Игрова  подготовка

Задача: Формиране на елементарните игрови познания, базиращи се на обема от техниката.

Особеностите на психиката на децата в тази възраст налагат обема на състезателна подготовка да бъде сведен до минимум.

Преждевременното включване на децата в състезания по волейбол, изискващи голям разход на нервна енергия, става причина за познатото в практиката явление, наречено „износен емоционален заряд“ или „износен състезател“. Такива деца много рано загубват спортната стръв към играта и малко по-късно ,през юношеска възраст проявяват безразличие към волейболната игра, нежелание и отбягване на участие в състезание, повърхностно изпълнение на задълженията по време на игра.

От друга страна, силните емоции, които са неминуем спътник на детските състезания, стават причина за отклонения от вярното изпълнение на още неукрепналите техническите елементи на играта. Увлеченото в играта дете не внимава в точното изпълнение на елемента, прилага  и затвърдява погрешния навик, който после вече трудно се поправя.

Ето защо педагогическото майсторство на треньора се свежда до вещо ръководство на състезателната подготовка на децата в тази възраст. Необходимо е внимателно да се поддържа състезателната стръв. С децата трябва да се провежда състезателна подготовка, но тя трябва да бъде насочена преди всичко към състезания в сферата на тренировъчната група с ползуване на широк арсенал от форми и средства.

снимка: internet

Не трябва да се забравя обаче, че ако се лишат въобще от състезателна дейност през тази възраст, рискува се първоначалния ентусиазъм  бързо да се превърне в безразличие към тренировъчната дейност , чести отсъствия и текучество. Именно тук проличава вече педагогическото майсторство на треньора- на всяка тренировка да приложи средства и методи, които да поддържат на високо ниво емоционалната страна на учебния процес, без това да води до отклонение от основните задачи, стоящи за решаване в тази възраст. Това налага треньорите, работещи с деца в тази възраст, да се съобразяват със следното:

1. Даваните упражнения строго да се подчиняват на игровия характер, със състезания между двойки, тройки, и групи от състезатели.
2. Горния принцип се отнася еднакво както за средствата по физическа подготовка, така също и за тези по усвояване техниката на игра.
3. Да води непрекъснато статистика и отчитане на резултатите от проведените състезания със задължително обявяване на резултатите.
4. Във всяка тренировка да се включват елементи от волейболната игра така, че у детето да се поддържа стремежът за идването му в групата, а именно- да играе волейбол.
5. Ефективността на учебно -тренировъчния процес трябва да бъде насочена така, че да подсигурява ежедневни , макар и минимални успехи на детето в тренировките. То трябва да напуска тренировката с чувството: „ И днес научих нещо от волейболната игра“
6. Широко да се използват подготвителните игри , като „ловенка“, „топка над въженце“,“ пионербол“ като средство за постепенно приближаване към волейболната игра и задоволяване желанието за игра и състезания при децата.
7. Полагането на тестовете трябва да придобие значение на основен вид състезания, при тържествена обстановка , добра организация и дисциплина, обявяване на резултатите ,награждаване на победителите и т.н.
8. Състезанието по волейбол трябва да се предшества от продължителна подготовка по основните елементи на играта(в случая подаване с две ръце отгоре и отдолу и начален удар)
9. В никакъв случай да не се устройват състезания с по-силни отбори , а да се търсят сродни в техническо и възрастово отношение отбори, и то във втората година на обучението на групата.

• След всяко проведено състезание да се подсигури време за отдих на децата.

Тома Чакъров. Георги Митев