Благодаря, че прие поканата да говориш пред VolleyCommnet.

Здравейте, приех поканата с удоволствие, това, че сте решили да да чуете моя коментар  е комплимент и привилегия.

След като, толкова дълго време си в голямата игра, да започнем по-отдалеч, каква е твоята философия за волейбола, и после ще продължим в конкретика?

Най-просто, за мен, една верига ако има слабо звено тя се къса. Реално погледнато в  много отбори, в много треньорски философии, които сме видели във волейбола, има теория, която каза, че центровете се оставят на по-заден план и не се обръща такова внимание на тях, Взимат състезатели втора ръка на тези постове, което за мен е огромна грешка. Волейбола е една доста динамична, бърза, скоростна игра и ако имаш едно звено което куца, нещата много трудно се получават. Това сме го виждали много кратно и в залата и пред екрана, когато  един отбор съставен от много големи звезди в края на мрежата и в средата с две неизвестни момчета, които не са толкова популярни. Това означава, че те не са на това ниво, и не отговарят на изискванията на отбора в който играят.

снимка:fivb.com

В съвременния волейбол, знаем на какво ниво се явява статистиката и проучването на противниковите отбори. Когато има по-стойностен отбор от другата страна, той осъзнава, че това е слабото звено на отбора и започва да натиска много сериозно там и успява да пробие. Ако не веднага, след кратко време успява и започват сериозните проблеми.

Имал съм удоволствието и честта да играя с добри разпределители, защото знаем, че ако имаш добър разпределител, центъра може да бъде силно оръжие в един отбор. Могат да правят блок, да атакуват, обикновено са и добри сервиращи. Тогава притежаваш доста сериозно оръжие, на фона на така приетата философия, че центровете са хора средна ръка състезатели, които нямат качества и са слаби технически.

Ако ти имаш такъв тип състезател, това може да наклони везните в твоя полза в съвремнния волейбол.

Какви качества е нужно да притежава един център на високо ниво според теб?

Може би най-важното, като цяло това е скоростта. Знаем, че съвременния волейбол се играе страшно бързо. Статистически една акция при мъжете трае между 3 и 5 секунди. Което означава, че там се случват много действия в тези три секунди. Центъра трябва адекватно да се ориентира в дадените ситуации. Знаем, че центъра трябва да бъде главния стълб в блокадата на един отбор. Когато противниковия отбор има добро посрещане, и разпределителя може да играе с който си иска нападател, има много опции пред себе си. В части от секундите блокиращия в случая, трябва да разгадае действията, да се придвижи, и да блокира. За хората които са във волейбола, е ясно, че е страшно трудно. За това разузнаването свършва страхотна работа. Разузнаването и статистиката е част от играта, която е скрита за хората и тя страшно помага на центровете. За кратко време да избереш правиния вариант, пред опициите които имаш се случва доста рядко. Ето защо, статистиката ни дава джокери в дадени ситуации, къде и кога, обича да играе противниковия разпределител.

снимка:fivb.com

Има ли значение според теб ръста на разпределителя за добрия синхрон между двамата?

За себе си не мога да кажа, че имам някакви предпочитания. Има друг момент, който съм забелязал и коментирал с мои колеги, които имат сходни характеристики като мен, доста бързи. За нас най-важното е когато разпределителя докосне топката, да не я задържа в ръцете си, да има мигновенно подаване към нас. Когато един нападател е бърз, това е неговото най- голямо предимство, той успява да изпревари противниковия блок. Когато има разпределител който задържа топката, тогава се получава лош таймиг, защото при нас връзката е много кратка и ако има и минимално разминаване не е добре. Може би високите разпределители са плюс, защото когато той е по-висок времето на летежа на топката от неговите ръце към моята ръка е по-кратко. Което намалява варианта за грешка. Играл съм и с по-ниски разпределители, които имат както ние казваме хубави ръце и не е имало такива проблеми.  Един такъв случай си ти , въпреки, че не си два метра, винаги ми е било приятно да играя с теб.

Имаш сериозен опит като център в чужбина, къде ти е било най трудно , като конкуренция, като ниво, като изисквания?

Беше ми доста трудно в последната ми година в чужбина в Португалия. Там нещата се случваха на едно по-различно ниво от което очаквах. Очаквах да бъде  доста  по-професионално и организирано. Нещата не се получаваха точна така и това е големия проблем, професионалния спортист, неговата работа е да мисли изцяло за волейбол. Когато около твоята работа се появят друго фактори, които не зависят от теб, но трябва да се справяш с тях. Тогава се получава доста неприятна ситуация, когато липсват базисни неща, отиваш на тренировка с горчив привкус, който ти оказва влиания по време на тренировка. Ти знаеш, че си вършиш работата на сто процента, а в същото време хората, които трябва да създадат неоходимия конфорт, не ти дават най малките неща. Случват се такива неща, но ние сме професионалисти и се стараем да не обръщаме внимание на такива неща и да продължаваме напред.

снимка:fivb.com

Къде е разликата между българските центрове и тези в чужбина?

Веднага мога да ви кажа, за съжаление много ми е наприятно да го направя, но е така. Във волейбола, независимо дали оставаш състезател на средно или високо ниво, всички започваме от нулата. Учим най-важното нещо, А и Б във волейбола, да подаваме, с две ръце отгоре и с две ръце отдолу. Остава впечатлението, че центровете на жаргон са дърводелци. Защо? защото, доста от елементите  свързани с техниката не са о.к. Дали те не са научени от треньор, дали те не са имали желание да се учат, това никой не може да го каже, но масово се случва във България, даже и хора, които играят в националния отбор да не могат да подават с две ръце отгоре и отдолу. Ето това, е един от най големите проблеми, защото ние имаме момчета със страхотни физически качества, които и скачат и са бързи. Хора които имат на 100% данните да играят на най-висок ниво. Когато стане 24-24 и им дойде една топка да подадат и те не могат, се губи смисъла от това дали човека скача един метър, и дали забива по 25 точки на мач, там се губи смисъла. Колкото и странно да прозвучи, съвсем отговорно мога да го заявя, в нацоналния отбор хората, които могат да подават отгоре и отдолу, това сме аз  и Виктор Йосифов. Може някой да се обиди, но това е реалността.

снимка:fivb.com

От кои центрове си се учил, и кои центрове харесваш в днешно време?

Учил съм се от Евгени Иванов и Христо Цветанов. Мога да кажа, че занаята който имам до голяма степен съм пооткраднал от тях. Евгени страшно ми харесваше като блокиращ, въпреки, че беше комплексен играч, а от Христо Цветанов съм се учил как да атакувам. Нещо, което той прави може би най- добре в света и до ден днешен е пускането. Това съм се старал да го копирам, и  смятам, че до голяма степен съм успял да го постигна. Смятам, че това са двете фигури, които са изградили моя стил на игра който имам.

Някой от световните звезди…..

От световните звезди силно впечатление ми правеше бразилеца Густаво, той беше състезател с много силен характер.  С много сериозна увереност, той беше в златния отбор на Бразилия, който беше непобедим в тези времена. Много харесвах какво поведение имаше на игрището, начина по който играеше. Нещото, което беше фундаментално за него беше, че независимо къде скача, в центъра, в края , при него винаги ръцете стояха равни. Той никога не ги въртеше, не само успяваше да блокира противниковоте нападате, но когато топката се удраше в неговите ръце, докосванията оставаха позитивни и след това можеше да се организира контраатака. Това за един блокиращ е огромен плюс.

снимка:fivb.com

Индивидуалната техника, както се казва….

Кой е най- успешния ти мач в центъра, който си изиграл, мача, който до ден днешен ти е останал в съзнанието?

Има два мача, които са останали в съзнанието ми. Единия е през 2010 година на световното първенство срещу Куба. Загубихме злощастно, но там като цяло изиграехме страхотен мач, като истински отбор. Знаем, че в България да се направи добър колектив доста трудно се постига, това е мача който се е запечатил в съзнанието ми все едно е бил вчера. Друг мач, който си спомням е на по късен етап в моята кариера, като оформен състезател, беше през 2015 година. Европейските игри в Баку, тогава играех рамо до рамо с Георги Братоев, много добър мой приятел. Знаем, че за един център е много важно с какъв разпределител играе. Той ми гласуваше много доверие, в този мач успях да отбележа 26 точки, което е абсолютен рекорд в моята карира. За център, това е нетипично и се случва много, много рядко. Тогава с него успях да запиша такъв брой точки, дори не повярвах след мача. Играхме с Италия и успяхме да ги победим.