Блокада

Блокадата е елемент , чрез който с ръце се прегражда пътят на топката над нивото на мрежата.

Единична блокада

Анализ: При изпълнение на единична блокада състезателят се намира с лице към мрежата на разстояние 20-25см. от средната линия. Отскачането се предхожда от рязко сгъване на глезенната, колянната и тазобедрената става. Следва бързо разгъване на същите стави, като едновременно с това ръцете енергично се изнасят покрай тялото и лицето до крайно положение нагоре и леко напред. При изнасянето на ръцете пръстите са широко разтворени и напрегнати, като дланите са почти успоредни на площта на мрежата. Те се поставят на височина 25-35см. над нивото на мрежата. Ръцете се поставят една до друга, така, че да не позволява преминаването на топката между тях. Между ръцете и мрежата не трябва да има голямо разстояние, което да представлява пролука за проникване на забити топки от противника. Отскачането на блокадата трябва да става вертикално , т.е. мястото на приземяването след блокадата да бъде близко до мястото на средната линия. След извършването на блокадата, веднага след като блокиращият се приземи,( а понякога и още във въздуха), той не трябва да държи дълго ръцете си изпънати горе, а бавно да ги прибира към изходното им положение с цел бързо да добие готовност за игра с топката. По новите състезателни правила блокиращият има право на втори удар , а това често пъти става миг след докосване на топката от блокадата.

снимка:fivf.com

За ефикасното изпълнение на блокадата решаващо значение имат два момента: правилно избиране на мястото за отскок и момента за извършването му. Мястото се избира в зависимост от параболата на топката и позицията на противниковия нападател, а моментът – в зависимост от разстоянието на топката от мрежата и техническите особености в отиграването на противниковия нападател.

Отскачането за изпълнение на елемента блокада при всички случаи трябва да следва отскачането за забиване от страна на нападателя. Отскачането за блокада започва в момента, когато нападателят е достигнал връхната точка на отскока си и удрящата му ръка тръгва за нанасяне на удар. След отскачането блокиращият поставя ръцете си така, че едната му ръка да закрива посоката и към вътрешната част на игрището. Преди да отскочи за блокада, състезателят трябва внимателно да следи игровата обстановка- правилно да отчете височината на параболата на топката, скоростта и , разстоянието и от мрежата, изходната позиция и техническите особености на противниковия нападател. След отскачането трябва непрекъснато да се контролира зрително не само топката, а и действията на нападателя, по- специално забиващата му ръка.

При блокирането от особена важност, е въпросът , кога и как, до каква степен да се вкарат ръцете в полето на противника. Напълно ясно е , че по-високите и по- отскокливите състезатели могат да „бъркат „повече. Това не е препоръчително за по- ниските и по- малко отскокливите , защото подчертаното вкарване на ръцете в полето на противника ще намалява още повече височината на блокадата, а възможно е и докосване на мрежата.

Когато противникът напада с топка, подадена близко до мрежата (примерно до 50см), той има възможност да преодолеенивото на мрежата на голяма височина. В такъв случай блокадата трябва да се стреми да бъде преди всичко висока, а „бъркането“ да се осъществява чрез пречупване на китките в момента, когато забитата топка ги докосне. При по- далечна топка (50-150см) нападащият, за да я насочи в очертанията на игрището, забива значително по ниско. В този случай ръцете на блокиращите може да влязат повече в полето на противника.

снимка:cev.lu

В случаите , когато мястото на отскачане се намира встрани от изходното положение на блокиращия, придвижването до там става със странични крачки – придвижване успоредно на мрежата , с лице към нея, без да се кръстосват краката. След като състезателят достигне до мястото на отскачането, краката се приближават един към друг и се изпълнява блокада по гореописания начин.

Тома Чакъров, Георги Митев