаше достатъчно възможности да направи реализация. Беше наложителен този опит за промяна. Искрено се надявам, хората които се занимават с това, да направят нещо добро за волейбола. Не основно за националния отбор, националния отбор е нещо различно. Да направят програма, да бъде както едно време повече помощ на клубовете, да се тръгне от долу нагоре. Волейбол със сигурност ще продължава да има в България, но ако искаме да върнем позиции, трябва да се обърне внимание на основата на пирамидата.

снимка:cev.lu

Последен въпрос, малко сантиментален, кога за последен път видя залата в която си започнал, съблекалнята, има ли я тази зала. Децата на Червен бряг предполагам, че си ги наблюдавал. Какви чувства предизвиква това в теб?

За съжаление, не беше много скоро. Общо взето залите в България в които съм играл, винаги предизвикват сантиментални чувства. Хубаво е да се върнеш там, от където си тръгнал, за да можеш да оцениш, това което си направил. Определено хубави чувства.

Още нещо, да стимулираш тези, които тръгват по твоите стъпки, това е много важно…

Искрено ще се зарадвам, ако за толкова години в които се занимавам с волейбол съм успял да запаля поне един човек, дали момче или момиче да се занимава с волейбол.