След като представих основни елементи от учебно тренировъчния процес  и работата  с най- малките волейболисти и волейболистки  на единната програма ,ще преминем на следващ етап който обхваща следващата възрастова група 13-14 и 15-16 годишни бъдещи спортисти.

Морфологични, физиологични и  психологични особености на състезателите, обхванати в третото равнище.

Възрастовия обхват на това равнище включва състезатели и състезателки, които от деца стават вече юноши и девойки.

Колкото и възрастови различия да има, в това равнище съществува и нещо общо, което ги обединява, а именно: обектът на тренировъчното въздействие – състезателят е вече израснал като оформен, осъзнаващ действията и отговорността си, младеж, занимаващ се целенасочено с волейбол.

Промените ,които настъпват в психиката и физиката на юношите и девойките през този период на тяхното развитие представлява сложен и цялостен процес, и затова тяхното изкуствено разпределение на годините 13-14, и 15-16 е нецелoсъобразно и трудно. От друга страна ,често срещано явление сред децата е несъответствие между физиологичната степен на развитие и годините, които имат. Много деца избързват с физиологичното си, а от там и в психическото си развитие в сравнение със своите връстници, а понякога, обратно закъсняват.

снимка: wikihow.com

Всичко това налага двете възрастови групи, приети у нас за провеждане на състезания- пионери и младша възраст, да бъдат обединени при разглеждане на функционалните им и психически особености независимо от минималните различия между тях. Основният и властен двигател във физиката и психиката на децата в тази възраст е половото развитие. През този период децата стават вече юноши и девойки. Този етап от тяхното развитие е прието да се нарича пубертет.

В пубертетна възраст момичетата навлизат през 12-13 та година, а момчетата през 14-15 та година. Характерно за този етап е започването на полово съзряване или по-точно първата фаза на пубертета- появата на вторичните полови белези ,узряване на половите жлези, и завършва със зародишна зрелост – появата на мензис и полюции. Въпреки зародишната зрелост в тая фаза на развитие организмът не е още полово зрял.

В първата фаза на пубертета започва усилено растене на тялото  с характерно издължаване на горните и долните крайници и другите части на тялото. В резултат на това се получава дисхармония в телесните пропорции: децата се източват на дължина ( слаби, високи, тесногръди), погрозняват, гласът на момчетата започва да мутира.

Естествено промените, които настъпват в организма ,се отразяват и върху физическите качества на юношите и девойките.

Качествата сила и бързина все още не са достигнали максималните си върхове на развитие, но значително нарастват в сравнение с предишния период. Физиологичната основа за работа в тази насока значително се е разширила, тъй като костната, мускулната, сърдечносъдова и дихателна система са в по висок стадии на развитие. Това разрешава и развитието на качеството издръжливост да премине в по- висока степен.  В тази възраст е необходимо да се особени грижи за укрепване на раменните и коленни стави , тъй като практиката е доказала необходимостта от ранна подготовка в тази насока с оглед бъдещото предпазване от травми.

снимка: wikihow.com

Работата по укрепване на ставите трябва да върви успоредно с формирането на качеството гъвкавост. Този период от развитието на човека създава прекрасни условия за полагане на широка основа гъвкавостта- необходимо условие за по- нататъшното развитие по пътя на спортното майсторство във волейбола.

Въвеждането на многократното повторение на всички основни елементи от техниката на играта не крият опасности за правилното физическо развитие на юношата и девойката. Точно обратното , дозиране и редуване на елементите допринасят за хармоничното развитие и по-нататъшно оформяне на физическите качества.

По важните психологични особености на състезателите в тази възраст е:

1. Бързо и често сменяне на възбудните и тормозните  процеси в кората на главния мозък. Често най- малки и обикновени дразнители стават причина за бурна реакция, потиснатост, отчаяние.
2. Склонност към уединение, сантименталност и мечтателност, свързана с романтизъм и бленуване. Оттук следва и привидната разсеяност.
3. Усъвършенстването на възприятията води до по-целенасочена наблюдателност , която в повечето случаи се оцветява емоционално в зависимост от временното настроение.
4. Осъществява се по- пълно единство между процесите на обобщението, абстракцията и конкретизацията.
5. Значително се подобряват качествата на ума. Това личи в постоянно повишаващата се съзнателност към задълженията в училище, в тренировъчните занимания, в семейството.
6. В тази възраст се забелязва и повишен теоретичен интерес. Преподавания материал по волейбол се приема аналитично и критично.
7. Характерно за този възрастов период е значителното подобряване на паметта. Тя става по-осмислена, по- активна, по- волева и с по- голямо участие на втората сигнална система.
8. Повишава се активността на юношите и девойките в колектива на отбора. Изграждат се здрави чувства на колективност и дълг пред другарите, треньорите, дружеството или школата в която тренират.
9. Емоционалният живот се характеризира с твърде голяма възбудимост , с недостатъчно контрол върху чувствата и техните изразни движения. Чувствата се отличават с неголяма трайност и последователност.

• Повишена е съзнателността и активността в учебно -тренировъчния процес. Сега се полагат системни и съзнателни условия за закаляване и хармонично развитие на собствения организъм , за съзнателно усвояване на преподавания материал, стремеж за придобиване на повече знания, умения и др.
• През този период се укрепват и развиват трудовите качества в училището, спортната школа.

Тома Чакъров, Георги Митев