Александър Капитански

Умората като функция на натоварването

Високите и стабилни спортни резултати са свързани с възможностите на организма към устойчива, максимално ефективна работа продължително време.

На практика, обаче, тези възможности са ограничени под влиянието на редица фактори от биологично, психологично, биомеханично и друго естество.

В своята съвкупност те предизвикват временно снижаване на работоспособността и частично или пълно прекратяване на съответната дейност.
Това състояние на целия организъм или неговите функционални системи и техните структури, се нарича умора.

Умората е психическо или физическо изтощение, което възпрепятства пълноценното съществуване на човека.

Умората като физиологично състояние и възстановяването като реакция, влияят пряко върху работоспособността на спортиста и нивото на неговата тренираност.
Следователно, умората отразява функционалното състояние на работещите системи и организма като цяло и трябва да се приеме като естествена проява на неговата нормална жизнена дейност.

снимка:fivb.com

Формите на умората, според нейното естество, са взаимообвързани. В спорта най-често доминира физическата умора. В някои дисциплини може да преобладава сензорната, умствената или емоционалната. По време на състезание, когато психическите и физическите ресурси са подложени на върхово изпитание, най-пълно се проявява комплексният характер на умората.

Обхват на умората

• Глобална умора-обхваща всички органи и системи
• Регионална умора-локална обхваща точно определена мускулна група
• Локална – отделни мускулни групи

Величина на умората

• Компенсирана умора: работоспособността се запазва на същото ниво в резултат на преразпределение на усилията
• Некомпенсирана – тук работоспособността намалява в резултат на изчерпване на енергийните резерви
• Дълбока – критично изчерпване биоенергетичния потенциал

Фактори на умората

Развитието на умората зависи от взаимодействието на нервните центрове и периферния мускулен апарат. Всяка форма и характер на мускулната дейност на човека своеобразно развива и процесът на умора, т.е. механизмът на развитие на умората винаги е конкретен за определени условия на мускулната дейност.

Умората настъпва при динамична и при статична мускулна работа. При продължителна работа с голяма и умерена интензивност трябва да се изтъкне на преден план недостатъчното осигуряване на метаболитните процеси – хипоксия (недостигане на кислород), хипогликемия (изчерпване резервите на мускулен гликоген), исхемия (намаляване на кръвния приток към тъканите), като решаващ фактор в развитието на умората.

Фази на умората

I-ва фаза – скрита или преодолима умора – когато работоспособността може да се поддържа на предишното и дори на по-високо ниво (чрез волево усилие на занимаващия се) в условията на по-нисък коефициент на полезно действие на организма.

Ii-ра фаза – явна или непреодолима умора, която настъпва при продължаване на работата. В тази фаза външният ефект на работата (работоспособността) видимо се снижава, може и принудително да се спре работата.

Косвените методи за определяне състоянието на умората са свързани с понижаване на ефективността на изпълнявания двигателен акт, на физическото упражнение, като се изследва една или друга функция на организма в това състояние.

Естество на умората (физическа, умствена, емоционална, сензорна) – в зависимост от вида спорт доминира преимуществото една от посочените по-горе форми.

Биологичното значение на умората е защита на организма при мускулна дейност и действен фактор за повишаване на функционалните възможности на организма, както и подобряване на неговата работоспособност. Разбирането на основните механизми на работоспособността и на особеностите в развитието на умората, позволява при планиране на спортната тренировка да се моделира целият спектър на функционалното състояние и компенсираните реакции на спортиста, характерни за състезанието.

В тази статия са използвани материали от учебника по ТМСТ   с автори :Проф. Ц. Желязков,  Проф. Д. Дашева.  Катедра -Теория на спорта . НСА