Науката и спорта- Координацията на движенията като важен фактор за успех в спорта
Проф. Кирил Аладжов, доктор на педагогическите науки, специалист по физическа и лечебна подготовка
Възможността на човека да овладява все по-нови двигателни действия се развива до определен възрастов етап, като достига своя най-голям прираст в пубертетния период. По-нататък тази способност се стабилизира, а по-късно, след двадесет годишна възраст, значително се намалява. Способността на човека да възприема и възпроизвежда точно сложни двигателни действия определя неговите координационни възможности.
Тренировъчната дейност е непрекъснат и продължителен процес, който трябва да бъде насочен към изпълнението на правилни в структурно отношение упражнения. Спортистът с добра координация се движи значително по-икономично по терена. Неговите действия са по-рационални, с по-малко енергоразход. Тромавите, непохватни движения ангажират по-неспецифични мускулни групи, което прави действията на спортиста неефективни, вследствие на което умората настъпва по-бързо.
Координационните способности в спорта е необходимо да се развиват още в най-ранна детско-юношеска възраст с подходящи за целта средства и методи, близки до характера на избрания вид спорт. Една от отличителните черти на детския организъм, в неговото развитие, е умението му да наблюдава, подражава и възпроизвежда заученото. Чрез наблюдение и имитационни действия младия спортист усъвършенства мисловните си и двигателни навици, подобрява своите аналитични и координационни умения. Целенасочената подготовка, в това направление води до положителни резултати, които остават трайни за цял живот и осигуряват силно предимство при усвояване на различните технически елементи в спорта.
Подражаването на наблюдавани движения е форма, която е известна като „обучение чрез наблюдение”. Чрез подражанието, или копирането на движения, младият спортист се стреми да изпълни по възможност най-точно наблюдаваните от него двигателни действия. От друга страна за да се усвои правилното движение е необходимо то да бъде демонстрирано по възможност най-правилно. Тази демонстрация може да бъде направена от спортния педагог (учител, треньор или инструктор) или от предварително добре подготвен спортист.
При усвояването на нови, непознати двигателни навици младия спортист трябва да поддържа своето внимание, което е свързано със съсредоточаване и запаметяване на упражнението. Многократното повторение на наблюдаваните движения води до развиване на двигателния навик, който в последствие се възпроизвежда по възможно най-добрият начин (Фиг. 1).
[table “74” not found /]Като най-ефикасни средства за усъвършенстване на координацията, при начинаещи спортисти, са се наложили упражненията с лекоатлетически и гимнастически характер, както и някои двигателни игри. Без да ги степенуваме по тяхната важност ще посочим някои от тях, които оказват най-голямо влияние при усвояване на координацията:
Лекоатлетическите специално-бегови упражнения (СБУ). Тези вид упражнения са се наложили в практиката като задължителни при усвояването на координацията. Специално-беговите упражнения развиват ефикасно подвижността на глезенната става и на краката. От друга страна чрез тях се постига необходимата двигателна нагласа за усвояване на по-сложни движения. Не е без значение да се спомене, че в основата на подвижността и бързината на краката стои глезенната става, върху която трябва да се работи системно с подходящи за тази цел упражнения. Специално – беговите упражнения е необходимо да съпътстват подготовката на спортистите от най-ранна възраст до етапа на високото спортно майсторство.
Предлагаме следната последователност при прилагането на специално-беговите упражнения:
- Ситно бягане;
- Бягане с изнасяне подбедрицата назад;
- Бягане с изнасяне подбедрицата напред;
- Ръченично (тритактово) бягане;
- Бягане с високо повдигнато коляно.
Тези специфични упражнения за подвижност на краката и усъвършенстване на координацията е необходимо да се изпълняват както по права линия, така и слаломиращо между ориентири (конуси), подредени в колона на разстояние до 2 м. Дължината на отсечката при тяхното изпълнение е в рамките на 18 – 20 м..
От позицията на нашият педагогически опит препоръчваме използваните средства, с лекоатлетически характер за усъвършенстване координацията на движенията, да бъдат групирани в 4 направления:
І-ва група – Специално-бегови упражнения, изпълнявани по права линия или слаломиращо;
ІІ-ра група – Специално-бегови упражнения изпълнявани в странична и смесена равнина;
ІІІ-та група – Комбинирани упражнения с комплексен характер;
ІV-та група – Подскочни упражнения в хоризонтална, вертикална и смесена равнина.
Към І-ва група спадат всички специално-бегови упражнения, които се изпълняват в посочената от нас по-горе последователност.
Към ІІ-ра група се включват упражненията в странична и смесена равнина – обикновено странично бягане, с кръстосана крачка, с докосване на ориентири в ляво и дясно, слаломиращо между ориентири (конуси) и т. н..
ІІІ-та група средства включва комбинирани упражнения, при които се променя ритъма на движението, неговата скорост и амплитуда.
ІV-та група – това са различни подскочни упражнения. В началния етап, при занимания с начинаещи спортисти, тези упражнения трябва да бъдат лесно-достъпни за изпълнение, при което не се акцентира върху височината на подскоците и скоростта на изпълнение.
Важен елемент, при занимания насочени към усвояване и усъвършенстване на координационните способности, е упражняването на непрекъснат контрол от страна на спортният педагог. По този начин се отстраняват грешките допуснати при изпълнението, като се дават необходимите указания за все по-правилни и рационални действия.
В учебно-тренировъчния процес, при усвояването на координацията на начинаещи спортисти, се преминава през няколко последователни етапа (Фиг. 2):
[table “72” not found /]Съществен момент при развиването на координационните способности на спортистите е изискването комплексите от упражнения непрекъснато да се усложняват в своята последователност. Необходимо условие е и стремежът към точност и икономичност на движенията, независимо от това дали упражненията се изпълняват с топка или без топка (за спортните игри). По този начин се създават трайни условно-рефлекторни връзки в централната нервна система, която регулира и управлява цялостната двигателна и умствена дейност на човека.
Важна особеност на заниманията с насоченост към подобряване на координационните възможности на млади спортисти е използването на различни по характер, насоченост и динамика упражнения и дразнители. Например: стартиране от неудобни изходни положения (от лег, седеж, с гръб по посока на стартирането и др.) или темпово преминаване на специално за целта подредени трасета (манежи), при което спортиста, сменяйки ритъма на движението, преминава от една дейност към друга. Такъв подход при развиване на ловкостта и координацията, наред с останалите физически качества и сръчности, ще допринесе за усъвършенстването на специфичните технически способности, от друга страна – за по-емоционалното и по-разнообразно протичане на заниманията.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours