УПРАВЛЕНИЕ НА ТРЕНИРОВЪЧНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВОЛЕЙБОЛА – НЯКОИ СЪВРЕМЕННИ КОНЦЕПЦИИ

проф. Даниела Дашева, зам.ректор на НСА „В.Левски“

ПЪРВА ЧАСТ

Европейското първенство по волейбол, на което България беше домакин през месец октомври 2015 остави у нас много емоции, но също така е и повод за размисъл и за отговор на редица въпроси като например  – какво не ни достигна за да се изкачим на върха, когато бяхме толкова близко! Правилно ли е планиран и реализиран тренировъчния процес? Ефективно ли е управлението на спортната форма?

снимка личен архив

В тази материал няма да правя журналистически или емоционален анализ на представянето на нашия отбор (оценявам постигнатото четвърто място като голям успех). Ще се опитам, обаче да поставя акцент върху някои важни въпроси свързани с периодизацията на тренировъчния процес в съвременния волейбол и възможностите за управление на спортната форма.

Изключителната популярност на волейбола, неговата зрелищна и комерсиална привлекателност, промениха „драстично“ структурата и съдържанието на състезателния календар, не само в национален, но и в  международен план. Изключително „наситен“ от  важни състезания с продължителност на състезателния период в рамките на 7-10 месеца, а за някои водещи състезатели дори и целогодишен. Тази „експанзия“ се отрази и върху принципните схеми и модели на периодизация и води до преосмисляне на някои традиционни концепции на планиране. Какво ни говорят фактите:

• Един елитен волейболист днес играе над 60 мача годишно, което от своя страна води до редуциране, както на времето за възстановяване, така и на времето за ефективна базова подготовка;
• При клубните отбори (които играят около 40 мача годишно) между отделните състезателни периоди, времето, което може да се отдели за пълноценна подготовка е не повече от 3-4 седмици през преходния период и до 9-10 седмици през подготвителния;
• Клубните отбори, които участват в международни турнири играят между 5 и 8 мача в интервал от 3-4 дни, като в този времеви ход се провежда възстановяването след проведения мач, както и технико-тактическата  и психологическата  подготовка на състезателите и отбора за следващия.

От тук произтича и основният методически и управленчески проблем относно построяването на тренировъчния процес – намирането на съответния оптимум между целевите задачи, свързани със спортния календар и реалните адаптационни възможности на организма за тяхното реализиране!

В тази връзка, основното ударение (цел) в процеса на подготовката на елитните волейболисти трябва да бъде системната и целенасочена работа за постигане на високо ниво на обща и специална работоспособност на организма, или т.нар.  тренираност. Във волейбола тренираността или трайните адаптационни промени се свеждат до:

• високо равнище на специфичната работоспособност (скоростно-силова издръжливост (скокова) с интервално-променлив характер);
• максимално ефективна техника.

Водещата функция за волейбола по отношение на първия критерий е съвършената координация в дейността на трите основни компонента на енергетичния потенциал: високи стойности на минутния обем на кръвта, активна (силно вариативна) хемодинамика на транспортните системи и максимална продуктивност на клетъчния метаболизъм (утилизацията на кислорода и ресинтеза на АТФ в двигателния апарат). От гледна точка на втория – максимално ефективната техника като основните индикатори са – обем на технико-тактическите действия (брой и разнообразие), степен на реализация (ефективност) – сполучливи от общия брой похвати, устойчивост (стабилност) на ефективните действия и конкордантност (степен на съгласуваност и целесъобразност).

Посочените по-горе критерий на тренираност се вписват в т.нар. смесен тип адаптациона стратегия – развитие на силова (скокова) издръжливост и максимална сила със специфична насоченост и взривна сила през първия цикъл, и технико-тактически елементи през втория цикъл.

Разбира се тази  форма на динамика на адаптационните промени трябва да се използва предпазливо и с известна условност. Тя се допълва от изследването на индивидуалната динамика на трайните адаптивни промени при волейболистите, което позволява да се определи най-благоприятният градивен период, т. е. времевият диапазон, в рамките на който ще бъдат осигурени оптимални условия за трайни приспособителни (структурни и функционални) промени в организма. Това е основният методически и практически проблем на управлението, чието решаване е най-важната предпоставка за ефективна периодизация на тренировъчния процес.

Основните усилия на треньорите трябва да се насочат към разкриване на двустранната връзка между текущият адаптационен резерв (възможности на спортиста в момента да надмине своя вече реализиран потенциал) на спортиста и трениращият потенциал на натоварването (какви са възможности на натоварването в момента да предизвика най-ефективни адаптивни промени в организма на спортиста).

В практиката съществуват два основни модела на периодизация – традиционната периодизация т.нар. “голям цикъл”, която отразява момента на повишена работоспособност за постигане на високи резултати в най-важното за годината състезание. В основата на класическия модел е равномерната разнообразна работа, която предполага закономерно изграждане на максимална готовност чрез използване на различните фактори на въздействие, в зависимост от задачите и насочеността в съответния етап. Тя осигурява необходимата продължителност за изграждане на основните базови и специални  показатели на тренираността и развитие на техническите навици във връзка с двигателните способности.

Класическата периодизация не ограничава състезателната практика, но я поставя в съответствие с подготовката за главните състезания, без форсиране на подготовката и скъсяване на градивните периоди.

Обща структура на една рационална периодизация във волейбола включва следните параметри:

Подготвителен период с продължинелност от  8-9 седмици и съдържание:

• Обем на работа – 160-180 ч.
• Количество на тренировъчни занимания – 80-90
• Тренировъчно време за базова кондиция – 60-70 ч.
• Тренировъчно време за технико-тактическа подготовка – 50-60 ч.
• Тренировъчно време за специална кондиция – 40-50 ч.

Състезателен период  с продължителност от 30-40 седмици и основни характеристики:

• Обем на работа – 750-800 ч.
• Количество на тренировъчни занимания – 290-310.
• Състезателни игри – 40 до 72 (за един национален състезател)
• Състезателна подготовка – 90-110 ч.
• Базова кондиция – 140-150 ч.
• Специална и специфична кондиция – 170-200 ч.
• Специална технико-тактическа и психологическа подготовка – 25-300 ч.
• Възстановяване – 60-80 ч.

Преходен период от 3-4 седмици с показатели на натоварването – обем на работа  – 20-25 ч и количество тренировъчни занимания – 9-12 ч.

При блоковия принцип на периодизация основно условие за развитие на спортното майсторство е повишаване на мощността на механизмите на енергоосигуряване на специфичната работоспособност. Смята се, че при висококвалифицираните състезатели само високо концентрираните тренировъчни натоварвания могат да провокират достатъчен тренировъчен ефект. При елитните състезатели 60-70% от общото тренировъчно време трябва да бъде посветено на минимален брой развивани качества. Продължителността на блоковете-мезоциклите в  състезателния период обикновено е по-кратка от тези в подготвителния период. Блоковете-мезоцикли през подготвителния период отнемат повече време за възстановяване и разширяване на морфофункционалните промени, „загубени“  през преходния период, които трябва да бъдат възстановени в следващия блок –мезоцикъл.  Състезателният стрес намалява продължителността на остатъчния адаптационен ефект, който трябва да бъде възстановен през следващия блок-мезоцикъл. Остатъчният ефект може да бъде продължен чрез включване на поддържащи мини-блокове с високо концентрирана работа. Поддържащите мини-блокове провокират силен стимул и предпазват от редуциране на ефекта върху тренираността на състезателите.

Методическата концепция  на построяване на тренировъчния процес на този принцип намира отражение в логиката и приемствеността на задачите в съответните блокове (етапи).

Блок А (базов етап) – активизиране на адаптационния процес и повишаване на моторния потенциал на спортиста в съответствие със спецификата на съответния двигателен режим.

Блок B (специален етап) –  преимуществено развитие на мощността на нервно-мускулното усилие и умението за ефективно използване на моторния потенциал в близки до състезателните условия, т.е. осъществяване на плавен преход от специалната физическа подготовка, към участие в състезания.

Блок С (етап на главните състезания) – достигане на пределна мощност на специфичната работа и максимална реализация на моторния потенциал в състезателни условия.

Периодизацията в спортните игри, както в научно-техническо, така и в практическо отношение е разработена много слабо. Това не означава, че  напълно липсват ефективни модели, основащи се на сериозен научно-практически опит, анализ на конкретната ситуация, изискванията на спортния календар и квалификацията на състезателите и отбора.

Главната задача на треньора е да осигури органическа връзка между отделните фрагменти от тренировъчна работа в единно цяло. Отделните стъпки изискват:

1. Анализ на спортния календар и да се приоритизират състезанията.
2. Оптимално съотношение между тренировъчно натоварване – възстановяване.
3. Непрекъснат контрол на дозата на въздействие и ефекта от него.
4. Проследяване и анализиране на спортните резултати.