ИГРОВИТЕ УПРАЖНЕНИЯ, ИГРИТЕ И СЪСТЕЗАНИЯТА КАТО ПРОЦЕС НА САМООФОРМЯНЕ И СЕБЕИЗРАЗЯВАНЕ

                                       Стефан Димитров 

 „Човекът е напълно човек, само когато играе.” – Шилер

Играта е в природата на човека и, доколкото това е така, смисълът й е в самооформяне. В същото време,  играта изкушава към себе си и разума в поставянето на цели и съзнателни стремежи – така смисълът й ‌се разширява и в себеизразяване. Понякога дори човек започва да превъзмогва и надиграва себе си в целеполагащата си разумност и това повлиява самооформянето. Задачата на треньора е да управлява тези два диалектически процеса – самооформяне и себеизразяване.

снимка:cev.lu

В по-тесен смисъл, играещият (волейбол) съзнателно самодисциплинира психиката и психомоториката си за извършване на постоянно повтарящи се игрови фигури в рамките на игровото пространство и игровите правила. Всъщност, тези игрови фигури са проекция на неща, случващи се в мозъка, в резултат на следващия топката (и други специфични ориентири) „танц” на вниманието. Като функция от него,  в мозъка се случва постоянно променяща се картина от възбудни полета, които са в двустранна информационно-енергийна връзка и с четирите психични функции (мислене, чувство, усещане, интуиция). В процеса на спортното съзряване тази постоянно променяща се мозайка на възбуждение се усъвършенства в посока на своята рефлексопроизводителност и оттам – икономичност. Все по-голяма част от психичните и психомоторни актове се автоматизират, след което се отпращат под командване на по-дълбоки (несъзнавани) нива. Право на присъствие в постоянно променящата се мозайка от възбудени асоциации получават само най-настоятелните съдържания на четирите психични функции. Това е психичната форма и приноса й за цялостния израз. При всеки индивид формата има различна динамика, но по-трайните й характеристики зависят от принадлежността на индивида към един от четирите психични типа (мисловен, чувствен, усетен или интуитивен).

снимка:cev.lu

 В “контекста” на всички тренировъчни упражнения тези с игрови характер и същинските игри  са най-доброто средство за приобщаване и изразяване на идващите от по-дълбоко,  но много ефективни съдържания на специфичната (волейболна) интуиция .

Присъщите на волейбола усети са  много – за топка, за собствено тяло, за време, за пространство, за съотборници , за противници и др. Особено важна е съгласуваността мужду тях, което позволява кондиционните потенциали да се реализират  ефективно  в  дадено игрово действие или взаимодействие, а средство за постигане  на  това  са   тренировъчните повторения.

Същностното отличие на човека да се себеизразява , играейки, е и  причина за особената роля на чувствата  като съграждащ фактор. Физиолозите откриват, че мозъкът произвежда, повече или по-малко, особени вещества- ендорфини, характеризиращи се като естествена, подобна на опиум дрога, с отношение към самочувствието. Степента на диференцираност и овладяност на тази психична функция, важността на играта като спортен двубой и случващото се на терена са причина за значими колебания в нея. Това е така както в по-краткотраен, така и в по-дълготраен план, като задача в процеса на спортно съзряване е да се търсят средства и методи за управление в позитивна посока.

Мисленето, като присъща на  съзнанието  функция , е  издигнато  в  култ  в  човешкото  битие , но  в някои области ( изкуството,  любовта , играта ) то е  важно ,   доколкото помага  четирите  психични функции да се  осъществят  в  хармония – това е игровия  интелект.

снимка:cev.lu

Спортните игри с топка са феномен в съвременния свят, имащ (феноменът) многопосочни социални измерения. Това налага треньорът (като най-непосредствен градител на играта) да погледне на нея и феноменологично, т.е. да признае, че за да бъде играта феномен, потребността за нея идва и от нещо налично в дълбоките несъзнавани слоеве на човешката психика, някъде след инстинктите. Според психолози, съдържанията там имат грубата оформеност на символи и архетипове, чиято първична заложеност или унаследеност, като априорност за онтогенезата,  има значимостта на ориентири в динамичния процес на съществуване на човешката психика. Един такъв потребен за живота символ е този, насочващ към цялостност, закръгленост на психиката, което дава възможност на четирите психични функции да се осъществят в хармония. В обозримото този символ за цялостност, закръгленост се разпознава опредметен и материализиран в топката, с която се играе. Познатото от най-дълбока древност играене с топка се основава и на свободната й подвижност. Топката сякаш от само себе си отвръща с изненадващи ходове и така става най-независимият и оттам – истински оценител на закръглеността в човешката психика. Тя отсява и оставя онези, които да представят играта в нейната идеалност, т.е. като изкуство.