Упражненията с превключване в тренировката по волейбол

Доц. Стефан Димитров, доктор

Превключването от един към друг технико-тактически похват е същностна характеристика на волейболната игра. Налице е честа повторяемост на специфични за игровата функция на състезателя превключвания, които се нуждаят от специално внимание в тренировката, с цел създаване на трайни условно- рефлекторни връзки и като функция от това – моделиране във възможно най-добър интеграл на всички психомоторни, енергетични и др. потенциали на състезателя, необходими за игровото му поведение.

снимка:fivb.com

За да изясним логиката за отдиференцирането на упражненията с превключване (с топка) в един отделен раздел, е необходимо да вземем за отправна една фундаментална методологична постановка в спорта, според която тренировката е единство на два каузално свързани процеса – отражение и приспособяване. Двупосочната функционална зависимост между тях изисква спортната практика да търси пътища за максимализиране на аргументната им същност. Според А.Н.Леонтиев “… процесът на отражението е резултат не на въздействието, а на взаимодействието, т.е. резултат от процеси, вървящи един срещу друг. Един от тях е процесът на въздействието на обекта върху живата система ( спортиста), а другият – активността на самата система по отношение на въздействащия обект (упражнението).“ Активността на биологичното отражение е иманентно свойство на живата материя и се проявява в способността на организма да изработва у себе си изпреварващи реакции (специфични за различните биологични видове) на външни възбудители. При различните хора (в частност спортисти) тази природна даденост, подпомагаща приспособяването към средата, има различни качествено-количествени проявления, които обаче се подчиняват на едни и същи физиологични механизми. Това дава надежда на треньорите, че при физиологически вярно ориентиране на тренировъчните методики биха могли по-пълноценно  да  извлекат  функционалния  потенциал, заложен у състезателите.

снимка:cev.lu

Един от тези физиологични механизми се основава на условните рефлекси. Тяхната експериментално изучена предупредителна роля ги прави надеждно средство при подготовката на организма за следващата игрова ситуация.

Друг физиологичен механизъм е фазовата природа на промените, настъпващи в живата материя след възбуждане. Макар и различаващи се по размера на обменните процеси и по времевите си параметри (при различни структури – от малкия неврон до големия човешки организъм), при всички тях е налице регенеративен отговор, проявяващ се като фаза на повишена възбудимост и следователно на повишена реактивност (работоспособност). Именно тя би трябвало да бъде обект на треньорското търсене за по-пълно активизиране на отразяващата система ( спортиста- в готовност за следващи игрови ситуации).

снимка:cev.lu

В процеса на ежедневна тренировъчна работа за всеки от технико- тактическите похвати се изгражда двигателен динамичен стереотип, който се обособява като относително самостоятелна функционална система със свой временен “таван” на реактивност.

От друга страна, естеството на играта, изискващо бързо превключване от едно игрово действие към друго, моделира реални граници, в които спортистът може максимално да мобилизира своя психомоторен потенциал за изпълнението на даден технико-тактически похват. Приемайки това за база, разработихме и приложихме в практиката тренировъчни модели, предназначени да създадат и уловят екзалтационната фаза на работоспособността за конкретен двигателен динамичен стереотип. Основен механизъм, чрез който осъществихме това, беше предварително възбуждане и моделиране на натурални условно-рефлекторни връзки (чрез свързване на технико-тактически похвати).

снимка:cev.lu

Примерни модели:

− забиване след спасяване на забита топка (ако топката не е спасена по добър начин, треньорът веднага хвърля втора топка към разпределител);

− забиване след посрещане на начален удар;

− забиване след подаване отгоре и изтегляне;

− забиване след блокада (контраатака);

− блокада след блокада (когато блокадата е отразила топката в противниковото поле, но тя е подсигурена и противникът я доиграва);

− блокада след забиване (забили сме, но противникът е спасил и доиграва);

− подаване след блокада (най-често при разпредели);

− подаване след спасяване от друг и придвижване (най-често при разпределители);

− защита след изтегляне от блокада;

− защита след изпълнение на начален удар и влизане в полето;

− подсигуряване на забиващ след спасяване и придвижване;

− подсигуряване на забиващ след посрещане на начален удар;

–  забиване след забиване (състезател забива, при приземяването му треньорът хвърля втора топка към разпределител за да я забие същият състезател – може да се добави блокада, защита);

–  и др.

Когато в упражненията има забиване то се извършва с максимална сила (състезателите трябва да свикват да контролират топката, забивайки силно – защитниците също трябва да свикват да реагират на такива топки).

Добре е след това да се конструират и упражнения с повече от едно превключване, но винаги трябва да са съобразени с това, което реално може да се случи в играта.

снимка:cev.lu

Констатирахме още, че естествените превключвания, съдържащи се в предложените тренировъчни модели, стимулират старанието на състезателите и като цяло се харесват от тях. Концентрацията на вниманието им има определено конвергентен характер и то води до по-бързи и по-верни реакции, а при някои състезатели се наблюдават и изпреварващи реакции. Препоръчваме в упражненията да участват ограничен брой състезатели (а други да помагат), което би осигурило по-голяма плътност и по-голямо функционално натоварване за изпълняващите. Добре е също да се вкара съревнователен елемент или поощряващи добрите изпълнения реакции на треньора.

Желателно е след всеки мач треньорът да го наблюдава на видео и ако открие неправилни (във времето или пространството) превключвания да ги покаже на състезателя и да ги отработват в следващи занимания.