ЕФЕКТИВНОСТ НА ЗАБИВАНЕТО ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА
Доц. Стефан Димитров, доктор

В съвременния волейбол е практика да се установява от всеки мач статистическа информация за играта на отделните състезатели и на отбора – като цяло. Тази статистика, все повече се усъвършенства и обогатява така, че да доставя по-ясна картина за игрови реалности и за взаимовръзката между присъщи на играта елементи – начален удар, посрещане, второ подаване, забиване, блокада, защита.

Ефективността на забиването е показател, който с основание – предизвиква голям интерес сред състезатели, треньори, медии, широка публика. Според Д. Колеман – САЩ  той се използва от 1955 г. Известни са два начина за неговото установяване. Първият – отчита общия брой подадени топки към даден състезател и броя на тези, които той директно реализира, т.е. превръща в точки за своя отбор. Изчислява се по формулата:

Вторият начин е по-информативен, защото освен горните две характеристики взема под внимание и сгрешените и блокираните от противника топки. Той се изчислява по формулата:
 По наше мнение, тези два начина не отчитат голям процент от топки, които остават в игра, но са във връзка с други игрови елементи на двата отбора, и в крайна сметка влияят върху изхода на мача. Все повече се говори за тактика на търпението, на минимизиране грешките при забиване, на завишено разчитане на собствената блокада и защита. За тези, понякога, има основание. В този контекст предлагаме нов начин за установяване ефективността на забиването. Тя би трябвало да се изчисли по формулата:

А – реализирани топки (Pts);
В – сгрешени топки (Еrr);
С – блокирани от противника топки (Blo);
D – брой на останалите в игра умножени по процента на противника за отиграни след защита топки (attack on dig) върху 100;
F – брой на останалите в игра топки, умножени по (100 – процента на противника за отиграни след защита топки) върху 100.

За да илюстрираме нашето предложение избрахме примерен статистически протокол от мач между отборите на Пирин (Разлог) и ЦСКА (виж Протокола). От него е видно, че в отбора на Пирин най-много топки за забиване са получили Й. Желязков (30) и Р. Пенчев (25). В крайна сметка и за двамата е отчетена ефективност на забиване – 40%. Това е направено по първия (обяснен по-горе) начин – ефективността на забиването е отношение между реализираните топки към общия брой подадени топки х 100. Какво се получава, ако изчисленията се направят по предложения от нас начин?

Й. Желязков

В тази формула:

12 – реализирани атаки (Rts) – видно е от протокола;
5  –  сгрешени топки (Еrr) – видно е от протокола;
5  –  блокирани от противника топки (Blo) – видно е от протокола;
8  –  топки забити от него, но останали в игра (не е видно от протокола, но могат да се установят като от всичките подадени му топки се извадят успешно и неуспешно завършилите, т.е. 30 – 5 – 5 – 12= 8;
45 – процента на противника (ЦСКА) да реализира топки след защита (attack on dig) – видно е от протокола;
55 – процент на противника (ЦСКА) да не реализира топки след защита (не е видно от протокола, но може да се изчисли като от 100% се извадят сполуките – 45%);
30 – общ брой подадени на Й. Желязков топки за забиване.

Какви са реалностите за другия нападател – обект на нашите внимание?

Р. Пенчев

Установява се голямо различие в ефективността на забиване на избраните състезатели, изчислено по популярния (с DATA-Volley) и предложения от нас начин.

В заключение, предлагаме на заинтересованите да помислят върху нашето предложение.