Николай Иванов: Време е да се запитаме какво е националният отбор.

Николай Иванов: Време е да се запитаме какво е националният отбор.


Каква е стойността на националния отбор? Този е големият въпрос, който всички във волейбола трябва да си зададат и на който да потърсят отговор според бившия разпределител и настоящ анализатор Николай Иванов. Пред  „Дневник“    той сподели вижданията си за това какво е довело до трите загуби в Полша. 

Какво е мнението ви за представянето на България и за мястото на отбор в световния волейбол?
– В последно време наблюдавам монолитна група от фаворити, които са поставени във всяко първенство, в което участват. Прави ми впечатление, че се разширява средната група от отбори, които търсят своето място под слънцето и създават проблеми на големите. Виждам и група, които участват по стечение на обстоятелствата или поради някакъв регламент. Лошото е, че ние сякаш вече попадаме към последната група. Говоря за това, което се случва като игра и резултати в последните две години. В Лигата на нациите представянето ни е повече от трагично. Вече сме супердоволни, че се спасяваме, за да останем в лигата. И това е притеснително.

фото:fivb.com

 

През 2015 г. мисля, че имаше много сериозна инерция, която не успяхме да използваме покрай домакинството (на европейското първенство) в София, после инерция имаше и през 2018 г. (домакинството на световното). Но мисля, че нещата се пречупиха след злощастната квалификация във Варна, където неоснователно не се взе правилната визия и не се проведоха разговорите между тогавашния треньор и ръководството, а той на своя глава реши да освободи играчи, които все още можеха да дадат нещо на националния отбор.

Имаме примера със Словения, чийто състав е почти непроменен в последните седем-осем години. Повечето им играчи са над 30 години и в този период са вкарали само няколко по-млади момчета, които са много качествени. При нас от 2019 г. до днес имаше текучество на състезатели, което не доведе до резултат. Състезатели, които можеха още можеха да играят за България, бяха принудени от обстоятелствата (да се откажат), или не се намери правилният подход, за да се извлече максимумът. Други състезатели, може би, не бяха готови да поемат щафетата.

foto:fivb.com

Смятам, че сега вече конкуренцията страшно много се е развила. Ние играем волейбол и това никой не може да го отрече. Но големият проблем е, че изоставаме много технически. Другото е, че имаме кратки проблясъци, които не носят трайно натрупване, няма постоянство.

Може би трябваше да се направи стратегия за по-плавен преход. Не разполагаме с толкова много волейболисти, за да се направи рязка промяна.

Какви са необходимите стъпки за промяна?
– Бих разграничил нещата, защото виждам разлика между мъжкия отбор и това, което идва отдолу. Всеки отбор има периоди на върхове и спадове и може би мъжкият ни отбор е в период на спад, който трябва да изтърпим. Трябва да се прояви търпение, да се работи с големите при подрастващите, а да бъдем предпазливи към по-малките.

foto:fivb.com

Имаме талантливи поколения, материала го имаме и трябва по трасето да сме по-прецизни, настоятелни и взискателни, за да може потенциала, който имаме, да го трансформираме. Виждате – Алекс Николов е от тези, идващи след мъжкия отбор. Той вече се превръща в основна фигура. Може би другата година ще се появят и други момчета, които да донесат този младежки ентусиазъм и свежа кръв, за да продължим да се развиваме.

Каква е общата картина и има ли пример, който да следваме?

– Може би трябва да се огледаме с какво разполагаме, с какви средства, с каква материална база. Очевидно е, че няма как да следваме големите държави. Сърбия е пример, който можем да следваме. Знаете на какво ниво са поставени всички спортни игри – волейболът, баскетболът, футболът, хандбалът, водната топка…

foto:fivb.com

Вероятно можем да взимаме добри практики, но това е процес, който отнема време и трябва да се заредим с търпение, за да очакваме резултати. Хората, които следят волейбола, са наясно с това, което стана с Нидерландия – през 90-те години бяха олимпийски шампион, европейски шампиони, след това 15 години близо ги нямаше на картата, за да може да излязат сега, да играят волейбол и да чакат своето поколение, което да поеме щафетата.

Какви са стъпките, които трябва да се направят?
– Може би най-важното е да променим отношението към институцията „национален отбор“. Ако успеем да го направим, нещата може би ще бъдат коренно различни. Фундаменталният въпрос трябва да е какво представлява националният отбор за всички ни – за нас като анализатори, като зрители, за треньорите, за самите състезатели – как възприемат това да играят за България.

foto:fivb.com

Ако си изчистим ситуацията там – за какво го правим и заслужава ли си, ще спестим усилия и ще се концентрираме върху неща, които ще доведат до полза. Защото насила хубост не става. Ако състезателите не чувстват чест, отговорност и дълг да играят за България, това не е добре. Може би това е един от главните въпроси, които стоят на дневен ред, за да може да се промени цялата ни философия и отчасти манталитетът, за да търсим развитие.

Божидар Къртунов  https://www.dnevnik.bg/sport/2022/09/01/4386532_nikolai_ivanov_bivsh_voleibolist_vreme_e_da_se/

+ There are no comments

Add yours