В последно време родни специалисти се упражняват с изказвания на тема “Управлението на българския волейбол, неговото пропадане и тъмното бъдеще“. Всички са яхнали вълната и философстват, коментират, анализират работата, на тези които работят в момента, без да имат достатъчно наблюдения и информация. Само констатации, без конкретика какво и как трябва да се промени, за да тръгне българският волейбол да печели. Че има проблем в управлението е очевидно, че има отстъпление от позициите, които е заемал мъжкият национален отбор има, че женският национален отбор е оставен на самотек и всяка година се сменя треньорът, че има некоректност към хората, които работят в националните гарнитури има. Но това си има и своето обяснение – каквито ресурси (финансови, организационни, човешки) имаш, такъв резултат ще постигнеш. Продължаваме да се въртим в омагьосан кръг с работа на парче, без визия и стратегия за бъдещето. Дори да вземем всички домакинства до Олимпиадата през 2024 ефект няма да има, ако няма промяна. Фокусирани към предстоящото световно първенство през 2018г., пропускаме други дребни неща, които накрая могат да се окажат много съществени. Още преди година във volleycomment анонсирах това, за което сега всички говорят, а именно единна програма и методика, както в клубовете така и за националните отбори. Това е много важно, защото работата свършена през лятото в националния отбор със състезателите няма продължение в клубовете и изтича в канала. Националните отбори са се превърнали в една луксозна реанимация, където при супер условия, за нашите стандарти, състезатели и състезателки се възстановяват и подготвят за кариера в чужбина. Тези които успеят да се трансферират в чужбина добре, надграждат и се развиват до един момент, в които преценяват, че националният отбор вече не им е нужен за подписване на договор в чужбина. Започват да търсят кусури при управлението на целия процес и да маркират в тренировъчните занимания. Остават в отборите стреснати единствено от евентуални санкции, от страна на федерацията, или бойкотират даден треньор с нежеланието да играят под негово ръководство. Дали в клубовете, в които отиват имат същото поведение? От такава ситуация никой няма полза, всички са губещи. Състезателите немотивирани си губят времето през цялото лято, изиграват някакви мачове без да ги интересува какви резултати постигат, федерацията губи рейтинг и позиции. Хората които обичат волейбола спират да идват в залите. Състезателите, които остават да играят в България се връщат по клубовете и лека полека започват да губят мотивация, сблъсквайки се с безпаричие, студени зали, слаба организация и архаични методи на работа. Най-лошо е при подрастващите, където постоянната работа е много важна за изграждането на различните качества у младите волейболисти и волейболистки. Там има сфери на влияние, които изкривяват общата картина. Не винаги се  селектират и играят най-добрите за момента, или най-перспективните.

снимка fivb.com

При мъжете
За разлика от 2015 година, когато също имаше два отбора и всеки отбор си правеше каквото си иска като програма, система на игра, начин на подготовка, този път се получиха резултати. Второ място в Баку и четвърто място на европейското. Тази година опитаха да приложат една система на подготовка и в двете гарнитури, но за голямо съжаление, резултат не се получи. Тук е въпросът кое е правилното-случайността, на която сме свикнали или планирането и стратегията за развитие? На европейската лига младите надежди бяха фокусирани върху случващото се в студентски град, в морската градина във Варна и първите предложенията за чужбина, отколкото да се възползват от възможността да се качат на почетната стълбичка. В световната лига мъжете трепереха до последно в измъчен мач срещу Австралия, поне успяхме да запазим мястото си в първа група. В нулева година за нас и подмладяването ни се оказа неуспешно. Младежкият национален отбор, с резултатите, които постигна на домакинското европейско първенство се провали. Имаше обезпеченост от всякакво естество. Предпоставките за постигане на спортен резултат ги имаше, но не се получи. Анализирайки случилото се, се откроява следното: Първо със шест дебютанти, с почти нулев опит, трудно може да се изкара цяло първенство. Неясно поради каква причина В. Николов се лиши от услугите на Стефан Иванов, който беше фактор в този отбор до момента и можеше да помогне във важни моменти. Отказ за участие на балканиадата е голяма грешка. Мачове с отборите на Сърбия и Турция, които вече доминират на балканите, за наше съжаление, пък и с останалите отбори, щяха да имат много по-голяма полза за отбора. отколкото двете контроли с Франция. Контроли, които идват непосредствено преди самото европейско, още повече с отбор от нашата група. Спомняме си всички колко трудно ги победихме в официалния мач с 3-2. Участието на балканиадата щеше да бъде от полза, както за отбора, така и за треньорския щаб. Пред този отбор предстои квалификация за световно първенство, с нов треньор след отказа на Николов след европейското, дали ще успеят времето ще покаже.

снимка: cev.lu

При жените
В женско направление не изчистени приоритети по степен на важност. Назначаване на треньори за месец и половина, краткосрочни лагери, които не носят никаква полза. Единствено при женския отбор и този до 23 години имаше ясна визия и идея какво се изисква, но надолу по стълбата всеки си работеше за себе си, без приоритети кое е по-важно. Пример – водещи състезателки от отбора до 19 години, които взеха участие на европейското първенството завършило преди месец, можеха спокойно да се присъединят към отбора до 23 години и да направят добра подготовка на Белмекен. Да помогнат в световната квалификация на отбора да се класира за световно първенство и след това с натрупан опит и самочувствие да се присъединят към своите връснички. От позицията на времето това го отчитам като грешка, трябваше да се настоява тези състезателки да вземат участие в по-горната възраст и съм сигурен, че резултатите и за двата отбора щяха да бъдат много по-различни. Всеки казва, че има проблеми, но никой не дава конкретни предложения за излизане от кризата. Ясно е, че има опозиционни течения, за които тази ситуация със слабите резултати е добре дошла. Трябва да има промяна в стила на работа, след направени обстойни анализи на отминалото лято и да се предприемат действия. Ето някои предложения, над които си заслужава да се помисли.
1. Създаване на единна методика и система на подготовка при подрастващите във всеки един клуб, която стриктно да се спазва и да не откриваме топлата вода отново, просто да погледнем старите книги, в които съдържанието все още е актуално и приложимо до днес. Създаване на звено за контрол по спазване на програмата.
2. Отделяне на лигата и при мъжете, и при жените, като самостоятелно юридическо лице. Всички собствениците на клубове имат претенции, че са мениджъри и добри управленци. Ето една възможност да го демонстрират, да си изберат ръководство, да си намират генерални спонсори, да си продават телевизионните и рекламни права, да създадат от волейбола един продаваем продукт. А не само да плачат, че федерацията нищо не прави за клубовете, все пак клубовете за частни организации. Да установят критерии, по които да се провеждат националните шампионати и всички да се съобразяват с тях. Да си изградят правилник, по който да се работи. Федерацията да има контролни функции и да се фокусира върху националните отбори и подрастващите гарнитури, като осигури максимално добри условия за подготовка, както е във Италия, Полша, Франция.
3. Изграждането на единна стратегия от старши треньора на А отбора. Надолу по редицата всички да се съобразяват, изчистване на приоритетите за дадения период (най-малко един олимпийски цикъл), къде да се насочат ресурсите за постигане на резултат и къде трябва да се създадат условия за качествена работа и зареждане с търпение. Селекционен екип, който да селектира подрастващите по установени критерии за националните отбори. Чувствително изоставаме от водещите отбори и при жените и при мъжете в този аспект – селекция.
Много неща могат да се направят за излизане от кризата, в която е попаднал българският волейбол, просто трябва воля, желание и много правилна работа. В противен случай, нищо добро не ни чака.