Представянето на националите отвори повече въпросителни, отколкото намери търсените отговори

Хари ЛАТИФЯН

Лигата на нациите тепърва влиза в решителната си фаза, но за съжаление България няма да бъде сред онези, които ще гонят медалите. Всъщност за пета поредна година нашите национали остават далеч от възможността да спорят за отличията в най-комерсиалния турнир на международната федерация, включвайки към това число предишния такъв – Световната лига. В рамките на 5 седмици лъвовете записаха някои както много срамни и странни резултати, така и такива, които заслужават аплодисменти и дават може би напразни, но все пак надежди за по-добри дни на световното през септември.

снимкаfivb.com

Представянето

Ако трябва да се охарактеризира с една дума, то това е непостоянно. България игра на приливи и отливи и трудно намери положителния си облик в повече от два поредни мача. Тимът ни можеше да завърши както осми, така и 12-и, така че това 11-о място е адекватно на база показаното от състава на Пламен Константинов. Отборът тръгна много добре в Китай, но така и не съумя да запази тази инерция и да се възползва от силния старт. Напротив – постепенно лъвовете започнаха да играят без хъс и желание. Нещо, което е немислимо за национален отбор и не може да се допуска, като за това отговорност носи единствено треньорският екип. Трите поредни поражения в София и фактът, че Южна Корея безспорно е най-слабият тим в турнира, подействаха приспивно на отбора. Падението стигна връхната си точка със загубата от експерименталния състав на Франция във Варна и единствено пробуждането срещу Канада и последвалата битка с Бразилия могат да бъдат извлечени като позитиви. Защото и в последната седмица в Техеран се видя, че когато не е притиснат до стената, този отбор, без значение от състава, играе без желание. Тук не единиците са важни, защото това сме го виждали и в предишни години, с много по-класни волейболисти. В цялата Лига видяхме само трима играещи на константно ниво – Светослав Гоцев, Валентин Братоев и Виктор Йосифов. Учиков, Боян, Пенчеви, Сеганов, та дори и Салпаров често бяха далеч от онова, което се изисква за националната фланелка. За Скримов и Жоро Братоев няма как да кажем нещо предвид контузиите, които получиха.

снимка:fivb.com

Контузиите

И като стана въпрос за контузиите, Пламен Константинов е прав в това естество. България действително претърпя сериозни негативи от множеството отсъстващи и големия лазарет. Един от топнападателите в света Цветан Соколов е невъзможно да бъде заменен от ветераните Учиков и Йорданов. Преди 10-ина години може би, но не и сега, не и в мачове, в които се търси постоянно високо ниво. Ники Николов и Теодор Тодоров също липсваха, но това не се отрази толкова заради доброто представяне на Йосифов и Гоцев. За да бъдем докрай честни, на останалите постове до травмите на Скримов и Братоев Гибона разполагаше с най-доброто, което бе извикал (темата Алексиев няма какво да се коментира).

снимка:fivb.com

В същото време не е коректно постоянно да се говори за контузии. Един път е достатъчно да се отчете този факт. Защото когато се повтаря нееднократно, тогава вече звучи като оправдание. Във волейбола са интелигентни хора и могат с една дума да разберат. Резултатите може и да са плод на контузиите, но примиренческият дух няма как да е следствие на травми. Там причината е друга и вече уточнихме, че за нея вината започва от играчи и завършва с щаб.

Новата вълна

Тя може да се раздели на две. От една страна са хората, които получиха възможност и малко или много играха. Това са центровете Алекс Грозданов (20 г.), Илия Петков (21 г.) и Красимир Георгиев (23 г.), посрещачът Димитър Маринков (24 г.) и либерото Петър Каракашев (27 г.). Първите двама дори започваха в началото като титуляри, но бързо се видя, че им е рано. Грозданов има сериозен потенциал заради ръста си, докато присъствието на Петков в националния отбор е енигма. Центърът на Нефтохимик дори не бе сред най-добрите на поста си в Суперлигата. Но това е решение на селекционера. Същото важи и за Маринков, който може да е лидер на Добруджа, но на близо 25 години е видно, че таванът му е нисък за ниво национален тим. За Каракашев дори е излишно да се коментира. Може би е странно, че Георгиев получи шанс едва в последната седмица на Лигата, предвид че игра редовно за италианския Равена и спечели Чалъндж Къп. Дали треньорът не го харесва, или има друга причина, не е ясно.

снимка:fivb.com

Какво обаче да се каже за две от момчетата, които не получиха и една секунда? Константинов често говори за уморени и контузени – Учиков и Боян Йорданов. Защо тогава не включи поне в една от седмиците повикания от него Велизар Чернокожев? На 23 години диагоналът можеше да изиграе поне един мач, за да се види какво му е нивото. Още повече че в два от турнирите Боян действително бе куфар заради травма, а Учиков нямаше смяна! Същото важи и за Пламен Шекерджиев (20 г.). Интересен въпрос е и отсъствието на Мартин Атанасов (21 г.), който направи фурор с Фридрихсхафен в края на сезона, а наскоро подписа с Шомон.

Формата на турнира

В последно време твърде много се коментира и по тази тема. Много пътувания, сгъстен цикъл от мачове, неудобни условия… Наслушахме се на всичко. И съм убеден, че на волейболистите ни не им е било удобно с толкова навъртени километри. Но. Нека не забравяме, че става въпрос за турнир, в който победителят получава 1 милион долара. Турнир, в който играят 16-те уж най-добри състави на планетата и който е преди всичко комерсиален. Тоест – ще изкараш пари, но ще се потрудиш, изпотиш и измъчиш за тях. Ако беше лесно, нямаше да е атрактивно, а оттам и доходоносно. Просто в случая ние сме от губещата страна и в такъв вариант няма как да ни е угодно. Нещо повече – България бе една от едва четирите страни в Лигата, които имаха по две домакинства от петте седмици. Ръководството на федерацията, колкото и черни точки да е натрупало през годините, не може да се отрече, че поне откъм домакинство дава най-доброто. 200 хиляди долара бяха разходвани в тази насока, за да могат лъвовете да получат удобство, удало се само още на Франция, Полша и Китай. Така че – преди да се мрънка от пътувания, нека се отчете и този факт. 15 мача за 5 седмици не са малко, но в случая всичко е въпрос на пари. И ако на националния отбор не му отърва да играе в такъв турнир – да се оттегли.

снимка:fivb.com

Перспективата

Това, което може да компенсира отсъствието на Цветан Соколов във Варна и София, е публиката. Вече е ясно на кои волейболисти ще разчита Пламен Константинов. Вариантът Тодор Алексиев да се върне за световното ще означава Гибона сам да избяга от принципите си, за които толкова усилено говореше преди Лигата на нациите. Така че посрещачите, разпределителят, централните блокировачи и либерата са ясни. Тоест – в голяма част от изминалия турнир България игра с 85 процента от най-доброто, привикано от Константинов. Връщането на Ники Николов ще изяде мястото на Гоцев, който бе най-добрият на мрежата. Това ще даде още една качествена смяна. Но дотам. Учиков и Боян Йорданов не са от класата на Соколов, нито пък на Владо Николов преди 3 години, когато ветеранът изнесе европейското на гръб. Което отваря проблеми в атака. Но те могат да бъдат компенсирани именно от присъствието на публиката в залата.

снимка:fivb.com

България на гребена на вълната може да е много опасна. Но също така и може да се превърне в малко коте, ако двубоят не тръгне положително. Този тим, под това ръководство, е под влияние на емоциите. Но дори и с положителни такива едва ли е способен на някакво чудо. Излизането от групата във Варна все пак не трябва да подлежи на съмнение – Полша и Иран може и да ни победят, но Куба, Финландия и Пуерто Рико трябва да са в графата задължителни. Проблемът идва до преминаването на втората фаза, която праща лъвовете в Италия. За там ще трябва още нещо, което в Лигата на нациите не се видя.