УПРАВЛЕНИЕ НА ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА – НЯКОИ СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ

проф. Даниела Дашева, р-л катедра „Теория на спорта“

Втора част

Управлението на спортната форма в съвременния волейбол е сложен и динамичен процес. Опитът на най-добрите специалисти и на техните състезатели показва, че колкото по-висока е квалификацията на спортиста, толкова по-малко време е необходимо за преминаване от състояние на висока тренираност в състояние на спортна форма.

снимка volleycomment.bg

Независимо от спецификата на тренировъчните програми, заслужава да се изтъкне нарастващото значение на оперативните компоненти за управлението на спортната форма в сферата на големия волейбол. Неговaта популярност, нарастващи престижни функции и засилената му комерсиализация поставят на изпитание не само биоенергетичния потенциал на спортистите, но и техните интелектуални, нравствени и особено волевите и емоционалните им качества. Най-често “сривовете” в спортната форма се дължат на стресовото влияние на средата върху тези оперативни компоненти, докато това е почти невъзможно да се случи с нейните стабилни компоненти. Те могат, да бъдат само временно /в даден момент/ повлияни от лабилните компоненти на спортната форма върху психо-регулативна основа. Това именно обяснява факта, че само в разстояние на 3-4 дни даден състезател може да покаже изключително висок или твърде посредствен резултат. Това извежда на преден план ролята на осъзнатата мотивация, предстартовата настройка и положителните емоции на състезателите, както и умението на треньора, /много често неговата интуиция/ да ги насочва в най-правилната посока.

В тази връзка, ефективността на управлението на спортната форма като процес на развитие зависи от: 1) оценката на степента на важност на различните компоненти на спортната форма, за да се постигне най-високата ефективност в екстремалните условия на състезанието в една или повече състезателни години; 2) на средствата, методите и параметрите на натоварването, които развиват и  усъвършенстват  тези компоненти; 3) на възможности за компенсиране на изоставането в развитието на някои от компонентите чрез идентифициране и увеличаване на резервните възможности на другите компоненти.

Известно е, че спортната форма в развитието си преминава на 3 етапа – навлизане, запазване и временно излизане от спортна форма.  В индивидуалните спортове развитието на спортната форма се определя до голяма степен от логиката на цялата система на тренировъчен процес – състезателен процес – възстановяване. Продължителността на фазите на развитие на спортната форма и тяхната макроструктура се определя от индивидуалните особености на отделния спортист – основните цели за съответния макроцикъл, спортната квалификация, възрастта и опита и свързаната с това индивидуална система на състезания.

Различна е логиката в спортните игри, в които става дума за формирането на така наречената “отборна спортна форма.” Формирането на отборната спортна форма за най-важните за отбора състезания (мачове, турнири) заставя треньорът да търси възможности за по-пълно оползотворяване на потенциала на своите играчи в годишния цикъл, чрез управление на индивидуалната спортна формата всеки отделен състезател. Тази практика при определени условия позволява значително да се оптимизира процеса на подготовка. Целевата ориентация на подготовка  съответно е към най-значимите и важни мачове за сезона или годината.

За детайлизираното моделиране на динамиката на отделните съставящи спортната форма компоненти (двигателни, технико-тактически, психологически) е необходимо да се използват тестови упражнения.

В практически аспект управлението на спортната форма е свързан основно с три принципни положения:

• Активно „въвеждане” и „излизане” (извеждане) от спортното състезание. Това означава намаляване на сумарното натоварване (вълнообразно) преди състезанието, т.е редуване на интензивни тренировки с намален обем и тренировки със средна и ниска интензивност с голям обем. Интервалите на почивка между отделните тренировки трябва да бъдат достатъчни за пълно възстановяване на общата и специалната работоспособност на спортиста. Извеждането се извършва по същата схема.
• Провеждане на тренировки и в хода на самото състезание (в свободната от състезание половина на деня). Това са т.нар. тонизиращи тренировки с продължителност 40–60 мин.
• Включване на тонизиращи микроцикли в състезателния период. Те представляват „миниатюрно” повторение на подготвителния период. Осигуряват нервно-психическа почивка и физическа тонизация и са фактор за запазване и развиване на спортната форма. Тези микроцикли са известни в практиката като тайпери.

От особена важност при управлението на спортната форма е съдържанието на тренировките в така наречения предсъстезателен мезоцикъл. В зависимост от предстоящото състезание неговата продължителност може да бъде в рамките от 15 до 45 дни. Подготовката в този мезоцикъл трябва да реши две важни задачи:  осигуряване на физическо и психическо възстановяване за сметка на намаляване на обема и интензивността на работата и значително увеличаване на дела на упражненията с възстановителен характер, корекции в хранителния режим, възстановителни процедури. Втората – оптимизиране на тренировката, насочена към развитие на процеса на адаптация. Без решаването на тази задача трудно може да се разчита на максимална ефективност на процеса на непосредствена предсъстезателна подготовка. Тренировъчните въздействия през този мезоцикъл са насочени към оптимизиране на потенциала на състезателите за изграждане на оптимален модел на предстоящата състезателна изява. В последната седмица преди състезанието не трябва да се поставят задачи от кардинален характер, свързани с усъвършенстване на техниката и повишаване на възможностите на енергетичните системи. Трябва да се акцентира на детайли, които позволяват да се използва потенциала на състезателите в условията на предстоящото състезание.  На този етап. Особено при висококвалифицирани състезатели, треньорът трябва да сведе до минимум указанията, като особено внимание трябва да се отдели на самостоятелната работа на волейболистите. Треньорът трябва да излъчва увереност в способностите на своите състезатели.

Динамиката на спортната форма в съвременния спорт, в частност в съвременния волейбол не е произволна, а строго програмирана и съобразена с обективните закономерности на адаптационния процес. Основният методически и управленчески проблем относно построяването на тренировъчния процес се свежда до намирането на съответния оптимум между целевите задачи, свързани със спортния календар и реалните адаптационни възможности на организма за тяхното реализиране!

Накрая ще ми позволите да направя и малък коментар върху подготовката на българския национален отбор и посоча според мен някои от причините за класирането на 4 място на Еврейското първенство и сега на Олимпийската квалификация в Берлин. Макар и две различни състезания по отношение на тяхната значимост те са еднакво важни. Къде сгрешихме и въобще можем ли да говорим за грешки. Такива имаше, особено в първото, именно в начина на управление на спортната форма. Високопланинската подготовка на Белмекен в известна степен свърши своята „работа“, но пикът изпревари „финалите“. При Берлинската квалификация просто треньорът нямаше възможност въобще да управлява спортната форма. Проблемът в никакъв случай не е само треньорски, въпросът трябва да бъде оправен и към международните спортни федерации и национални по отношение на организацията на спортния календар в елитния спорт. „Експанзията“ на спортния календар в съвременния спорт налага нови подходи и схеми на периодизация и управление на спортната форма, подчинени на сериозни теоретични знания, добри практики и научно осигуряване на подготовката.

Подходите на „налучкване“, на „проба-грешка“, на „оправдания“ са в основата на лошото състояние не само на българския волейбол, но спорта въобще.