Технически похвати за игра в защита в задно поле на площадката

Защитните действия, които състезателят изпълнява при игра в задно поле на площадката са твърде много на брой и сложност на движенията, за да се систематизират по някакви признаци. Без особени претенции за достоверност, защитните действия ще разделим условно на две групи.

а) придвижвания във и извън площадката.

б) поемане и подаване на топката без и с приземяване.

Придвижвания във и извън площадката. За по- голяма прегледност този род дейности ще разделим на две под групи, а именно:

• Придвижвания на близки разстояния
• Придвижвания на далечни разстояния

Придвижванията на близки разстояния се прилагат в случаите, когато топката изненадващо бързо пада на пода на разстояние около 3 метра от състезателя. В такива случаи състезателят извършва от една до три крачки  към топката в посоки: напред, назад, вляво или дясно.

снимка:fivb.com

Придвижванията напред се извършват с обикновени крачки в среден волейболен стоеж с ръце , леко свити в лактите. Поемането и отпращането на топката се извършва от място или в движение с две ръце отдолу, без или с приземяване.

Придвижванията назад се извършват с обикновени крачки назад, но във висок  волейболен стоеж. При невъзможност топката да се поеме с обикновено подаване с две ръце отгоре, то тогава се прибягва до отбиване на топката с ръце свити успоредно над главата. Топката се отбива само нагоре, в случая с горната част на свитите в юмрук длани.

В случаите, когато топката пада встрани от състезателя, придвижването към нея се извършва чрез един широк страничен напад или две- три приставни крачки. В някои случаи е допустимо и прилагане на същия брой кръстосани крачки. Движенията за придвижване се извършват с рамото напред от среден волейболен стоеж, като центъра на тежестта постепенно се снижава до необходимата за поемането на топката височина, включително и приземявания.

снимка:fivb.com

Основно изискване при придвижванията към топката е последната крачка да се извърши сравнително по- широко , за да се спре инерцията на тялото и се създадат оптимални условия за поемане и отпращане на топката.

Придвижванията на сравнително далечни разстояния се прилагат в случаите, когато топката пада или лети от състезателя на разстояние повече от 3 м. в игрището или извън него. Придвижването се извършва от среден волейболен стоеж с обикновени крачки с тяло към посоката на придвижване. Ръцете свити леко в лактите се движат синхронно с краката. Погледът на състезателя следи движението на топката през цялото време. Центърът на тежестта варира съобразно височината на летежа на топката. Последната крачка се извършва сравнително по-широко , с цел да се спре инерцията на тялото и се създадат оптимални условия за поемането и отпращането на топката. В случаите, когато топката пада далече и зад състезателя , същият се обръща и тръгва към нея с лице към посоката на придвижване.

снимка:fivb.com

Свое определено място в придвижванията в площадката имат и тези, които се извършват с приставни и кръстосани крачки. Поради сравнително  по- бавната скорост, тези способности не се препоръчват за придвижвания при по- големи разстояния.

Поемане и подаване на топката без и с  приземяване. Дали състезателят ще извърши дадено защитно действие без или с приземяване зависи изцяло от умението му да избере подходяща изходна позиция в площадката. Разбира се , не без значение са  и скоростта и параболата на топката идваща към него и бързината на придвижване към мястото на падането и.

снимка:fivb.com

У състезателите трябва системно да се формират знания и умения да извършват защитните действия без да се налагат приземявания. За тази цел е нужно у него системно да се насаждат знания и  умения да наблюдава внимателно действията на противниковите нападатели  и тези на собствената блокада и стриктно да спазва задълженията си по изискванията на приетата отборна схема на игра в защита. Правилното пласиране на защитника ще му разреши да извършва защитни действия без приземяване, което означава и по- висока резултатност.

По съдържание , в защитните действия без приземявания, се включват придвижване, поемане и отпращане на топки с две ръце отдолу и в някои случаи отгоре, с различна отдалеченост от състезателя.

Спецификата на волейболната игра налага на състезателя , играещ в защита , твърде често да прибягва до поемане и отпращане на топката чрез приземяване. Съвременните тенденции в развитието на играта сочат недвусмислено, че дялът на приземяванията ще се увеличава и в бъдеще. Наред с търсенето на повече ефективност в защитните действия , чрез приземяванията се търси и определен емоционален стимулатор в индивидуален и отборен план.

снимка:fivb.com

Подаване с приземяване напред. Анализ.

Придвижвайки се напред към топката при последната крачка състезателят пренася центъра на тежестта върху отпред стоящия крак. Следва изтласкване с обременения крак напред и нагоре, така че тялото преминава в без опорно положение успоредно и с лице към земята.  В летежа към топката ръцете са обтегнати напред, дланите – обърнати надолу. Отбиването на топката се извършва с външната страна на дланите с две ръце едновременно , след което ръцете се поставят на земята и чрез сгъване в лакътните стави се амортизира приземяването на тялото в последователност- гърди, корем , бедра.

снимка:fivb.com

Подаване с една или две ръце отдолу с приземяване в страни. Този вид приземяване влиза в арсенала от технически сръчности на голям брой изтъкнати волейболисти и волейболистки в света и  у нас.

Анализ: Състезателят, след придвижване или от място , прави широка крачка с лице към топката, като заедно с това сваля ниско центъра на тежестта на тялото върху изнесения крак. Другият крак в този момент опира земята с вътрешната страна на стъпалото. Удрящата ръка се обтяга силно напред заедно с пренасяне цялата тежест на тялото към топката. Следва отривисто изтласкване с двата крака и отбиване на топката с вътрешната част на дланта. Непосредствено след това се извършва завъртане на тялото по надлъжната му ос и приземяване последователно по страничната част на едното бедро , ханша, гърба и рамената  и завършва с кълбо назад през рамо.  Аналогични са движенията и при отбиването на топката с две ръце.

снимка:fivb.com

Методика на обучение и усъвършенстване

Обучението и усъвършенстването на техническите похвати за игра в защита в задното поле за площадката са сложен и продължителен спортно- методически процес. Изграждането на параметрите на „задната защита“ започват от първите крачки край волейболната мрежа и продължават в сферата на високото спортно майсторство.

Независимо от началната възраст , обучението за игра в защита трябва да започне с убедителна аргументация за значението на защитните действия и тяхната роля в съвременния волейбол за постигане на крайния резултат- победата. Чрез наблюдения на състезания и и филми с волейболна тематика, треньорът , трябва целенасочено да акцентува вниманието на своите възпитаници върху индивидуалните и отборни защитни действия, и какво отражение те дават за изхода на дадена игрова ситуация, спечелването на гейм или състезание. Успоредно с това , той трябва да ги въведе в съдържанието на защитната игра и нейните сръчности. След формиране на необходимата психологическа подготовка се пристъпва към практическо усвояване на защитната игра.

снимка:fivb.com

Обучението в защитните действия трябва да започне, така да се каже , от първия тренировъчен ден на детето. Успоредно с усвояването на техниката на подаване у състезателя трябва да се формират последователно уменията:

1. Да се движи и спира целенасочено в игрището.
2. Правилно да оценява скоростта и параболата на летящата топка и мястото на падането и.
3. Да се сяда, кляка, ляга и претъркалва, без да изпитва чувство на неприязън и страх от пода на площадката.

Средства за създаване на тези умения:

1. Подвижни игри и щафети.
2. Акробатични упражнения.
3. Елементи на земна гимнастика.
4. Елементи от леката атлетика.
5. Равновесни упражнения.
6. Други видове спортни игри.
7. Динамични упражнения със или без волейболна тока.

Важно място по обем трябва да се даде на динамичните упражнения и по- точно на въвеждащата група от тях. Едва след това като се създадат горепосочените умения, може спокойно да се премине към обучение и усъвършенствуване на защитните действия – поемане и отпращане на топката със и без приземяване.

Уменията за поемане и отпращане на топката след малко или голямо придвижване се усвояват и затвърждават успоредно с обучението и усъвършенстването на защитните действия на елемента от техниката на играта- подаване и неговите варианти.

Обучението в различните видове подавания с приземявания трябва неусетно за състезателя да се свърже като логичен край на натрупаните му умения по придвижването в игрището.

снимка:fivb.com

Методическата последователност на обучение в защитните действия с приземяване е следната:

1. Извеждане на преден план умението последната крачка след придвижването да спре тялото максимално близко до падащата топка.
2. Неколкократно бавно и точно показване на приземяването.
3. Изпълнение без топка на отделни последователни части от приземяването.
4. Цялостно бавно изпълнение на движенията за приземяване без топка на гимнастическа постелка.
5. Изпълнение на движенията за придвижване и приземяване към придържана от съиграч топка.
6. Изпълнение на приземяването с поемане и отпращане на близко падаща топка.

По-нататък усъвършенстването на тези елементи се извършва по пътя на извършване на приземяванията в условия близки до играта. Успоредно с цялостното развитие на физическите и технико- тактическите сръчности на състезателя, се  задълбочава и разширява умението му да играе резултатно в защита. Основни средства за усъвършенстване на защитните действия са динамичните упражнения в условия в условия близки до протичането на играта.

Тук му е мястото да посочим , че обучението и усъвършенствуването в защитните елементи до младша възраст включително , се извършват комплексно. Специализирането към определени, любими за състезателя, прийоми се разрешава едва в старша възраст, при мъже и жени.

Тома Чакъров, Георги Митев