ПОДГОТОВКА  И  РЪКОВОДСТВО НА СЪСТЕЗАНИЕ

   Доцент  Стефан Димитров

 Едни  от основните  дейности на треньора са  подготовка на отбора за игра срещу конкретен противник и ръководство по време на самата среща. Това са  процеси, в структурата на които се обособяват няколко фази – събиране и анализиране на информация за противника, разработване на тактически план и „зареждане” на отбора с него, тактическо и психологическо управление по време на срещата, анализ и разбор след нея.

Събиране и анализиране на информация за противника

В съвременния волейбол тази дейност е доста трудоемка и изисква висока квалификация. Това налага в щабовете на професионални отбори да се привличат статистици и аналитици, които работят по схема на старши треньора. В хронологичен план е потребно да се направи видеозапис на няколко от последните мачове на противника, тези записи да се обработят чрез софтуерните програми DATA Volley и DATA Video system и след това чрез честотен анализ да се установят реалности в играта на противника, на които да се обърне внимание и да се търсят тактически средства за противодействие или за възползване от тях. Схемата, по която старши треньорът изисква да се осъществят горните дейности, би могла да бъде най-различна, но обикновено тя е в следните насоки:

– типичното в играта на противниковия разпределител/и;

– типичното за играта на противниковите блокада и защита;

– типичното за посрещането на противника;

– типичното в играта на всеки от забиващите;

– как състезателите на противника изпълняват начален удар;

– и др.

снимка: data volley

За играта на противниковия разпределител е потребно да се знае:

– каква е  тежестта на неговите подавания в шестте ротации – при първична атака;

– каква е тежестта на неговите подавания, когато посрещането е от зони 1, 6, 5;

– какви са неговите предпочитания, когато посрещането е перфектно, позитивно;

– какви са неговите предпочитания, когато посрещането е определено към един от краищата на мрежата;

– какви са неговите предпочитания, когато посрещането е извън третия метър;

– какви са неговите предпочитания в зависимост от повикването на централния нападател;

– има ли нещо типично в играта му – в началото на гейма, в края му, след грешка на нападател;

– колко често решава сам да завърши атаката – чрез пускане, забиване;

– и др.

снимка: fivb.com 

За играта на противниковите блокади и защита зад нея е потребно да се знае:

– има ли по-слаби блокиращи;

– как реагират централните блокиращи на първо, нулево темпо;

– как се подреждат тройките при мрежата и каква е ефективността на всеки от състезателите при реакции вляво, вдясно;

– изграждат ли зонова (двойна) блокада срещу конкретен нападател и как организират защита зад нея (къде са уязвимите места);

– при какви ситуации изграждат тройна блокада и как организират защитата зад нея (къде са уязвимите места);

– има ли слаби защитници;

– и др.

снимка: cev.lu

Информация за посрещането на противника би могла да съдържа следните неща:

– има ли по-слаби посрещачи;

– има ли психически неустойчиви посрещачи;

– има ли места в противниковото посрещане, от където по-трудно или по-предсказуемо ще се организира първичната атака;

– доколко от качеството на посрещането зависи успехът на първичната атака (това ориентира за повече или по-малко риск при собствения начален удар;

– използват ли промяна на подреждането за посрещане в последния момент, с цел да се покрие по-слаб посрещач;

– и др.

снимка:cev.lu

За всеки от забиващите е важно да се знае:

– колко често получава топки;

– какви са предпочитаните посоки;

– пуска ли често и къде;

– има ли основание да му се противодейства с по-късна или пасивна блокада;

– и др.

Потребна е и информация за това как състезателите на противника изпълняват начални удари:

– редуват ли лъкатушещ и силен удар или не;

– от къде го изпълняват и къде по-често го насочват;

– и др.

снимка:fivb.com

Разработване на тактически план и „зареждане” на отбора с него.

На основата на  събраната информация за противника и при съобразяване възможностите на собствените състезатели и състоянието на подготовката им треньорът разработва тактически план. Той цели да ориентира към акцента на игровата деятелност – например:

– указания към изпълняващите начален удар – какъв да изпълняват и къде да го насочват;

– указания към блокиращите – какво най-много да очакват в съответната ротация;

– указания към разпределителят(-ите) – какви са слабостите в противниковата блокада;

– указания за забиващите – какви са слабостите в противниковата блокада и защита;

– указания към участващите в задна защита – какво е характерно за забиващите на противника;

– и др.

снимка: cev.lu

Следващият етап изисква да се извърши „зареждане” на отбора с насоките на горния план. Този процес се осъществява по два успоредно прилагани начини:

1. Чрез видеопрожекции на важни неща от играта на противника. Добре е за целта да се използват възможностите на DATA Video system, която позволява да се насложат и последователно покажат такива неща. Уточняват се и конкретните противодействия.
2. Чрез провеждане на моделирани упражнения. В тях задачите от тактическия план се прилагат в тренировъчната дейност, и така състезателите освен знания добиват умения и опит да решават поставени задачи. Моделираните упражнения изискват едни състезатели да имитират действия, характерни за предстоящия противник, а други да им противодействат по уточнен начин.

Много треньори практикуват (и това е полезно) да раздават на всеки  състезател персонални указания за неговата игра – на хартия или на USB. Те са потребни за работа в къщи.

Окончателното изясняване на тактическия план се извършва на предстартовия разбор. За предпочитане е той да се направи няколко часа преди срещата в спокойна и уютна обстановка без присъствието на ръководители и други странични лица. Погрешно е да се оставя за съблекалнята, преди срещата, когато състезателите са възбудени и ангажирани с лична подготовка. Изложението на треньора трябва да бъде кратко, мобилизиращо и насочващо към най-главното в тактическия план. Дълги речи действат затормозяващо и състезателите не ги слушат. Необходимо е в края на разбора да се уточнят всички подробности от организационен характер – екипи, топки, вода, кърпи, час на тръгване, масаж, кога и как да се проведе загрявката и др.

снимка: cev.lu

Тактическо и психологическо управление по време на срещата

В много случаи, самообладанието на състезателите зависи от характера и поведението на треньора. Това се проявява особено силно в състезанието, когато възприемчивостта им е изострена до краен предел. При всяка, дори и най-напрегната обстановка треньорът трябва да запази спокойствие, с целия си вид да показва увереност. Нищо не е така заразително, както проявата на нервност, страх и несигурност.

Разработеният преди срещата тактически план е в голяма степен хипотетичен,  и това налага треньорът да е готов за гъвкавост при неговото осъществяване по време на срещата. В хода на играта той наблюдава изявите на своите и на противниковите състезатели, следи действията на другия треньор . Оценява как се изпълняват тактическите указания. Като отчита състоянието на състезателите и хода на срещата, изяснява причините за възникнали неудачи и бързо внася корекции (добре е това да е предварително обмислено).

Особено важни са своевременно вземане на почивките и разумните смени на състезатели. Волейболът е игра, при която психологическото предимство често се сменя, а оттам и игровото предимство. Несвоевременните почивки на треньора, неоправданите смени повишават нервността и нарушават играта на състезателите. От друга страна, възможността за управление на отбора се основава на вярата на играчите в действията на треньора.

снимка: cev.lu

Почивките са едни от възможностите за внасяне на корекции. Не бива треньорът да ги използва за да каже всичко за което си мисли, и най-малко, да обяснява технически неща. Той трябва кратко и ясно, с уверен тон да насочи вниманието на състезателите върху конкретни решения, да ги успокои и ободри. Почивките са и средство за забавяне на играта.

Необходимо е смените на състезателите също да се извършват своевременно и да бъдат предварително обмислени. Важно изискване е резервните състезатели непрекъснато да са готови за влизане в игра. По такъв начин, от една страна, играчите в полето чувстват поддръжката на другарите си, а от друга, се облекчават и действията на треньора. Той може да действа решително при внезапно променена ситуация.

Причините за смяна на състезател могат да бъдат най-различни – спортно-технически, тактически, психологични. Независимо какви са те, треньорът трябва да запази взаимното доверие между него и сменения състезател.

При управлението на срещата е важно вниманието и емоциите на състезателите да се насочват към предстоящи неща, а не да се коментират минали ситуации.

снимка: cev.lu

  Анализ и разбор след срещата

След завършване на срещата треньорът внимателно анализира обективните данни от играта. При възможност я наблюдава отново на видеозапис и като съпоставя показаното със заплануваното, се подготвя за разбор след срещата. Той се извършва на следващия ден и в него се акцентира върху следните неща:

– отношение на състезателите (дисциплина, отговорност, целеустременост);

– как са изпълнявани тактическите задачи;

– съобщават се статистически данни;

– и др.

Този разбор е необходим и логичен завършек на цялостното управление на срещата. Той позволява на състезателите да проникнат по-дълбоко в логиката на играта и в същото време е полезен преход към предстоящите срещи.