ЛЕЧЕБНО – ВЪЗСТАНОВИТЕЛНА ТРЕНИРОВКА СЛЕД ОПЕРАЦИЯ НА КОЛЯНО

Проф. Кирил Аладжов, доктор на педагогическите науки, специалист по физическа и лечебна подготовка

Една от основните причини за контузиите (в т.ч. и на коленната става) е отсъствието на специализирана скоростно-силова подготовка, адекватна на изискванията на практикувания вид спорт. За получаването на контузии допринасят също така и неправилната методика на  подготовка, недостатъчното разгряване преди тренировка или официално състезание, липсата на стречинг и т. н.

Средствата и методите за постигане на целите на лечебно-възстановителната тренировка това са специализирани физически упражнения, изпълнявани в необходимата методическа последователност. Сред най-използвани физически средства са подбрани упражнения от областта на леката атлетика, гимнастиката, плуването, силовата подготовка, занимателните и спортни игри, стречинга и т. н. В последно време се прилагат и упражнения от областта на фитбола, съвременното водолечение, лечение с барокамери и т. н.

снимка: личен архив

Един от основните принципи на натоварване в лечебно-възстановителните тренировки е да се работи с по-леки, по отношение на тежестта уреди, но да се правят повече на брой изпълнения, при умерена скорост, амплитуда и динамика на движенията. В повечето случаи най-удачно е да се работи с циклично-повтарящи се упражнения на базата на равномерния и повторен метод. Посочените по-горе закономерности са валидни и при работа с контузената част на тялото (ръка, крак, кръст), при условие, че е отминал острият период на болката, т. е. няма признаци на отток (подутина), възпаление, болезненост и т.н.

снимка:личен архив

Рехабилитацията и възстановяването след контузия или оперативна намеса целят да възстановят нормалното движение, мускулната маса, а по-късно издръжливостта, бързината, отскокливостта и възможност за завръщане на спортния терен. Процесът на възстановяване на спортистите след получаване на травма на опорно-двигателния апарат или оперативна намеса, условно може да се раздели на три последователно свързани етапа:

Първи етап – медицинска рехабилитация, която се осъществява, в условията на медицинските заведения. В този етап мерките са насочени към възстановяване на анатомическата цялост в зоната на контузията, отстраняването на възпалителния процес на засегнатото място и възстановяване на функциите, нарушени вследствие на травмата.

Основни средства за рехабилитация през този етап това са кинезитерапията, масаж, физиотерапевтични процедури и при необходимост – медикаментозно лечение.

Втори етап – етап на спортна рехабилитация. Характерното при него е, че той е насочен основно към възстановяване на спортната подготовка на контузения спортист.

Специалните средства, използвани през този етап са предимно физически упражнения с най-различен характер, обем и интензивност. В началния стадии на етапа се използват упражнения, насочени към възстановяване на общата дееспособност и към създаване на условия за по-голяма работоспособност на организма. Постепенно и последователно се включват упражнения за развиване на основните физически качества,чрез средствата на специалната физическа подготовка. Между най-важните средства в този етап са упражненията със силов характер и тези за подобряване гъвкавостта на засегнатите от травмата зони. Целта на тези упражнения е укрепването на цялата мускулна система на организма като подготовка за предстоящите по-високи натоварвания.

Трети етап – етап на начална спортна подготовка.

Основната задача на този етап е пълното възстановяване на спортната работоспособност, възвръщане на спортната форма, както и възможност за пълноценно включване на спортиста към нормална тренировъчна и състезателна дейност. Основни средства за възстановяване през този период това са предимно упражнения, близки до характера на практикувания вид спорт. Имайки предвид, че това е последният възстановителен етап преди участие в състезателна дейност, тренировъчните занимания на спортиста са насочени към прилагане на комплекси от упражнения, които го приближават все повече към нормална спортно-състезателна дейност.

Предложената от нас методика за лечебно-възстановителна тренировка е приложена с успех върху повече от 40 травмирани спортисти след оперативна намеса в коленната става. Основните принципи, от които сме се ръководили в нашата работа, това са принципите на достъпност, последователност на натоварването, както и разностранност на използваните средства.

снимка:личен архив

По отношение на методичната последователност на лечебно-възстановителната тренировка при възстановяване на коленната става е желателно тя да бъде приложена върху контузените спортисти последователно в три етапа:

Първи етап – триседмичен. Той започва около месец и половина – два след направената операция. В този начален етап се включват предимно упражнения с изометричен характер, а така също и дозирани силови упражнения, изпълнявани както във фитнеса, така и с помощта на преодоляване тежестта на собственото тяло. Това са упражнения, при които се въздейства върху коленната става чрез сгъване и разгъване на крака от различни изходни положения – стоеж, седеж, лицев и тилен лег. Тежестта на използваните уреди е сравнително малка и поносима за възможностите на контузения спортист. Акцентира се върху по-голям брой изпълнения при сравнително лека тежест на уреда. Важно условие през целия период на възстановяване е много доброто предварителното разгряване на спортиста – общо и специално.

Дозировката и амплитудата на изпълняваните движения са строго индивидуални и те зависят главно от поносимостта на контузения спортист към конкретното упражнение. При наличието на болка изпълнението се преустановява. Важен момент между сериите упражнения е през почивките задължително да се изпълняват разтягащи – стречинг упражнения. Чрез тях се цели постигането главно на две неща – да се разхлаби мускулатурата след натоварване и да се въздейства върху еластичността на ставата. Продължителността на тренировките в този триседмичен период е в рамките на 55-60 мин. като се изпълняват един път дневно.

Съобразявайки се с моментното състояние на контузения спортист на този се забранява изпълнението на следните упражнения:

• Бягане под каквато и да е форма;
• Подскочни упражнения;
• Игрова подготовка;
• Занимания с големи тежести.

Като допълнителни упражнения, с цел поддържане на общо-функционалното състояние на контузения спортист, на този етап се препоръчват още плуването, както и каране на велоергометър или велосипед.

Втори етап – двуседмичен. На този етап използваните упражнения по характера на въздействие и биомеханиката на движението са сходни с тези от изминалия етап. Особеното в случая е, че упражненията се изпълняват вече с утежнение. Така например напъдите с ляв и десен крак се правят с две медицински топки (по 5 кг) под мишниците. Същото изискване се отнася и до ходенето по стъпала, както и упражнението сгъване и разгъване на крака поставен върху седалката на стол и т.н. През този етап стремежът е към нарастване динамиката на изпълнение на упражненията, съчетано с използването на допълнителна тежест, която има по-значимо градивно въздействие върху понасящата все по-голямо натоварване коленна става. Продължава използването на стречинг-упражнения в паузите, между изпълнението отделните упражнения на комплекса.

снимка:личен архив

На този етап подобно на предишния такъв не се препоръчват: бягане, подскочни упражнения, игрова подготовка и занимания с големи тежести. Продължава използването на велоергометър и плуването като най-удачни за този период средства, за общо-функционална подготовка. Допълнително се включва и ускореното ходене като целенасочено средство предхождащо равномерното бягане, включено в следващия етап.

Третият етап е с продължителност две седмици и той се явява като преходен към започване на нормални тренировъчни занимания. Стремежът е към използването на средства и методи, които по характер и динамика на усилията в голяма степен се доближават до изискванията на практикувания вид спорт или спортна игра.

На този етап продължават да се изпълняват част от упражненията от предходните два етапа, като постепенно се включват и нови такива, изпълнявани с по-голяма амплитуда и динамика на усилията. Така например упражнението „ходене по стъпала“, изпълнявано в предишните два етапа, сега се изпълнява с две медицински топки от по 5 кг. под мишниците, като се бяга през стъпало. Упражнението „сядане и ставане на стол“ се изпълнява, като при ставането се изтласква медицинска топка (5 кг) с две ръце напред към партньор, застанал на 2-3 м. разстояние. Това упражнение се изпълнява в 4-5 серии от по 12-16 броя изтласквания.

снимка:личен архив

Тук трябва да отбележим, че в процеса на лечебно-възстановителната тренировка включването на упражнения с медицинска топка има изключително градивен ефект, тъй като е известно, че чрез този позабравен уред се въздейства върху т.н. „динамична сила“ на опорно-двигателния апарат, така необходима за спортната дейност.

Успоредно с лечебно-възстановителната тренировка на този етап продължава работата с цел поддържане и усъвършенстване на общо-функционалното състояние на спортиста. Тежестта на използваните уреди, както и дозировката на изпълняваните упражнения нараства постепенно. Включват се нови упражнения като подскоци на стъпало с ножична смяна на краката, подскочно бягане на равнинен терен и по стъпала, в т.ч. и с две медицински топки по 5 кг. под мишниците, различни видове подскоци с въженце – предимно на два крака.

Постепенно в подготовката се включва и бягане с равномерно (кросово) или променливо темпо (фартлек). Използват се отделни елементи от практикувания вид спорт, изпълнявани при облекчени условия. Продължава използването на универсалната стречинг-система, която ефикасно влияе върху възстановяването и еластичността на ставата.

Нашият опит в областта на лечението на коленна става след оперативна намеса ни дава основание да препоръчаме използването на предложената от нас методика, като един изпитан модел върху немалък брой контузени спортисти. Систематичният подход в това отношение, при което се акцентира върху голямото разнообразие на използваните упражнения, както и към стъпаловидното включване и отпадане на тренировъчните средства в крайна сметка ще доведе до желания ефект – успешното завръщане на спортиста към нормална тренировъчна и състезателна дейност.