ДИДАКТИЧЕСКИ И МЕТОДИЧЕСКИ „ИНСТРУМЕНТИ“ В РАБОТАТА НА ТРЕНЬОРА ПО ВОЛЕЙБОЛ
Доц. Стефан Димитров, доктор

Дидактиката е понятие от педагогиката и в най-общ смисъл означава способност на треньора да възбуди интереса на състезателите, да възбуди тяхната упоритост, да възбуди техните търпение и увереност в собствените сили. Тя (дидактиката) е изключително свързана със съзнавани процеси, които протичат в главите на състезателите.
Методиката означава, че треньорът е способен така да подреди и дозира тренировъчните въздействия, че състезателите да извлекат най-голям трениращ ефект за себе си и да бъдат в спортна форма тогава, когато е необходимо. Методиката в по-голяма степен е свързана с несъзнавани процеси (физиологични, биомеханични, интуитивно-тактически). Двете понятия – дидактика и методика са свързани с психологията на спортиста.
Всеки индивид притежава четири основни психични функции – мислене, чувство, усещане и интуиция. Диференцирани в различна степен, те са взаимно свързани и си влияят. Имат различни потенциали, степен на развитост и времева конфигурация при отделните хора. Ако една от тях доминира трайно, се проявява и съответен психологичен тип. И четирите имат в различна степен свои представителства в съзнаваната и в несъзнаваната част на психиката (фиг.1).

снимка:fivb.com

Когато човек се поддава на въздействие или сам въздейства на външния обект – налице е екстраверсия и обратно, когато въздейвието е от/или към вътрешния обект- интраверсия. В първия случай индивидът се зарежда от/или участва в изменението на външния обект, а във втория – се зарежда от/или участва в измененението вътрешния. На всеки човек са присъщи и двете посоки на взаимообмен. Доминацията на едната определя и съответния психологичен тип екстраверт или интраверт.

Мисленето е психична функция, чието преимуществено представителство е в сферата на съзнаваното. В несъзнаваното остават забравени и подтиснати съдържания, сънища и др.
Приема се, че при чувството, макар и в по-малка степен, водеща е също съзнаваността. Чувството е двуполюсно и включва емоции, настроения, желания и всичко онова, което енергизира духа -основен двигател на човешките действия. Ако съдържанието в несъзнаваното можем общо да дефинираме като емоционална енергия, то същото в съзнаваното се трансформира във воля и смелост.

снимка:fivb.com

Усещанията са безкрайно много и влизат в специфично съчетани прояви при извършването на определена деятелност. Тяхното преимуществено представителство е в сферата на несъзнаваното. В съзнанието са по-значимо представени в началото, преди определена деятелност да бъде автоматизирана. Впоследствие фината им шлифовка продължава основно в несъзнаваното (за което са необходими подходящи условия) до границите на техните потенциали. Особено важна е съгласуваността между специфичните усещания, което позволява (конкретно в спортните игри) кондиционните потенциали да се реализират най-ефективно в дадено игрово действие или взаимодействие – групово, а крайната цел би трябвало да бъде и по-висшето – отборно.
Интуицията, обратно на мисленето, е обучение отвътре. Филогенетически по-стара, тя е разположена изключително в несъзнаваното. Приемаме, че незначителна част присъства и в съзнанието главно под формата на осъзнат проблем, който не може да бъде разрешен с логическо мислене.
Така очертаната психична конструкция има различни съдържания, измерения, динамика и доминация на насочеността при различните индивиди. Съдържанията в несъзнаваното са лично несъзнавано (повърхностен пласт) и колективно несъзнавано (по-дълбок) – фиг. 2.

Тези в личното несъзнавано се формират както под въздействие на символи и архетипове в дълбокия пласт, така също и на съзнанието. Те могат да се разпознаят главно чрез т.нар. емоционално оцветени комплекси, задаващи ценностната система и потребности от по-висш порядък (например извършването на определена трудова, двигателна, културна, благотворителна и др. дейности). Те се проектират в личното съзнание и имат направляваща роля. От друга страна, личното съзнание е под въздействието и на колективното-установените в конкретната историческа епоха и среда биосоциални норми.

снимка:fivb.com

Съдържанията в така очертаната конструкция на цялостната личност са в непрекъснат процес на развитие (индивидуация). В него психиката разполага със защитни механизми – компенсации между съзнавано и несъзнавано, целта на които е да се запази относително постоянство на психичната среда (аналог е хомеостазата във физиологията). Проява на компенсациите е т.нар. енантиодромия – насилено съдържание преминава в своята противоположност, което в първия момент се преживява от субекта като болка или като об- лекчение (в зависимост от посоката). Тези механизми показват, че цялостната личност се проявява като самоуправляваща се система.
Предвид горните постановки треньорът би трябвало да отчете, че всеки състезател носи в себе си някакъв потенциал за играта и да приеме собствената си отговорност да създаде възможно най-добри условия този потенциал да се енергизира и прояви. Основни средства, с които треньорът борави, са от арсеналите на психологията и физиологията. Известно е, че всяко изменение във физиологичното е придружено със съответна промяна в менталното и емоционално състояние, и обратно.
На тази база бихме могли да разделим възможните средства на два основни вида: преобладаващо външни – разчита се на въздействие чрез мисленето и чувството; преобладаващо вътрешни – въздействието е чрез усещанията и интуицията.
Първите имат рационално-ирационален характер, защото е видно, че доминантно се осъществяват в сферата на съзнанието, а вторите – ирационално-рационален, тъй като при тях преобладаващо се разчита на процеси в несъзнаваното (за улеснение ще назовем първите рационални, а вторите – ирационални).
Четирите канала за въздействие взаимно се допълват и подпомагат (или си пречат) в цялостния тренировъчен процес и като епифеномен от тях в индивида се реализират качествени промени, а също и в неговите външни взаимоотношения.
Мислене. Треньорът, за да включи ефективно мисленето на състезателя в ежедневната дейност, трябва да притежава:
• задълбочени теоретико-методични познания за играта и свързания с нея тренировъчен процес (като единство на натоварване и адекватно възстановяване);
• качества методично да култивира у състезателя потребност от тактическо мислене;
• качества да предава своите познания на състезателя.
Последните две са диалектически свързани, т.е. не могат да съществуват едно без друго. В този смисъл трябва така да се ориентира дидактиката, че състезателите по-активно да съучастват в процеса на търсене – отначало с въпроса “Защо… ?”, а впоследствие с отговора “Защото…” Не трябва да се забравя, че тренировъчния процес е и образователен такъв.
Чувство. Енергитизирането на тази психична функция изисква от треньора качества да я управлява, а също:
• да е позитивно настроен към състезателя;
• да култивира колективни мотиви (отборни, клубни, национални) – източник на духовна енергия, подходяща за колективен спорт.

снимка:fivb.com

За ефективност в процеса на управление е необходимо още треньорът да познава индивидуалната динамика в чувствата на състезателя и адекватно и навреме да се намесва. В случай на разцентроваща инфлация (от екстравертен характер) да проявява решителност и обратно, при дефлация да подкрепя. Тренировъчната дейност трябва да бъде и възпитателна такава.
Усещане. Някои от специфичните за волейбола усети са: за топка, време, пространство, собствено тяло, съгласуваност на собствените действия с тези на съотборници или противници и др. Тоталността на всички тях се проявява в типичните за играта технико-тактически характеристики. От треньорът се изсква да притежава знания и тактически умения за планиране, дозиране, организиране и управление на тренировъчен процес, насочен към усъвършенстване на тези технико-тактически действия и взаимодействия, като тук, разбира се, се включват базовите потребности от кондиция и координация. За да протича по-ефективно тренировъчния процес треньорът трябва да дава още и знания за възстановяване – хранене, режим, хигиена, медикаментозно.
Интуиция. В по-тесен смисъл волейболната интуиция е свързана с импровизацията и с вземането на верни решения в игрови ситуации, при които възможностите на мисленето са лимитирани (състезателят е способен да възприеме функциониращия си дух). За да извлече това, треньорът трябва:
• да има усет за потенциала на състезателя си да изпълнява дадени игрови функции;
• да предостави възможност за участие в необходим брой игрови упражнения, игри и състезания с психологично съобразена градация на трудност.
Създаването на условия за изява на специфичната волейболна интуиция хармонизира и горните три функции (мислене, чуства, интуиция) – фиг. 3.

Макар всеки състезател да се нуждае от въздействия и по четирите канала, много индивиди с доминантна принадлежност към един от основните типове (мисловен, чувствен, усетен, интуитивен) изискват от треньора и го възприемат като авторитет, ако получават от него необходимото по типичния за тях канал, което предопределя необходимостта от индивидуално опознаване и подход.

В състезание се създава по-екстремална среда, която предизвиква в по-голяма степен отделяне на хормона адреналин, имащ отношение към биохимични реакции и освобождаване на енергия. Това променя физиологичната среда, а също и обичайното (извън състезанието) ситуиране на психическите функции. Наблюдава се по-значима изява на чувството с тенденции за преминаване към неговите полюси: смелост или страх, комфорт или дискомфорт, воля или отсъствието й. Всички тези влияят на другите три психични функции, а оттам – и на игровата успеваемост.

снимка:cev.lu

До определен етап в развитието на всеки състезател въздействието чрез ирационалните канали – усет, интуиция – има водеща роля. Това сякаш повтаря филогенезата. След определен етап (фиг. 4-т. А) трениращият ефект от него (горното въздействие) се установява (за времето на спортна зрялост), а впоследствие и спада, главно поради изчерпване на кондиционните ингредиенти. До т. А въздействието чрез рационалните канали – мислене, чувство – има помощна роля за формиране на трениращия ефект, но в периода на спортна зрялост излиза на преден план. Причината е и в това, че мисленето и чувството са култивирани до качествено високо ниво (защрихованата част е трениращият ефект – функция на въздействията чрез рационалните и ирационалните канали).