Защо е необходимо в тренировката по волейбол многократно да се повтарят специфичните техники?

Доц Стефан Димитров

 Треньорите по волейбол често използват метода на многократно стандартно повторно упражняване (МСПУ) в сравнително  стереотипни условия с цел да отмоделират дадена техника. Това е своеобразен израз на факта, че съзнаваността не е достатъчна, когато целта е телесно обучение и усъвършенстване. Налага се да се създадат условия за изява и на несъзнаваността (двигателната памет) – тя на свой незаменим език комуникира с физиологичното.

Върху МСПУ са изградени различни волейболни упражнения, основни характеристики на които са броят на докосванията до топката за единица време и нивото на функционалното натоварване за организма на състезателя. Намирането на оптимално съчетание между тези две характеристики е важен момент в организацията на упражнението и зависи както от координационната сложност на отработвания похват, така и от целевата насоченост за въздействие върху един или друг физиологичен механизъм. Какви са тези физиологични механизми?

снимка:cev.lu

Първият е свързан с аналитико-синтетичната дейност на мозъчни структури (фиг.1). Целта е да се усъвършенства акцепторът на действие (АД), който се формира преди окончателното образуване на условния рефлекс, стои над анализаторите и моделира в мозъка моторния образ на изпълняваното двигателно действие. Упражненията, изискващи многократно повтаряне на определен технико-тактически похват през малък интервал от време, създават условия за интензификация на информационния процес между висша нервна дейност, мотоневрони, мускули и съответната обратна връзка. Много ценен факт по две причини:

Първо. Както е известно, мускулът е не само двигателен, но и сетивен орган, съставна част на двигателния анализатор. Диференцира- нето на мускулно-ставните двигателни усещания и възприятия както и техния анализ и синтез в мозъчната кора (получени по пътя на обратната връзка), са много фини, запазват се кратко време и ако в това време не бъдат подкрепени от нови импулси, те ще угаснат. С други думи – налице е необходимост от учестяване на доставяната от аферентните пътища информация от мускулно-ставните рецептори. Второ. Чрез тези упражнения се създават условия за по-пълна експлоатация на вниманието. Концентрирайки го върху малко неща, създаваме във висшите моторни нива доминантно огнище, което се характеризира с повишена възбудимост, с устойчивост и с нещо особено важно за учестеното постъпване на фини сигнали от мускулно-ставните рецептори, а именно – способност за сумиране. Този факт допринася за усъвършенстването на акцептора на действие , като преценител на ефекторните действия и като техен коректор.

снимка:cev.lu

За да реализира по-пълно тези функции, треньорът трябва да участва активно – да насочва процеса на самоконтрол в най-правилна посока. От неговото умение вярно да подава към състезателя словесна (допълнителна) информация, отнасяща се до някои детайли на изпълнявания похват, до голяма степен зависи доколко висшите моторни нива вярно ще внесат корекция при следващото изпълнение и вярно ще анализират информацията, която идва от мускулно-ставните рецептори.

При тези упражнения, които имат за цел да подобрят дейността на акцептора на действие, а оттам – и техниката на изпълнението, би трябвало да се оставят на заден план изискванията за високо функционално натоварване за сметка на потребността от активна мисловна дейност на състезателя.

Вторият физиологичен механизъм е свързан с въздействие върху вътремускулната регулация (ВМР) и върху междумускулната координация (ММК). Дейността се организира на два етапа, които циклично се повтарят.

През първия етап е необходимо избраните упражнения да осигурят бързо нарастваща локална умора (при наличие на относително висока фонова), което да бъде съчетано с волево усилие на състезателя в тези условия да не нарушава кинематичните и динамични параметри на изпълняваното двигателно действие.

снимка:fivb.com

От физиологията е известно, че управлението на мускулната дейност се осъществява от мотоневроните на гръбначния мозък, които изпращат импулсите си по двигателните нерви. Всяко възбуждане на дадени мотоневрони предизвиква задържане в мотоневроните на мускулите-антагонисти. Явлението, известно като реципрочна инервация на антагонистите (описано от Шерингтон), облекчава процеса на мускулното съкращение, тъй като намалява еластичното съпротивление на антагонистите. При упражненията, изградени върху МСПУ, са създадени условия за бързо подновяване на възбуждането в едни мото-неврони и реципрочно задържане в други. Това се допълва и с повишаване на възбуждащите влияния, на които са подложени мото- невроните на гръбначния мозък от невроните от по-високи моторни нива (моторна кора, подкорови моторни центрове) и от рецепторите. Причината е в бързо нарастващата умора на мускулите, вследствие на натрупване в тях на 02 дълг и метаболитни продукти. За да извърши този мускул отново и качествено определена работа, е необходимо новият импулс към него да бъде с по-голяма честота. Според закона за силата на дразнителя с увеличаването й се увеличава и големината на мускулното съкращение, главно за сметка на включване в работа на нови мускулни единици. Този факт спомага да се повишава специфичният силов потенциал на мускула. От друга страна, увеличаването на честотата на възбуждане в едни мотоневрони и реципрочното задържане в антагонистичните им създава условия за положително повлияване и върху междумускулната координация , доколкото е налице активно туширане на негативното напрежение в мускулите-антагонисти. Това, което треньорът би могъл още да направи, за да активира високите моторни нива, е да потърси начини да стимулира успеха при всяко следващо изпълнение на отработвания похват (например като внесе съревнователен елемент в изпълнението ).

Постигнатото намаляване на еластичното съпротивление на мускулите-антагонисти позволява да се пристъпи към втория етап на работа, свързана с въздействие върху ВМР и ММК. Основна задача през този етап е както да се отстрани излишното мускулно напрежение във времето преди работния момент (на отработвания похват), така и да се увеличи бързината на мускулното съкращение (или полезно напрежение) в работния момент. Това изисква у състезателя да се изгради верен ритъм за преминаване от отпуснато състояние към възможно най-бърза концентрация на усилието в работния момент. Целенасочената работа за такова преднамерено управление на тази форма на бързината би могла да доведе до трайни положителни резултати във възможностите за динамични промени на биоелектриката на главните мускули, участващи в изпълняваното действие. Упражненията с такава целенасоченост се изпълняват при облекчени условия, без изискване за високо функционално натоварване.

снимка:cev.lu

Третият физиологичен механизъм е свързан с натрупване на енергетични резерви (Е) в организма на спортиста. Това е необходимо за активна и стабилна игрова деятелност в условията на продължителни срещи и турнири и в тренировъчния процес се осъществява чрез закона за свръхвъзстановяването. Упражненията, построени върху МСПУ, с възможностите да приобщават към работата и вегетативната нервна система (регулатор на процесите, свързани с обмяната на веществата), са високоефективни средства за решаване на тази задача.

Възбудимостта на вегетативните неврони е по-малка от тази на соматичните и за да се включат те в работа, трябва да се достигне високо ниво на функционално натоварване. Възбудени веднъж, вегетативните неврони от симпатиковия дял активират всички системи, свързани с освобождаването на голямо количество енергия. Това се осъществява чрез механизмите на познатия във физиологията феномен на Орбели – Гинецински, който обяснява трофичното (хранещо)

влияние на симпатикуса върху скелетната мускулатура. Отделеният под негово въздействие адреналин дифундира през стените на кръвоносните съдове на работещите мускули в междуклетъчната течност и оттам – в мускулните влакна, което подпомага процесите на дисимилация. Известно е, че колкото по-активен е бил симпатикусът в процеса на работа, толкова по-активен е и парасимпатикусът в периода на почивка, т.е. възстановяването и свръхвъзстановяването на изразходваната енергия (фиг.3А). Натрупаните по този начин енергетични резерви са залог за по-високото ниво на специалната скоростно-силова издръжливост, а оттам – и за по-голяма устойчивост на технико-тактическите действия.

снимка:cev.lu

За да протичат описаните физиологични процеси от третия механизъм с по-голям коефициент на полезно действие, е необходимо треньорът да потърси възможности и за повишаване на емоционалния заряд на изпълняващите. По този начин се приобщава към работата лимбичната система (интегративен орган между вегетативни функции, емоционални и поведенчески реакции) и се създават условия за по-пълно разгръщане на възможностите на вегетативната нервна система.

Направеният обзор на централно-регулаторните, соматичните, вегетативните и психичните механизми, задвижвани от МСПУ, дава основание да се очертаят основните варианти на приложение на метода:

1. МСПУ – с цел въздействие върху АД.
2. МСПУ – с цел въздействие върху ВМР и ММК.
3. МСПУ – с цел въздействие върху Е резерви.

При умело използване на индивидуалния подход, работата с посочените варианти на метода решава с висока ефективност задачи на задълбоченото техническо усъвършенстване, а при квалифицирани състезатели  и такива с по-изразен тактически характер. В по-перспективен план психо-физиологичните механизми, лежащи в основата на МСПУ, дават основание да се предполага, че с подобряване възстановяването на спортистите възможностите за градивен ефект на метода ще се увеличават, а с това ще се увеличава и неговият относителен дял в цялостния тренировъчен процес.

Методическо указание – при упражнения с ниска и умерена ин- тензивност мисленето има първостепенна роля. Пряката вътрешна сетивност започва да доминира при упражнения с висока интензивност. При тези упражнения методичността е задължителна. Това предпоставя такова градиране на организацията и акцентите, което да ги приближи към реалностите на играта и към идеите на треньора. Например:

− при упражнения за подаване с две ръце отгоре топката да се насочва от определени места в полето към краищата на мрежата по начин, изискван от треньора (височина, отдалеченост от мрежата, поведение на ръцете);

− при упражнения за подаване с две ръце отдолу топката да се насочва от определени места в полето към мястото между зони 2 и 3 (с изискване за траектория, отдалеченост от мрежата, детайли от техниката и др.);

− при упражнения за защита е необходимо да се съобрази спе- циализацията на състезателите (ако вече има такава) за игра в определени зони и там да спасяват топки, забити от различни места над мрежата (обръща се внимание на детайли от техниката);

− при упражнения за забиване също се взема предвид специа- лизацията и акцентите са върху технически детайли (забиване направо, наляво, надясно).

− упражненията за блокада съдържат типично преместване пред мрежата и предварително указано поведение на ръцете (блокада вдясно; блокада вляво, пасивна блокада и др.);

− тренирането на начален удар с такива упражнения също е наложително и изисква да се уточнят местата на изпълнение, на попадение и акцентите от техниката.

снимка:cev.lu

Необходимо е още предварително да се обмисли организацията, която да осигури желаната динамика за изпълняващите. Най-често това означава определен брой състезатели да извършват техниките, а други – да помагат. Треньорът (или неговите помощници) активно участва със съответни подхвърляния, удари и др. Задължителни са 1-2 коша за събиране на топки, скринове за удари над мрежата и голям брой топки.