Николай Иванов пред TV+:

Пламен Константинов е изчерпан за националния отбор,

трябва да се търси треньор с авторитет

Не използвахме по най-добрия начин домакинството на световното първенство

Николай Иванов влезе в ролята на събеседник и анализатор в седмичното обзорно предаване на TV+ – “Спорт+”. Основната тема на разговора беше свързана с представянето на националните отбори, като не бяха подминати и проблемите на волейбола в България като цяло.

 – Приключи вече българското участие на световните първенства. И мъжете, и жените останаха за малко извън първата десетка в крайните класирания. Каква е вашата оценка за представянето на българските отбори?

– Имайки предвид другите отбори, конкуренцията, както и това, с което ние разполагаме, класиранията са до известна степен оптимални. Що се отнася до мъжете, заради това, че бяхме домакини, очакванията бяха малко по-големи на цялата спортна общественост. Надеждите да попаднем във финалната шестица не се оправдаха. Има го в играта. Ако трябва да гледаме реално и да видим това, което показаха другите отбори, мога да определя класирането като добро.

снимка:fivb.com

– А класирането всъщност не се различава особено от предишното ни класиране – 13-14 място от 2014 г.?

– След първата осмица дали ще си девети, десети, дванадесети или петнадесети, чак толкова голямо значение едва ли има. Важно е заради годишната ранг листа на FIVB, това вече се коментира от много хора. Но иначе като престиж дали ще бъдеш девети или дванадесети, няма много голямо значение, ако не си попаднал в първата осмица или както в случая – в първата шестица.

– Къде все пак пропуснахме шанса си за малко по-добро представяне на световното първенство за мъже, на което бяхме домакини заедно с Италия?

– Може би не оценихме важността на първенството. Знаеше се много отдавна, че България ще бъде домакин на световно първенство, знаеше се и формулата за провеждане на шампионата. От тази гледна точка пропуснахме първо да се структурира отборът по най-добрия начин. Освен това не успяхме да постигнем този отзвук, който се получи след европейското първенство през 2015-а, на което отново бяхме домакини. Малко на “тъгъдък” се направи организация, за два-три месеца преди шампионата. Много хора не знаеха, че ще има такъв форум у нас. И аз мисля, че ние не се възползвахме по най-добрия начин от това домакинство – и като обществен отзвук, и като резултат. Българска федерация по волейбол отчете много добро представяне и организиране – имат това право на базата на това, което са им казали хората отвън. Но моето мнение е, че имахме много повече възможности, които не реализирахме в една или друга област.

снимка:fivb.com

– Доста преди началото на световното първенство стана ясно, че от състава отпадат основни играчи – първо Цветан Соколов, после и Георги Братоев. Доколко тези проблеми повлияха на представянето и резултатите?

– Ние сме държава с ограничени ресурси, но на мен ми се иска да не акцентираме върху това нещо, защото просто ме заболяха ушите. В продължение на пет месеца всички журналисти да стават и да лягат с въпроса какво щяло да стане, ако този бил отбора. Това са фактите, това е положението. След като е ясно, че по този начин ще бъде структуриран отборът, вече се гледа напред и се мисли как с този капацитет на отбора може да се постигне резултат. Не можем да върнем времето назад, още повече спортът е една динамична среда – не се знае какво може да се случи по време на подготовката или по време на даден мач от голям турнир, в който се играят 10 или 12 срещи например. Сега пак се завъртяха в медийното пространство – ако Матей се върне, ако Цецо Соколов бил в отбора… Просто трябва да се спре с това нещо! Колкото по-рано се спре с този разговор, толкова ще бъде по-добре и за тези, които са останали в отбора. Съгласете се, че има момчета, които може да имат малко по-малко качества от тези, които изброяваме, но полагат максимални усилия, за да се представят добре и да постигнат резултат. И ако слушат постоянно от вас, журналистите: “Ако този беше в отбора”, това започва да им действа демобилизиращо и потискащо.

снимка:fivb.com

– Как оценявате работата на Пламен Константинов? Вече стана ясно, че договорът му като селекционер е прекратен, но не е изключено да бъде ангажиран отново. Дали това ще стане, разбира се, зависи от ръководството на федерацията. Въпросът е – според вас Константинов показа ли, че може да се разчита на него и за в бъдеще?

– Пламен натрупа доста опит като старши треньор и на клубно, и на национално ниво. Не се сещам скоро някой да се е задържал толкова дълго начело на отбора освен Мартин Стоев. Той изкара цял цикъл – започна през 2014 година от световното първенство и стигна до последното световно първенство. Лично моето мнение е, че може би в последната една година се наблюдава едно изчерпване между треньор и състезатели. В това няма нищо лошо, разбира се. Говорим за световна практика с такова текучество в професията. Нормално е, когато премине едно състезание или етап, един треньор да търси ново предизвикателство. Или пък клуб или федерация да търси нов треньор – има го и във футбола, и в баскетбола. Аз лично забелязах изчерпване между двете страни в последната година. Може би най-добрият вариант е всеки да тръгне по пътя си. И да речем, федерацията да търси назначаването на друг селекционер. Има нещо друго, което трябва да се отчете като факт. В световния спорт, не само у нас вече ги няма треньорите, дори и играчите, които са част от отбора дълги години. Има много динамика, а тази динамика понякога води до пренасищане. Една треньорска смяна може да подейства положително на самите състезатели, за да се излезе от рутината или да се намери друго гледна точка, при която те да намерят развитие. Затова смятам, че националният отбор се нуждае от нещо ново.

снимка:fivb.com

– Виждате ли такъв човек? И бихте ли нарисували профила му, ако не е удачно да назовете името му?

– Не съм аз човекът, който да назовавам когото и да било. Но бих нарисувал профила предвид наблюденията ми, включително и от това, което видях на световното първенство. Начинът за управление на един отбор вече се свежда до един вариант. Ако преди време работеше строгият подход с лишения и наказания, в днешно време, в което състезателите сами по себе си са марка, остава другият вариант. Да дойде човек с авторитет, сериозен, отговорен, за да изпитват уважение към него волейболистите. Това мога да го подплатя с три примера от световното първенство, което видях като коментатор. Видяхме Бразилия с много добри играчи и с наставник, който беше много добър като волейболист (б.р. Ренан дал Зото). И като треньор има качества, все пак играха на финал. Но го нямаше този респект от състезателите. Видяхме и Франция, която много съжалявам, че прекъсна рано участието си – този отбор играеше фантастичен волейбол и можеше да се намеси в разпределението на медалите. Но и там видяхме как Лоран Тили имаше проблеми с управлението на отбора – играчите или не го слушаха, или маркираха. Това са негативните примери. Положилтелният е Никола Гърбич. Човек със страшна харизма и с авторитет. При прекъсване на играта волейболистите спират всякакви коментари помежду си и слушат какво им казва, с огромен респект от треньора. И неслучайно резултатите го показват, защото с един отбор на Сърбия, който не е лишен от качества, но не е и “върхът на сладоледа”, влиза в призовите класирания и на световно, и на европейско първенство. Така че за мен следващият треньор на националния отбор трябва да бъде една авторитетна личност, която състезателите да приемат и да следват безрезервно, да имат респект от него.

снимка:fivb.com

– Да обърнем внимание и на женския национален отбор, при който надделяват позитивите тази година?

– Аз също смятам, че женският национален отбор изпраща едно успешно, доста успешно лято. В началото на сезона спечелиха Златната лига, после и междуконтиненталния турнир, класираха се за Лигата на нациите през следващата година. Момичетата показаха прилично ниво. Трябва да са доволни, че имаха късмета – защото това е късмет, да срещнат най-силните отбори на световното първенство в Япония. Играха срещу Италия, Китай, Русия, Съединените щати, Турция. Това са водещи сили в световен мащаб. Натрупаха ценен опит. Съотношението от това, което направиха жените и мъжете – момичетата, леко пренебрегнати от общественото и медийното внимание, съумяха да се възползват от ситуацията, да работят и да работят цяло лято. Това, което постигнаха, трябва да ги кара да чувстват удовлетворение.

снимка:fivb.com

– Като човек, който следи отблизо, анализира и коментира процесите във волейбола, кои са проблемите, които най-много Ви притесняват? Не само в националния отбор, но ако щете, свързани с управление на федерацията, с развитието на спорта.

– От федерацията могат да си пишат плюсове като един добър организатор на първенства. Това от една страна е хубаво, можеш да се докоснеш до най-големите. Но е добре да носи своите ползи впоследствие, а не само да ни потупат по рамото от FIVB или от CEV и да си караме по един начин, който не е перспективен. Защо го казвам това нещо? Защото в последните години се забелязва чувствителен отлив от резултати в младежко и девическо направление. Усилията ни стигат дотам да се класираме за някакво първенство. Тази непоследователност е другият фактор, който не води към развитие и качествено наслагване. Започват се едни проекти и след година-две се спират. Селективно изоставаме чувствително в сравнение с водещите сили, сред които искаме да сме. Относно държавните шампионати – при мъжете се вижда все пак някакво развитие, но то се дължи повече на осъзнаването на клубовете и желанието им да се развиват въпреки, а не заради добрите предпоставки.

снимка:fivb.com

Женското първенство не е това, което трябва да бъде, особено за претенциите, които имаме. Толкова малко отбори, играят момичета между 17 и 20 години. Лошото е, че трудно се случват нещата, много време губим, за да се случи нещо положително. В един от моите коментари във VolleyComment бях написал, че може би няма да имаме следващ шанс след 2015 година. Пропиляхме възможностите, които ни се предоставиха, волейболът да отиде на друго ниво и в друго измерение. През 2006-а играхме полуфинал на световното срещу Полша, те станаха втори, ние – трети. Оттогава какво се случи в Полша и в България? В това отношение поляците използваха по най-добрия начин да използват добрия резултат, а ние тогава пропуснахме. 2009 пак пропуснахме, когато взехме медал от европейско първенство. 2012 пак не използвахме – с всичките скандали тогава стигнахме до четвърто място на Олимпийските игри. Ние не съумяваме да материализираме потенциала. Използва се, но индивидуално. А ми се струва, че трябва да има по-широка основа. Ако има по-широка основа, резултатите ще бъдат по-трайни и по-големи.

снимка:fivb.com

Отново се връщам към мой коментар във VolleyComment – важното е да сме на сцената, дори да сме малко отстрани.  Претенциите ни не отговарят на това, което сме всъщност. Това тръгва още от мое време, когато се състезавах. Говоря за разни подмятания като “Ние тия сме ги били”. Ние нямаме трайно натрупване на добри резултати и на добри класирания. Можем да претрепем и да унижим олимпийския шампион пред пълна зала, а в следващия мач срещу 28-ият в ранг листата да се чудим как да се измъкнем от загуба и да не станем за смях. Така че с това, което разполагаме, това класиране е супер. Погледнато реално ние сме ограничени и от финансов, и от човешки ресурс. В последно време много се говори и се спекулира с изграждането на спортна инфраструктура – тя се изгражда, но не се ползва.

снимка:fivb.com

Не се ползва от тези, които трябва да станат състезатели и след време да я напълнят. В тези зали през по-голямата част от времето или се правят концерти, или стоят празни. Със спорт не се пълнят, защото е непосилно да се ползват, което е много жалко. Затова мисля, че трябва да се мисли вече за функционални зали за детско-юношески спорт. Защото е много хубаво да имаме съоръжения за пет, десет, петнадесет хиляди души, но те не се използват реално. А е много по-добре да има 10 еднотипни зали с по 500, 800 или 1000 места, да се разделят на три игрища, за да могат да тренират три отбора едновременно. Много по-добре е това, отколкото да се прави зала за 5 хиляди души на място, което дори няма отбор. Дори няма развит спорт. Но това е друга тема.

Радостин Спасов