ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ 2016 РИО

ВОЛЕЙБОЛ

Лазар Лазаров – скаутмен

Стигаме до най-атрактивния елемент от играта, а именно Атаката! В този материал ще разгледаме атака на отборите, разделена на две части – атака след посрещане и контраатака. Нека започнем с атаката след посрещане.

На 1-во място излиза отборът на Полша – тук прави впечатление много малкото непредизвикани грешки, които са допуснали поляците за всичките си мачове от турнира, а именно само 9 директни грешки. Много добре технически подготвени и с играчи, натрупали опит от международни състезания, поляците знаят, че съвременният волейбол е игра на грешки – който отбор направи по-малко грешки, има огромна предпоставка да излезе победил от срещата.

На 2-ро място е отборът на Русия. Безспорно през последните години в руския волейбол настъпи промяна – руската федерация стана много по – отворена за тактически и технически решения. Редица Италиянски специалисти минаха през водещите отбори в първенството, а и начело на Националния отбор бе Даниеле Баньоли, което допълнително подсказа на ръководството на федерацията, че със старите методи на подготовка и игра отборът започва да изостава от световните сили. С ерата на Алекно в руския Национален отбор влязоха не само физически надарени състезатели, но се подобри чувствително тяхната тактическа гледна точка върху играта и това даде голям резултат.

Mateusz Mika of Poland spikes foto: fivb.com

3-та позиция заемат бразилците – умело ръководени от вече натрупалия опит Бруно Резенде играчите на домакините на тази Олимпиада са показали, че заслужено са се окичили със златните медали. Бразилия има много добра сплав от млади, но вече с няколко години опит в представителния тим, играчи като Лукарели и Бруно, но също така подкрепени с опита на ветерани, кипяли не в една или две битки като тази (Серджо, Аржона и Фонтелес).

На 4-то място е отборът на Италия. С изявени имена като Хуанторена, Зайцев и Бирарели и подкрепени от вдъхновяващата игра на младия разпределите Джианели, това не е никаква изненада. Като се прибави и традиционно добре подредената тактически игра на италиянския отбор, 4-то място е закономерен резултат.

На 5-та позиция са американците – отново може да се отбележи ,че това е резултат на целенасочената подготовка. За американците Олимпиадата е най-големият и важен форум от календара. Те са готови да жертват комерсиалните турнири,  като Световна лига и Световна купа с едничката цел – призово класиране на Олимпийските игри.

 Легенда:

Атака                   =    грешка

                             /     хванат на блокада

 –    останала в игра при противника

!     блок контрол подсигуряване

+     противника няма атака

#     точка

Тук идва ред на една много интересна тема за мен, а именно Контраатаката.

1-во място се отрежда за състава на САЩ – подредени страхотно тактически и с много малко прояви на импровизация, играчите на САЩ имат физическия и технически арсенал да се справят прекрасно с този елемент и те го правят – 48% успеваемост при контрааката.

На 2-ро място е тимът на Аржентина, но тук също идва въпросът за изчисленията от статистическата програма. Тимът е с 50% по-малко на брой атака и от останалите отбори в топ 5 на този елемент и няма да е адекватно да се прави коментар, но това са числата!

Antonin Rouzier of France spikes foto:fivb.com

На 3-то място отново е тим с 50% по-малко като брой атаки от останалите – Франция. Сензацията, която отборът направи в 2-те години преди Олимпиадата – спечелването на Европейската титла и на втората група на Световната лига, а след това спечелването и на първата група съвсем не е случайно, но французите не можаха да покажат своето лице на върховния спортен форум и отпаднаха рано.

4-тата позиция е за Италиянците – отново техните технически и тактически избори на игра са донесли резултат. Воденият от Бленджини отбор има много класни изпълнители, които са се възползвали от възможностите, създадени от Джианели и са реализирали 46% от своите контраатаки

На 5-то място се нарежда отбоът на Бразилия – със същата успеваемост като Италия (46%), но с 1% по-малка ефективност. Числата показват, че отборът е направил една идея повече непредизвикани грешки от останалите в тази класация – 30 директни грешки при атака на контраатака, но това не е попречило отборът да зарадва родната публика със златните медали.

Отново има няколко отсъстващи  – Русия и Полша. И двата отбора са играли по-внимателно на контраатака, без да предприемат излишни рискове, което на този турнир се е оказало в техен ущърб.

Ще си позволя да отбележа личното си мнение за този елемент. Контратаката е елемент, който много зависи от физическите качества на всеки един състезател. Дори и да има страхотно подреден тактически отбор и винаги да има поне 2 опции за организиране на контраатака, идва и моментът на физическите възможности. Традиционно отбори като САЩ, Италия и Бразилия са много силни на контраатака – при САЩ и Италия от години науката е навлязла много надълбоко в спорта. Всяка година се правят морфологични и технически изследвания, с което се избират деца с най-голям потенциал. После в центровете за подготовка (в Италия) или в училищния и колежански спорт (в САЩ) те се доразвиват до своя пълен атлетически потенциал, докато в Бразилия може да се каже, че просто нацията е с вродени атлетически гени. Навсякъде ще видите деца да ритат топка по улиците, по плажовете и навсякъде, където има възможност да се направят импровизирани игрища.

Идва и време за последния и също толкова атрактивен елемент, който ще разгледам в тази статия – Блокадата.

Традиционно на 1-во място е отборът на Русия. С физическите данни на играчите и с извършваните тактически анализи на противниковата игра, руснаците доминират на този елемент – цели 78 точкови блокади.

Отново традиционно в челните места е и отборът на САЩ, заемайки 2-ро място. За мен това е една от най-силните черти на всички състави на американците, не само за тази Олимпиада, а и от много години насам – страхотна организация, синхрон и техника на блокадата и в резултат 69 точкови блокади.

На 3-та позиция е отборът на Италия – през годините италиянците имаха пропуски на този елемент поради физическите лимити, които имаха топ играчите им. Винаги са имали  чисто физически слаби звена – ниски разпределители, ниски крайни нападатели, но винаги са имали страхотна тактика на блок/защита, което винаги е давало резултат В това издание на Олимпиадата италиянците вече имаха щастието да са с физически добре подреден отбор – високи крайни нападатели (може би с изключение на Ланца) и висок разпределител, което им даде нужния резултат на този елемент – 69 точкови блокади.

Ivan Zaytsev of Italy spikes foto: fivb.com

4-ти са бразилците-  те и американците имат най-много докосвания на блок от всички отбори в тази надпревара, но имат „само“ 63 точкови блокади. Независимо от това пък имат 80  позитивни докосвания на блок (докосване на блок, което позволява на бразилците да организират контрааката или докосване на блок, което е затруднило противника да организира контраатака).

За моя лична изненада на 5-то място се нарежда отборът на Иран – явно работата на аржентиснкия специалист Раул Лозано е дала най-много плод на този елемент за персийците, които имат 58 точкови блокади на този елемент.

Блокада            #     точка

                            +     омекотена в  страна na противника

                             !     блок контрол за противника

                             =    грешка

След като разгледах всички топ отбори по различните елементи и тяхното крайно класиране на Олимпийския турнир, мога да заключа, че страните ,където има изградени структури в детско-юношеския спорт, изградена единна програма за развитие на технически и тактически способности, приемственост в различните възрасти и добър подбор на кадри, прогресират или дават константен резултат. Работата на парче или плануването година за година се вижда, че дават само временен или случаен резултат, което не допринася за цялостното развитие на Волейбола в дадената нация. Отбори със силни първенства, като Полша, Русия, Италия и Бразилия, показват постоянни резултати на големи състезания, но това не идва само от мъжките представителни тимове, а идва от захранването им с качествени и подготвени тактически и технически млади състезатели от юношеските гарнитури. Забелязвам и друг аспект, който никак не е за подценяване – средствата, които се инвестират в дадените национални отбори, първенства и структури, изграждащи целия Волейбол, са главно в страните, завършили в топ 5 на Олимпиадата. Горепосочените отбори са готови да жертват средства и да изпращат достатъчен брой кадри на официални състезания (Бразилия – 9 човека щаб, Полша – 7 човека щаб, Русия – 9 човека щаб, Италия – 9 човека щаб, САЩ – 7 човека щаб) и да  инвестират  в изпращането им на различни курсове и обмени за развитието им. Именно тези кадри допринасят за спечелването на 1, 2 или 3 точки на гейм, но понякога съществено важни за крайния разултат от даден мач или турнир.