Науката и спорта -Още за професията треньор
Васил Господинов- бивш национален селекционер
Спортната подготовка като педагогически процес е насочена от една страна, да възпитава спортистите в общоприетите норми на поведение и морал, а от друга – да формира специфични знания, умения и навици в избран вид спортна дисциплина. Тези две страни на обучение и възпитание се осъществяват и чрез избрани средства и методи с цел достигане на максимални спортни резултати.
Решаваща роля в този сложен многообразен процес се отрежда на треньора- педагог. От неговите знания и опит до голяма степен зависи ефикасното развитие на спортистите, които обучава. В търсене на пътя за реализирането на тези цели безспорно е необходима съответната квалификация. Придобиването на знания чрез изучаване на хуманитарни , математически и други науки дава възможност на специалиста да прилага в своята работа научно обосновани методи и средства. В съвременния спорт тези подходи непрекъснато се променят в положителна посока. От това следва, че треньорът , за да бъде в крак с настоящето , той трябва да следи новостите в спорта, но и да възприема или трансформира онова, което по негова преценка може да приложи със спортистите които възпитава. Несъмнено важна препоръка към онези активни спортисти , които в бъдеще ще се насочват към треньорската професия е още докато се състезават, паралелно със собственото , да натрупат и знания за теорията на спортната подготовка. Връзката на теорията с практиката безспорно ще им даде онази увереност, необходима за всеки млад спортен специалист, с която успешно да се справят с отговорностите на тази професия.
Действително да навлезеш със самочувствие в сложния спортно-педагогически процес е нещо много важно, при това ако самочувствието е подкрепено и със спортна слава. Много млади спортни кадри , притежавайки тези предпоставки ,се блазнят да започнат работа веднага с класни отбори. Едва ли не, те тръгват да тренират колегите си от близкото минало. По моя преценка тази тактика е твърде рискована. Състезателния опит е крайно необходим, но не е достатъчен. Съществува голяма конкурентна борба и превъзходството понякога зависи от най-малките детайли, както в подготовката, така и в състезанията. Разбира се възможни са високи резултати и се постигат без наличие на достатъчен стаж, опит и знания, но те често пъти са интуитивни. Научния подход в съвременната тренировъчна дейност е безспорен- особено що се касае до определяне на тренировъчните натоварвания.
В този аспект е полезно младите треньори , независимо от тяхната класа като състезатели, да придобиват опит и педагогически умения при работа с млади спортисти. В тези звена специалистът има възможност да провери своите способности първо като възпитател. Тази своя роля никога не трябва да забравя , защото той обучава мислещи същества, чиито творчески и волеви качества трябва да развива непрекъснато. Вторият важен момент е да се създават навици за спортно поведение, любов към спорта, постоянство, страст към победата и уважение към противника. Естествено първо треньорът трябва да притежава тези привички, за да ги внедрява в своите възпитаници. На трето място средата на подрастващите спортисти дава възможност на треньора да изгражда основите на техническите сръчности на волейболистите. Тук много съществен момент е на базата на общоприетите биомеханични разработки да се запази онази специфична характерност в движенията на спортиста, която може би представлява неговия талант. Умението на треньора да открива и премахва грешните движения е може би най-важното нещо при формирането на техническите сръчности на играта. Веднъж заучени правилно , техническите движения не се забравят лесно. В процеса на спортното развитие обаче идват моменти на корекции в техниката и те се явяват необходимост, като резултат от промяна на нивото на физическите качества.
Друг важен въпрос , който треньорът трябва да реши в своя полза, е подреждането на тренировъчните средства. Всяко упражнение , което треньорът включва в тренировката, трябва да е насочено към определена цел. Не само това- той трябва да е убеден в неговата полза и много важно е как ще се възприема емоционално от спортистите. Те трябва да чувстват удовлетвореност от изпълненията си. Само тогава може да се получава развитие, т.е. усъвършенстване. Нещо повече , ако в някои моменти от тренировката се включи и състезателен елемент, то ефектът ще бъде безспорен. Разбира се в тази насока не бива да се прекалява. Честото внасяне на разнообразие извън целта за настроение не винаги е полезно. Треньорът трябва да попълва своя запас от средства, като изчиства излишното за сметка на полезното. Нецелесъобразната работа е губене на време с натрупване на умора.
Извънредно важен момент за резултата от работата на треньора представлява подборът на спортистите, които той ще възпитава , обучава и ще печели спортни битки. В отборните игри този въпрос подлежи на перманентно , може би ежегодно решаване, не само при подрастващите отбори, а в цялата структура на спортната подготовка.
Конкретно за волейбола подборът на децата, които целенасочено ще бъдат подложени на системна подготовка, започва между 10-14 годишна възраст. На това ниво важни показатели са: генетични особености, двигателни способности, координация, функционалните възможности.
В следващото ниво между 14 и 18 годишна възраст изборът на волейболисти се съобразява с : ръста, степента на развитие на общите и специални физически качества, нивото на техническите умения, психическата стабилност и уравновесеността. В тази възраст следва да се определи и функцията на волейболиста в общата конфигурация на отбора.
Селекцията на волейболистите в утвърдените мъжки и женски състави трябва да се оглежда експертно и при необходимост да се търсят попълнения, идващи от младежките състави или от други клубове. Съставът се оценява и попълва с дубльори за всеки един играч от основния състав. Препоръчително е в комплектуването на структората на отбора да се включат двама- трима играчи с голям стаж и върхово развитие, четири-шест играчи с опит, но подлежащи на развитие и способни да понасят съвременни натоварвания, трима- четирима млади талантливи волейболисти, подходящи за внедряване в тактическите схеми на отбора. Що се отнася до другите показатели, то внимание се обръща на развитието на физическите качества, техническите умения, психическата устойчивост, интелектуалното ниво, проявите на характера. И все пак в стремежа за високи спортни резултати особено важно при подбора е да се има предвид умението на спортиста да се бори и да побеждава.
Описаните етапи на развитие на волейболиста в съществуващите звена на подготовка далеч не характеризират детайлите в изискванията към съответните отбори.
От изложеното до тук изводът е, че първите стъпки към овладяването на треньорската професия следва да започват с обучение на млади спортисти. В тази среда треньорът има възможност да експериментира със средствата и методите които прилага, без да се притеснява от класирането на отбора в състезанията. Неговата съзидателна работа се оценява безспорно високо поради факта, че той търси, намира, подбира и оформя бъдещите класни волейболисти. Трябва обаче да се каже, че този къртовски труд често пъти някак си остава в сянка, защото няма изразена публичност. Но в случая по-важното е личната удовлетвореност и признанието на самите възпитаници. А ако има и благодарности от клубните треньори и от ръководителите – какво повече да се желае!
Системата за подготовка на спортистите досега е така изградена, че един треньор е много трудно , или п0-скоро невъзможно да работи с едни и същи спортисти от тяхното откриване до завършване на кариерата им. Това обстоятелство категоризира треньорите според форматите в които работят. Оттук следва, че всеки специалист трябва сам за себе си да прецени къде да проявява своите творчески способности. Сред младите състави ,или амбицията му към изява да го насочва там където нещата са много по-отговорни и рискови, тъй като голямо влияние в оценката има и обществеността.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours