Петър Стоянов

Този филм сме го гледали поне няколко пъти. Братя Братоеви, Николай Николов и Николай Учиков играят в един отбор и печелят волейболен финал в България. Разликата е, че този път го направиха не от ролята на отявления фаворит. И освен това като част от един съвсем млад проект, тръгнал от амбицията и обета на един бургаски лекар. Старите кучета на Дея показаха, че още ги бива в играта и демонстрираха защо зимуваха на първото място в шампионата.

foto:nvl.bg start-photo.bg

Двубоят в препълнената зала в София показа в едно преходът на две поколения. Едното на опитни състезатели, стигали до Олимпийските игри с националния отбор, играли и печелили десетки финали. Другото – на младите, на раменете на които се очаква да падне тежестта в българския волейбол в следващите години. Тези, за които върхът е следващата близка цел. Но това ще стане в битка с тези, които още не са готови да пуснат лидерството. Няма да стане даром.

foto:nvl.bg start-photo.bg

Левски е един прекрасен пример за това как със здрава работа, отлична организация, талантливи деца и правилната методика може да се изкарат собствени състезатели. И отборът да бъде печеливш. Да, „сините“ не спечелиха в неделя вечер, но го направиха във финала за Суперкупата срещу тогава пълния със звезди Хебър, а освен това вървят по петите на Дея в шампионата. Още по-важното и радващото е израстването на тези момчета, получили първата закалка от Андреа Буратини и черпещи от фината шлифовка на Николай Желязков.

foto:nvl.bg start-photo.bg

А инвестицията в следващите години ще започне да се изплаща още повече. При това не само с резултати на вътрешната сцена и участие в евротурнирите. Просто естественият процес ще бъде младоците да станат гръбнакът на националния отбор, както бяха в младежките гарнитури, а освен това да се реализират в големите първенства на Европа. И това е отлична новина за поизстрадалия български волейболен фен.

foto:nvl.bg start-photo.bg
Ако разгледаме финала за Купата спортно-технически, важно е да се отбележат няколко неща. Първото и най-видимо с просто око беше огромното превъзходство на бургаския тим на блокада. 19 срещу 8 директни точки на този елемент плюс сериозно количество омекотени и останали в игра топки бяха очевидното предимство за новия носител на трофея. Към това добавяме опита от десетките подобни битки за Братоеви, Николов, Тодоров и Учиков.

foto:nvl.bg start-photo.bg

Просто те знаят как се минава през подобен тип мачове, в главите им има вече изиграни варианти, а това в който и да е спорт е безценно. Дея превъзхождаше и чисто физически, а когато все пак бургаският тим се огъна във втория гейм, дойде играта с публиката на Георги Братоев. Разпределителят просто знае как да използва психологията не само срещу съперника, но и вътре в своя отбор, за да го мобилизира и да каже: „Пичове, залата е срещу нас и ние трябва да им покажем кои сме“. Но това също е част от опита. Точно той помогна на Дея в далеч по-сложния полуфинал срещу ЦСКА, в който до средата на третия гейм не се виждаше как точно тимът на Франческо Кадеду ще вземе дори една част.

foto:nvl,bg start-photo.bg
Контузията на Симеон Николов изигра роля Левски да загуби вариативността си, а този път и смените на Николай Желязков за разлика от първите два мача за Купата не сработиха. Наред с това след втория гейм Левски не затрудни със сервис съперника по никакъв начин, а при перфектно посрещане разпределител като Георги Братоев има достатъчно поле за фокуси на мрежата. Както и стана. Колкото и да отричат от „синия“ лагер, изиграването на 4 мача в рамките на 5 дни също беше от значение, макар да не е оправдание. Тук идва моментът и Лигата да помисли за различен вариант на турнира, защото изиграването на 3 мача в 3 последователни дни си е мъчение за волейболистите. И при такова натоварване няма как да очакваш финалът да бъде на супер ниво.

foto:nvl.bg start-photo.bg

Трябва да се добави, че и четирите отбора, стигнали до полуфинал, можеха и заслужаваха да играят за трофея. Двата двубоя в събота, приключили с тайбрек, показаха ясно, че до края на първенството ни очакват множество обрати и неясен финал. Към тях добавяме и ранения, но все още в играта действащ шампион Нефтохимик. С нов треньор в лицето на Мартин Стоев от бургазлии може да се очаква всичко. А пролетният полусезон чука на вратата.