Олимпийския шампион Дмитрий Мусерский за живота в Япония.

За популярността и дисциплината.

31-годишният Дмитрий Мусерский се готви за третия сезон в японската “Suntory”. В предишните две руският волейболист беше признат за най-добър нападател в лигата – в Страната на изгряващото слънце, там той играе като диагонал на разпределителя. В руския национален отбор Мусерски все още е централен блокиращ – той помогна на отбора да спечели олимпийски лиценз и е насочен към Токио през 2021 г.

– Дмитрий, в последно времена станахте активен Tiktoker. Каква е причината за това?

– Забавно е и интересно, харесва ми. Преди прекарвах повече време в Instagram, но там е скучно. Нямам глобални цели в TikTok. Просто се наслаждавам на видеоклиповете, които правим.

 – Харесва ли ви да сте популярен?

– Не гоня това, но вече свикнах с факта, че има популярност.

– Случвало ли ви се е да ви притеснява общественото внимание?

– Да, преди това беше много смущаващо и разсейващо, понякога предизвикваше негативни емоции. Тогава с опит се научих да изграждам граници, разработих определени модели на поведение, така че външният интерес да не пречи на мен или кариерата ми. Знам кога мога да говоря с феновете, кога мога да отговарям на въпроси на журналистите. Разбирам, че поради кариерата във волейбола и отличителния ръст винаги ще привличам вниманието – сега го приемам нормално.

снимка:fivb.com

– На 12 август се навършиха осем години от победата на руския национален отбор на Олимпиадата през 2012 г. …

– Не разбирам защо празнуват годишнината от победата на Олимпиадата. Смешно ми е. В крайна сметка това не е Ден на победата. Нямам такова почитателно отношение към олимпийския медал. Има определени емоции – ярки и сантиментални, но не толкова, за да празнувам победа всяка година.

– Неведнъж сте отбелязвали, че резултатът не е основен за вас във волейбола. Каква е мотивацията ви?

– Наслаждавайки се на волейбола, постоянно  развивайки се, преодолявайки трудностите. В това състояние съм повече от двадесет години и това ми харесва.

 – Този финал с Бразилия ли беше най-добрият за вас в националния отбор?

-Не, по качество на игра е имало и по-добри. Но това определено е най-яркия мач, защото финала го гледаше целия свят.

– Следите ли руския волейбол, трансферите?

– Новините основно научавам от мои приятели, а за  трансферите, никога не съм ги следил. Може би това не е нормално, но никога не съм се интересувал от това. Играчът се премести – страхотно, ще се видим на корта. Случвало се е на игрището да  разбера, че този или онзи волейболист сега играе в друг отбор.

– Здравето е дори по-добро, отколкото беше. В сравнение с Русия условията в Япония са напълно различни. Има два мача седмично – в събота и неделя. В същото време няма промяна на часовите зони, няма дълги полети с трансфери и дълги часове на изчакване на летищата. Няма  почивни дни, които прекарваш в  път.

Да, играейки за Suntory, получавам сериозно натоварване, но след това има време и възможност да се възстановя както трябва. Миналия сезон, за всеки игрови уикенд, се приближавах до върха и като желание, и като физическа форма. Това е съвсем различно усещане – наистина се наслаждаваш на играта. А когато има пренасищане с работа, отвращение към топката, е трудно да покажете максимума си.

снимка:fivb.com

– Ставате ли по силен в Япония?

– Да. Там съществува съвсем различна скорост на игра, техниката на защита и посрещане. Все още не мога да свикна с тяхната защита. Необичайно за мен е, че когато удариш топката силно без блок в четвъртия – петия метър и тя може да се вдигне. Освен това, разпределителя може да разкъса блокадата. В Япония научих много нови и интересни неща в подготовката за игра, в тактиката, които започнах да прилагам  в моята игра. Това дава развитие.

– Имайки предвид вашия опит и авторитет, можете ли да направите забележка на съотборник си по време на мач, ако той направи твърде много грешки?

– Не съм привърженик на критиката. Особено на корта, когато дори конструктивни неща може да не се възприемат поради емоции. Ако човек е отворен за помощ, мога незабавно да предложа нещо. Като цяло викането, истерията, правенето на коментари е безсмислено. Можете само да развалите отношенията и да създадете нездравословна атмосфера в екипа, което разрушава спортния дух.

По време на мач се фокусирам най-вече върху това, което ще правя, когато топката дойде при мен. Нашият спорт е отборен, така че, естествено, се опитвам да помагам на другите – с емоции, подкрепа. Но ако човекът сгреши, няма да кажа и дума. Никой не е имунизиран срещу грешки.

– Предстоящият сезон ще бъде вашият трети в Suntory. Какво следва?

– Може би четвърти или пети сезон, ако клубът е доволен. В момента всичко ми подхожда. Не знам какво ще стане през следващата година.

– Къде е финансовият фактор за вас при избора на нов клуб?

– На един от последните. Основното е, че аз и моето семейство се чувстваме добре. И това, че нивото на борба в турнира е сериозно.

– Изглежда сте единственият руски волейболист със договор за спонсорство. Как върви сътрудничеството с Toyota?

– В момента е спрян – коронавирусната криза се  отрази.

– Бихте ли  рекламирали нещо, което не ви харесва?

– Определено не. Ето защо рядко рекламирам нещо, въпреки че има много оферти. Как мога да промотирам добавки, ако не ги използвам сам?

– В какво инвестирате в хода на кариерата си?

– На първо място за себе си и семейството ми. Разбира се, има недвижими имоти, акции. Спортът отнема твърде много време, за да се направи нещо паралелно, да се започне някакъв бизнес.  Убедих се в това няколко пъти.

снимка:fivb.com

– Прекарахте две години в Япония. Какво все още ви изненадва в тази страна?

– Дисциплина в абсолютно всичко. Ваксинира се от ранна възраст. Виждам колко строго се възпитават деца – личността е забита много. В резултат на това основната слабост на японците е липсата на креативно мислене, свободно изразяване на мислите.

Отчасти за това се нуждаят от легионер в екипите си, който може да ръководи, да  ги поведе след себе си. Хората са свикнали да правят това, което им се казва. Правят всичко ясно и добре, но го правят без огън. Затова дори в японските фирми се практикува да се канят чуждестранни специалисти, които да внесат нови идеи и да разпалят „роботите“, които са свикнали да правят всичко според инструкциите. В обикновения живот те имат ясно установен ред за всяка процедура. Досадно е понякога, но знаете, че ако го направите правилно, ще получите това, което искате.

– Какво трябваше да промените в себе си, за да се интегрирате хармонично в японската култура?

– Изненадващо, нищо. Тази култура се оказа много близка до мен. Казано накратко, не е нужно да се обучавам как да почистя след себе си. Правих това и в Русия, но е хубаво, когато всички го правят – улиците са чисти и приятни. Не е нужно да се сдържам, за да не предредя някого на опашката – никога не съм нахлувал в личното пространство на някой друг. Чудесно е, когато всички са също толкова уважителни.

– Какво прави Япония доста успешна в справянето с коронавирус?

– Само за сметка на дисциплината. Почти всичко, което властите препоръчват, японците правят – те са много изпълнителни. В Япония маските вече бяха познат атрибут. Те добавиха антисептици, които са буквално навсякъде, и също направиха маркировки в магазините за социално разстояние от два метра. И можете да сте сигурни, че никой няма да диша по гърба и да  изкачи напред пред вас. Разбира се, всичко това има положителен ефект за предотвратяване на разпространението на вируса. Сега в Япония са открити тематични паркове и има увеличение на заболяемоста, но мащабът е напълно различен, отколкото в други страни.

– Следите ли политическите събития в Русия и по света?

– Далеч съм от това. Имам достатъчно интересен и събитиен живот, за да следя всичко това.

– Някои спортисти, избягват  от темата, като казват, че спортът е извън политиката.

– Това абсолютно не е вярно! Спортът и политиката са двама приятели, които вървят рамо до рамо. От собствен опит се убедих. Разбира се, невъзможно е напълно да се откъснеш от случващото се наоколо – информацията все пак  пристига. Ясно е, че имам категорично мнение за различни ситуации, но не искам да клюкарствам за това.

– Вярно ли е, че в Япония не е обичайно да се оставя бакшиш в ресторантите?

– Да. Казват, че не се нуждаят от парите на други хора и дори могат да бъдат обидени. Гордеят се с работата си.

– По-удобно ли е да пътувате в Осака с кола или обществен транспорт?

– Ако има някакви пътувания в рамките на града или в предградията, тогава, разбира се, е по-удобно да се придвижите с кола, когато всичко, от което се нуждаете, е в багажника. Ако пътешествате или пътувате за мачове в други градове, тогава, разбира се, влаковете, които пътуват със скорост под 300 километра в час, са по-добри. От Осака до Токио  са 9 часа с кола и само 2,5 часа с влак.

– Обикаляте много из страната. Какво ви впечатли най-много?

– Многоцветни горещи извори “7 кръга на ада” в Бепу. Толкова е необичайно и ярко, че се запомня. Всъщност има много места за посещение в Япония. Между другото, вътрешният туризъм е много развит в страната. Японците обикновено отиват в чужбина, когато се пенсионират.

Алмаз Хаиров https://sport.business-gazeta.ru/article/257982