За теорията и практиката на упражненията с превключване

Стефан Димитров

Превключването от един към друг технико-тактически похват е същностна характеристика на волейболната игра. Налице е честа повторяемост на специфични за игровата функция на състезателя превключвания, които се нуждаят от специално внимание в тренировката, с цел създаване на трайни условно-рефлекторни връзки и като функция от това – моделиране във възможно най-добър интеграл на всички психомоторни, енергетични и др. потенциали на състезателя, необходими за игровото му поведение.

foto:bfv start-photo.bg

За да изясним логиката за отдиференцирането на упражненията с превключване в един отделен раздел, е необходимо да вземем за отправна една фундаментална методологична постановка в спорта, според която тренировката е единство на два каузално свързани процеса – отражение и приспособяване. Двупосочната функционална зависимост между тях изисква спортната практика да търси пътища за максимализиране на аргументната им същност. Според А.Н.Леонтиев “… процесът на отражението е резултат не на въздействието, а на взаимодействието, т.е. резултат от процеси, вървящи един срещу друг. Един от тях е процесът на въздействието на обекта върху живата система, а другият – активността (Цв.Желязков) на самата (спортиста) система по отношение на въздействащия обект.” Активността на биологичното отражение е иманентно свойство на живата материя и се проявява в способността на организма да изработва у себе си изпреварващи реакции (специфични за различните биологични видове) на външни възбудители. При различните хора (в частност волейболисти) тази природна даденост, подпомагаща приспособяването към средата, има различни качествено-количествени проявления, които обаче се подчиняват на едни и същи физиологични механизми.

foto: start-photo.bg

Това дава надежда на треньорите, че при физиологически вярно ориентиране на тренировъчните методики биха могли по-пълноценно да извлекат функционалния потенциал, заложен у състезателите.

Един от тези физиологични механизми се основава на условните рефлекси. Тяхната експериментално изучена предупредителна роля ги прави надеждно средство при подготовката на организма за определена дейност.

Друг физиологичен механизъм е фазовата природа на промените, настъпващи в живата материя след възбуждане. Макар и различаващи се по размера на обменните процеси и по времевите си параметри (при различни структури – от малкия неврон до големия човешки организъм), при всички тях е налице регенеративен отговор, проявяващ се като фаза на повишена възбудимост и следователно на повишена реактивност (работоспособност). Именно тя би трябвало да бъде обект на треньорското търсене за по-пълно активизиране на отразяващата система (спортиста).

foto:fivb.com

В процеса на ежедневна тренировъчна работа за всеки от технико-тактическите похвати се изгражда двигателен динамичен стереотип, който се обособява като относително самостоятелна функционална система със свой временен “таван” на реактивност.

От друга страна, естеството на играта, изискващо бързо превключване от едно игрово действие към друго, моделира реални граници, в които спортистът може максимално да мобилизира своя психомоторен потенциал за изпълнението на даден технико-тактически похват. Приемайки това за база, ползваме в практиката тренировъчни  упражнения, предназначени да създадат и уловят екзалтационната фаза на работоспособността за конкретен двигателен динамичен стереотип. Основен механизъм, чрез който осъществихме това, беше предварително възбуждане и моделиране на натурални условно-рефлекторни връзки (чрез свързване на технико-тактически похвати).

foto:cev.eu

Примерни упражненея: 

– забиване след спасяване;

– забиване след посрещане на начален удар;

– забиване след подаване  отгоре и изтегляне;

– забиване след блокада;

– блокада след блокада;

– блокада след забиване;

– подаване след блокада;

– подаване след спасяване и придвижване;

– защита след блокада;

– защита след изпълнение на начален удар и влизане в игрището;

– подсигуряване на забиващ след спасяване и придвижване;

– подсигуряване на забиващ след посрещане на начален удар;

– и др. с повече от едно превключване (но винаги в такава последователност, каквато може да се случи в играта на съответния състезател).

foto:cev.eu

Констатирахме още, че естествените превключвания, съдържащи се в предложените тренировъчни упражнения, стимулират старанието на състезателите и като цяло се харесват от тях. Концентрацията на вниманието им има определено конвергентен  характер и то води до по-бързи и по-верни реакции, а при някои състезатели се наблюдават и изпреварващи реакции. Препоръчваме в упражненията да участват ограничен брой състезатели (а други да помагат), което би осигурило по-голяма плътност и по-голямо функционално натоварване за изпълняващите. Активно участва и треньорът, който много често дава начало на второто (трето … ) игрови действия. Такива упражнения биха могли да се изпълняват и имитационно (без топка). Изпълняванни с максимална бързина 4 – 5 превключвания, специфични за игровия пост могат да заместят традиционните за тренировката по волейбол упражнения за бързина на придвижване. По – градивни са.