Какво е да играеш в чужбина-

Мнението на Матей Казийски -очаквания, реалности, живот в други  държави и култури.

Какво си спомяш от първият ти престой в чужбина?

Първата ми година в чужбина заминах за Русия, това беше тежък преход, защото бях доста млад, 20-21 годишен. Заминах за Русия без да имам никаква предварителна подготовка, не бях ходил никога в Русия, не знаех езика, не знаех абсолютно нищо, така, че доста тежка година. Това което си спомям, че ми трябваха около шест месеца да понауча малко езика за да се оправям, и въпреки това не беше лесно и спокойно. Но за сметка на това, руския манталитет и начин на живот е доста близък до нашия и от тази гледна точка беше един от по-добрите варианти за мен да отида в чужбина.

снимка:superlega.it

Къде се чувстваше най- комфортно, ти си играл на различни континенти в разлини първенства?

Честно казано успявах да намеря комфорт на всякъде, но като че ли най-добре ми пасна в Италия, защо? защото най-вероятно те имат интересен ритъм и начин на живот, доста по лежерно се отнасят към нещата, винаги си дават достатъчно време за почивка, не се впрягат до такава степен. Така, че там ми пасна най- добре като стил на живот.

Имаше ли някаква романтична представа за първото ти излизане в чужбина, и когато отиде вече на място се сблъска с друга действителност.Това което си представяше, това ли ти се случи?

Сещам се за моята първа година в Япония. Това беше преди четири години, малко късно в кариерата ми, но все пак е пресен спомен. Понеже бях чел разни книги за самурай, любими мой, за стария начин на живот, и отидох в Япония едва ли не да срещна точно това. Изненадах се от една съвсем друга действителност, корпоративна и много развита технически държава, а не държава на провинциите и самурайте, което може би съм си представял от книгите и филмите които съм гледал.

Значи ако ви предстои пътъване до Япония, не четете Шогун….

Точно така,или, чете го, но това ще видите гогато отидете там.

Какво ще споделиш за твоите участия в Катар. Да направиш някакъв паралел между Катар, Япония, Италия. Някакви нюанси от пребиваването ти в тези държави?

Това е нещо много генерално за пътуването в чужбина, че всяка държава има своите нрави, обичай, своя начин на живот и за съжаление, това , че си бил в някоя  държава, не означава, че можеш да се държиш в друга по същия начин, т.е. те са коренно различни. Както и тук  в България, сме различни от всички останали, имаме своите порядки и привички, така навсякъде съм се сблъсквал с различна дейстивителност, което от своя страна е забавно, защото виждаш хора, които се оправят с живота по съвсем друг начин. В Катар, най- особеното е факта, че за тях пет минути, са около пет часа. Ако ти се обадят в днешния ден, значи си имал късмет.

снимка:superlega.it

Кое е най- екзотичното място на което си бил покрай волейбола?

Най-екзотичното на мен ми се стори посещението в Китай. Не знам точно защо, най-дълъг престой имахме по време на олимпиадата в Пекин. Честно казано ми се стори изключително интересно, изключително странно. Различни неща да се видят, опитат и изживеят.

През всичките тези години, в които си бил в чужбина, срещал си се хиляди хора, останала ли  е някаква трайна случка която да споделиш с нас, за преживяванията си на чужда територия?

Моето първо излизане в чужбина. Аз бях съвсем млад 16 годишен, отидох да изиграя една арабска купа, не в Катар, а в Йордания. Това което си спомням е, че както споделих по- горе в интервюто, техните пет минути могат да стигнат до пет часа, някой път и повече и организацията е доста плаваща. Ние изиграхме турнира, свършихме и трябваше да си ходим, но тъй като отборът в който аз участавах не беше от тази държава, те трябваше да тръгват, защото техния полет беше много рано. И разбира се когато става дума за организация, да не си мислите, че бяха подготвили билети и за нас, някой да ни закара до летището. Изведнъж ние се намерихме в ситуация, в която трябваше да намерим някой който да ни закара до летището, да си купим билети на място.  Отидохме много рано с абсолютно случаен човек, който наехме от хотела, не беше дори и такси, този човек имаше микробус, разбрахме се за сума за която ще ни откара до аерогарата. Престояхме около шест часа докато изчакаме полета, разбира се ние отидохме по-рано да си запазим билети, без да говорим някакъв език, защото рискувахме да не се приберем вкъщи. В крайна сметка се оправихме, но това беше силно културно изживяване, защото когато отиваш в чужда държава и някой отбор те приема, ти очакваш някакви неща. Този отбор беше организирал всичко по пристигането, но абсолютно нищо по заминаването, така, че трябваше да се спасяваме по единично.

снимка:superlega.it

Много деца, младежи ще прочетат това интервю, знаем, че това е мечта на всеки да играе в чужбина. Какво е да играеш в чужбина и какви са твоите съвети към младежите. Първото което трябва да знаят, особено за първия път?

Първото което трябва да знаят, особено за първият път когато се излезе в чужбина, е абсолютно нормално първите шест месеца да са много тежки, защото трябва да се мине един период на аклиматизация. Трябва да се свикне с маниерите, с начина по който хората мислят и с начина по който хората са се организирали на място.  Освен това, е много важно колккото се може по- бързо да се научи езика, защото това помага страшно много при комуникацията, и при организирането на абсолютно всичко, от най- дребните неща в ежедневието, до всико свързано с отбора.

Още интересни неща от четвъртия подкаст Volleycomment може да чуете на:

Soundcloud: https://bit.ly/2lKggtn
Spotify: https://spoti.fi/2kB8TnU
Anchor: https://bit.ly/2m7mnsb