Не сме спортна нация


Здравей Тони, благодаря ти, че се съгласи да говориш пред VolleyComment. Вече не си професионална състезателка по волейбол, но да припомним на читателите как започна твоя път в спорта?

Моят път е обречен в спорта, защото аз от малка съм в залата. Баща ми беше баскетболист и винаги съм присъствала на неговите мачове и тренировки. Аз живеех в спортно семейство, в което единият родител е спортист, а другият е уникален фен на спорта, като цяло, така че беше предрешено да стана спортистка.

В какви клубове премина твоята кариера, къде си играла, къде си започнала?

Ох, трябва да се концентрирам, те са много. Започнах в Дунав Русе, ЦСКА, Екзашибаши, Вакъф банк-Турция, Модена, Бергамо, Флоренция, Киери, Перуджа-Италия, Палма де Майорка-Испания.

Наистина богата кариера, какви успехи си постигнала, кои са най-значимите от тях?

Със сигурност шампионските титли са ми най-значими, това за всеки спортист е така. Като някои са по-сладки, повече си ги преживявал, защото знаеш, че е имало много трудности по пътя до тях. Други са се случили, защото си бил много добър, но нека да кажем че всички скудета (шампионските титли в Италия) и купи на Италия, са ми много скъпи. За мен в Италия, като начин на интерпретиране на волейбола е много по-трудно от останалите страни да постигнеш успех и много по-голямо значение се отдава, като цяло.

12422396_10209253022705361_1506102003_oснимка личен архив

В твоята кариера кое е било водещо при избора на отбор, финансовите условия или възможността за израстване, да спечелиш титли?

Както казва моя мениджър аз съм непоправим традиционалист и за мен удовлетворението от това да играеш хубав волейбол винаги е било водещо, до един етап от кариерата ми. След това човек трябва да си преосмисли приоритетите. Естествено, че съм гледала и финансовата страна, но съм гледала отборът да е силен, да се бори за нещо и да има, разбира се, адекватно заплащане.

Има ли нещо, за което съжаляваш в твоята кариера?

Може би само една грешка! Една година, когато имах голямо желание да отида да играя в Япония, тогава изчаках прекалено много и пропуснах други възможности от по-добри клубове. Япония така и не се получи, не ми беше писано, но всяко зло за добро. Иначе като цяло няма нещо, за което да съжалявам.

Каква е твоята философия за играта?

Трябваше това да ми го кажеш по-рано, за да помисля по сериозно. Може би есенцията за мен каква е? Това е да се бориш, да имаш винаги желание. Ние сме като едни войници, които отиват на война, трябва да се борят с противник. Трябва да имаш стратегия и желание, трябва да бъдеш в бойна готовност. За мен влагането, борбата, емоцията, адреналинът, обединяването на отборната енергия, това което витае около отбора е фундаментално, за да се получи и всичко останало, за което си работил.

Защо в женския национален отбор нещата не се получават, имаме талантливи волейболистки, класираме се за европейско първенство и отпадаме още в груповата фаза?

Не може да се каже, че има някаква определена причина. Ако търсим корените на проблема, трябва да кажем че беше прекъснат много отдавна принципа на приемственост в националния отбор. Нашият проблем е, че имаше много голяма дупка между поколенията. Ако едно време е имало приемственост, състезателки с по-голям стаж на 28, 32 години са били мнозинство и към тях са идвали по една, две по-млади и талантливи  на 18, 19 години, както беше с мен… Ние бяхме последното поколение, което приемаше по-млади състезателки. След това се получи вакуум, докато не се появиха тези момичета, които заеха четвърто място на световно първенство за девойки. Те от своя страна трудно направиха прехода от девически към женски волейбол. Аз смятам, че ние от много години сме в очакване на Годо, чакаме да дойде специалистът, който  да накара отбора да побеждава.

Насочваш ме към следващия въпрос в тази връзка, какво е твоето мнение за назначението на Иван Сеферинов за старши треньор? Всички знаем, че е добър управленец, но с треньорска практика близо 20 години не се е занимавал, ще се справи ли?

Никой не знае, както ти казах ние чакаме Годо. Аз смятам, че може да успее специалистът, който попадне в точното време, в което всички състезателки ще узреят за големия волейбол. Тогава когато те сами ще имат и опита, и мъдростта да играят заедно, защото нека да кажем – женският национален отбор има по-талантливи единици от мъжкия, като цяло. Тази сработка, това себераздаване, това лидерство, което липсва, това е цяла амалгама. Не може да кажем, че ни липсва един или два елемента. Много са тънки нещата, които могат да превърнат един нормален отбор в супер отбор. За мен е повече времево изчакване, за да израснат тези момичета.

Какво трябва да се направи, за да се промени нивото в клубния ни волейбол? Въпрос само на финанси ли е или на нещо друго?

Абсолютно не е само до финанси. Много са комплексни нещата. Аз виждам, че проблемът в България е това, че хората са  патриотични фенове, но не са спортно ориентирани като нация. Самите родители не смятат, че спортуването е толкова важно, както смятането и писането. А знаем, че спортът развива хармонично и духа и тялото. Ние сме в един балон, в който искаме да има спорт, но родителите имат други намерения за децата си и не са толкова отдадени. Например в детските школи децата трябва да се водят, да бъдат насърчавани. После идва непостоянството, веднъж ще го доведа, следващия път ще пропусне. Няма го това спортно мислене от страна на цялото общество, като погледнем и в училищата и в родителите. Какво остава за самите школи, там има недостиг на кадри, на целенасочена работа и добавяме и финансите. Но не мога да кажа, че само парите са проблем, комплексно е. Виждам, че българите не сме спортна нация. За пример ще дам Италия, те са спортно ориентирани, там всяко дете ходи минимум три пъти седмично на спорт, това че волейболът е най-практикуваният от всички деца е друг въпрос. Там родителят е горд, че детето му играе волейбол в някой клуб.

Следиш ли какво се случва в света на волейбола, променил ли се е от времето, когато ти играеше?

Трябваше да гледам стар мач от 98 година, Модена срещу Бергамо. В Бергамо играеха Миреа Луис, Коста, Кирилова и още много известни тогава волейболистки, играем с бяла топка. Трябва да ти кажа, че като скорост волейболът в момента е малко по бърз, набляга се на бързата игра. Но като качества и техника, нашият волейбол  беше по-добър. Имаше много добри изпълнителки. Сега това, което наблюдавам, много добре организирани тактически отбори, много добра постройка, игра в защита, на която се набляга. Защитата те дърпа да играеш на второ и трето разиграване, но като изпълнители, като индивидуална техника на самите състезатели, малко е дръпнал назад волейболът.

В тази връзка е следващият ми въпрос, може ли да се спечели мач на високо ниво само с техника и физика, без тактика?

Не, не може! Трябва да има от всичко заедно, как без тактика? Можеш да  спечелиш на късмет. До каква степен трябва да бъде тактиката, личната преценка, желанието, всичко трябва да е хармонично направено, за да може да функционира. Аз не харесвам треньори, в женския волейбол, които нареждат състезателките, като на шахматна дъска. Ти си тук този там и когато се случи топка да падне на игрището, извън правилата всички започват да се гледат и да питат, тази топка на кого е. Тогава казваме, че не само тактиката е важна, но и желанието, четенето на играта, интерпретирането на самата игра. Всичко е един микс, комплексно е, както в живота.

От  кой  треньор, с който си работила, си научила най-много за волейбола?

По принцип съм голяма късметлийка, защото общо взето винаги съм работила с много добри треньори. Имало е единици хора, които съм виждала, че въобще не се справят. Но естествено няколко са ярките примери, които  в различен етап от кариерата ми са ми помогнали да израсна. Първо Иван Николов, той е човекът, който научи цялата наша генерация да играе волейбол, мислейки да осъзнаваш какво правиш. Да осъзнава философията на играта, защо така се прави, това е фундаментално. За нас той е положил цялата основа. След това с Кузуткин и Фаик Караев в Турция беше също добър период за мен, защото играех в първенство, с цел шампионска титла. Например Фаек ме научи на техника в атака, да играеш един на един, по нестандартни за това време неща. Друг треньор с голямо значение естествено е Джени Ланг Пинг, тя ме научи на философията на победителя. Това е как от един нормален състезател и отбор, да станеш много добър състезател, съответно и отбор който да побеждава. Повече философия и много тренировки, защото при нея се тренираше много, защита, защита и кападуро, както тя казваше. Защото не можеше да изрече – копертура, на италиански –  подсигуряване. Търпение в края на гейма, защото когато играят два силни отбора всичко е психология, последните две точки. Тя много добре ги анализираше тези неща, особено дали си играл срещу отбор, от който винаги си падал, защото именно в тези последни две точки манталитетът на губещия се проявява. Тогава тя казваше: „Не се колебайте, просто давайте напред!”. Трябва да преодолееш тази психологическа бариера, която може да те направи от добър губещ в добър победител. От Масимо Барболини също имам много добри впечатления, той е друг типаж, за него най-важно беше подаването отдолу да бъде перфектно, всяка топка, която се подаваше за атака от друга състезателка, трябваше да бъде перфектна. Малки моменти, които са много есенциални за добрия волейбол. Простите неща, малко ретро вариант, но много успешен. Това са ми треньорите в чужбина. В националния отбор мисля, че Стефан Панчев е редно да го спомена. Той беше първо добър като човек, като психолог, като фигура, която умееше да обединява много трудни характери в много смутни времена. Това бяха времена на делене на водещите Левски срещу ЦСКА. С него постигнахме също големи успехи и смятам, че той беше единствената личност обичана и уважавана от всички. От всеки треньор взимаш по нещо, научаваш нови неща, всеки нещо е оставил, колкото и минимално да е.

Да излезем от света на спорта със следващия ми въпрос. Интересуваш ли се от политика и имала ли си предложение да влезеш в нея?

Не, нямала съм предложение да влизам в политиката. Интересувам се, като всеки млад човек, който има малки деца и живее в тази страна. Естествено следя политиката и живея с проблемите на обществото. Виждаме какво се случва в България, но като цяло не знам дали имаме власт и възможност да съдействаме за някаква положителна промяна.

Би ли насочила децата си към спорта? Имаш две деца момче и момиче, Дани на 8 години и Елица на 3г.

Естествено, Дани вече тренира.

Как прекарваш свободното си време?

12443265_10209253021505331_1949873743_nснимка личен архив

Сега имам малко повече свободно време, но това е от последните три месеца, защото преди това гледах Елица, тя сега тръгна на детска градина. Междувременно завърших магистратурата в НСА, която ми беше от 2005 година, така че два месеца отделих и на развитие, в момента работя по различни проекти.

Кое е по-близко до теб мениджърството, управлението на клуб или отбор, или треньорската работа?

Със сигурност и двете неща са ми интересни, не знам за кое имам по-голям потенциал. По принцип обичам да съм близо до игрището, като всички състезатели, ние сме свикнали да сме в квадрата и познаваме нещата от квадрата. Естествено, като човек, който има голям опит съм виждала и много управленчески модели и имам чуждестранен опит. Знам какво правят другите хора и като маркетинг, мениджмънт на клуб, на Лига, на първенство. Тези познания ги имам, то те са по-друга материя, наистина не знам.

+ There are no comments

Add yours