Анализ и ефективност на играта  на българските волейболисти на Световното първенство в Египет през 1991година.

Светослав Стойчев, Василка Христова

photo:volleycomment.bg

Волейболния спорт и в частност младежкият е с утвърдени традиции в нашата страна. Българските отбори винаги са намирали достойно място в Европа и света в различните спортни състезания. От проведените 6 световни първенства, България е участвала в 4, като 2 пъти се е класирала на 5-то място, един път на четвърто и на последното първенство спечели шампионската титла на планетата.

Целта на изследването е разкриване на някои специфични фактори ( антропометрични и спортно-педагогически) и игрова ефективност на българския отбор и неговите противници в срещите от Световното първенство за младежи през 1991 година.

Задачите на изследването са следните:

1. Установяване на равнището на антропометричните показатели ( възраст, см, тегло)
2. Установяване равнището на спортно-педагогически показатели – забиване и блокада ( максимално достигнати височини с една и две ръце)
3. Установяване на стойностите на отборната и индивидуална ефективност на българския отбор спрямо неговите противници, при отделните елементи на играта.

Методика

Изследването е свързано с проведеното шесто световно първенство по волейбол в Кайро от 11-21.10.1991 г. Статистиката е извършена от представители на международната федерация по волейбол, като са представени протоколи на всички отбори участници.

Обект на изследването са всички състезатели в световното първенство по волейбол – разпределители и нападатели от България  и отборите, с които тя е играла своите мачове, като се изследва отборната ефективност, индивидуалната ефективност и се дават обобщени резултати за българския отбор.

Извършен е теоретичен анализ и обобщаване на литературните източници и опитните данни, а като математико-статистически метод е използван алтернативен анализ, като най- пригоден за волейбола.

Статистическото регистриране на резултатите е напълно равностойно на метода, използван в момента от Световната волейболна лига. Прилаганите методи отчитат шест игрови елемента: забиване ( вкл. блок и начален удар- сервис) т.е така наречените точконосещи елементи. Отчитат се също и елементите, непряко свързани с реализирането на точки, посрещане, второ подаване и защита.

При елементите свързани с постигане на точки , се регистрира тъй наречения „пряк успех“, при който регистрирания контакт води до спечелване на точка или начален удар. Случаите на „пряка грешка“ са тези при които регистрирания контакт води до загуба на точка или начален удар. Аналогични на тези са и случаите на регистрация на елементите, които индиректно са свързани с постигане то на точки.

Процентите в отборните   таблиците показват съотношението между успешните опити и общия брой на опитите ( табл.1,2,3). Представени са два вида ефективност: индивидуална и отборна.

По показателя „възраст“ поради малкия диапазон  от години, нашия отбор заема 5-то място, което го поставя сред най-младите, заедно с отборите на Тунис, Аржентина и Китай. Средната възраст на всички отбори е 19, 2 години.

По показателя „ръст“ ранговия номер на България е 5. По-високи са отборите на Германия, Чехословакия, Югославия и СССР, но отборите на Чехоловакия и Югославия са съответно 7-ми в крайното класиране. Германия не намира място сред първите 12 отбора, а СССР заема 3-то място.

photo:volleycomment.bg

Средния ръст на българския отбор е 195,2 см, като само Мартин Стоев е с ръст под 190см (189см), обявен в края на първенството за най- силния волейболист на планетата. Над 2 м, са Ивайло Стефанов и Петър Узунов 202 см и Евгени Иванов 204см. Средното тегло на отбора е 83,2кг (7-ми ранг) и е малко над средната теглова категория от 81,9кг.

При максималното достигнатите височини (забиване и блокада), българския отбор има съответно 11 и 8 ранг, което смущава с оглед бъдещето на тези волейболисти. Приоритет при тези показатели имат отборите на Чехословакия и Югославия, заели 7 и 10 място в крайното подреждане на отборите. Максималната височина на българския отбор при забиване е 328,5см, а при блокада 316,9см. Те отстъпват и на средните стойности на 12-те финалисти (респективно 336,1-забиване, 321,6 блокада). Но едва ли тези показатели са оказаха най-съществени за изключителния успех на младите ни надежди.

При анализиране на статистическите протоколи, се установява висока индивидуална и отборна ефективност. Именно игровото умение се оказа решаващо за невероятния успех.

При отборната игрова ефективност, българския отбор демонстрира стабилна и резултатна игра. При елемента „забиване“  нашия отбор е на високо ниво, като средната стойност срещу всички противници е 75,56%, а диапазонът в отделните срещи варира от 64,18%, (когато срещата срещу Бразилия е без значение) , до 80, 14% когато е най-силния и оспорван мач. В индивидуалната ефективност особено се откроява и „бомбардирът“  Мартин Стоев, с голяма резултатност са също и останалите нападатели: Узунов, Стефанив, Секулов, Тодоров, Арсов.

При блокадата, отборът има най-ниска ефективност спрямо останалите игрови елементи ( но, във волейбола винаги е така), стойността е 22,0%, Счита се, че една от причините е тази, че някои от противниците са неравностойни, което предопределя и по-малкия брой извършени опити. Най-добри блокировачи  от нашия отбор са Стефанов, Узунов и Секулов.

При началния удар стойността отново не задоволява 36,76%, което е обезпокоителен феномен. Особено ниска е тази резултатност срещу Бразилия -17,65%. Най-силни се оказват сервисите на Арсов и Стоев, останалите са непостоянно ефективни.

photo:volleycomment.bg

В защита ефективността е 42,00%,като най-силна е играта срещу отборите на Бразилия, СССР и Египет. Най-висока е ефективността в играта срещу СССР 57,81%, което окончателно освобождава българския отбор от прословутия „съветски комплекс“. Именно в тази директна среща е най-пълноценната игра в защита и особено на разпределителя- Николай Иванов.

При подаването на разпределителя Николай Иванов, стойността е висока 77,84%. Стабилност се проявява във всички срещи, с изключение срещу Бразилия. Именно резултатната игра на разпределителя в нападение и защита, както и несломимия дух, утвърждават Николай Иванов като приемник на големите български разпределители.

Най-силния елемент на българския отбор е посрещането на сервиса. Тук стойността е абсолютна 92,15%, което е една изключителна висока стойност. Вариативността при този елемент е 86,21-96,67%. Най-добре изявилият се посрещач от българския отбор е Валери Секулов.

Изводи и препоръки

1. Необходимо е да се създаде методика, която да повиши отскокливостта на българските волейболисти поради отстъплението от световните стандарти.
2. Да се установи силна и резултатна игра българските състезатели – индивидуално и отборно в елементите от „нападателния комплекс“ или т.нар. „първична атака“.
3. Констатираме също недостатъчна ефективност при елементите от „защитния комплекс“ – контраатака, блокада и защита в задно поле.
4. Считаме също, че ефективността на началния удар не е на добро равнище по отношение на сигурност, тактическа насоченост и ударна способност, което е съществен недостатък на българския мъжки волейбол.
5. Препоръчваме увеличаване времетраенето на елементите, по които нивото на нашия отбор е под „средно“ ( начален удар, блокада, защита), както и комплексно съчетаване на всички елементи в игрови упражнения при подготовката.

Препоръка към БФВ е толериране на млади български волейболисти в подготовка и участието в различни първенства от международен мащаб, поради доказана непълноценност както на по-възрастните, така и на играещите в чужбина състезатели.