Най- добре представилите се отбори в редовния сезон заслужено попаднаха във втората, плейофната фаза на шампионата. Мачовете на директна елиминация между първите осем отбора предложиха интересни и интригуващи двубои. Не липсваха и изненади, но до драми не се стигна. Нефтохимик загуби един мач от Марек, ЦСКА претърпя поражение от Хебър в София, а борбата между Пирин и Левски  беше безмилостно жестока.

снимка:start-photo.bg

Третата фаза – финалната четворка, беше борба за титлата и в зависимост от това – за окончателно определяне на медалистите.

Нефтохимик – Пирин – полуфинал

Изцеден физически и психически след тежкия четвъртфинал  срещу Левски, Пирин бързо се сдаде срещу Нефтохимик. Две бързи победи в Бургас предрешиха изхода от този двубой.

ЦСКА – Монтана – полуфинал

Еднозначно погледнато, това бяха мачовете с най- качествен волейбол. Може да се каже, че всички двубои от тази серия бяха на много високо спортно- техническо ниво. ЦСКА успя да направи пробив в Монтана, печелейки втората среща. Мачовете в София бяха  изключително драматични и оспорвани. Трябва да се отбележи , че и двата отбора показаха максимума на своите възможности. В крайна сметка опитът взе връх над младостта и ЦСКА се класира на финал след седем години.

снимка:bfv

Нефтохимик – ЦСКА – финал

Очакванията са едно, реалността – друго. ЦСКА имаше възможност да направи серията по-интересна . На няколко пъти в първите два мача в Бургас армейците бяха близко до тайбрек, където изходът е неясен. Много непредизвикани грешки и неоценяване на важните моменти в мачовете ги лишиха от тази възможност.  С два мача пасив ЦСКА се надяваше на чудо в София, за да обърне серията , но такова не се случи. Три мача с резултат 3-1 гейма и втора поредна титла за Нефтохимик.

Играч на полуфиналните серии – Ивайло Стефанов.

Играч на финалната серия – Валентин Братоев.

снимка: bfv

И тъй като сме все още на вълна Суперлига , носещите се слухове за увеличаване на броя на отборите от 12 на 14 ще има негативен ефект върху качеството на мачовете. Ще има много излишни разходи и протоколни срещи за много от клубовете. През този сезон нивото се повиши , но все още се забелязва недостиг на добре подготвени технически волейболисти.

Ако се стигне до увеличаване на броя отбори, ще трябва да се вземат чужденци, защото няма толкова много добри волейболисти за ниво Суперлига. Това ще води до увеличаване на бюджетите, което при ситуацията в България е трудно изпълнимо.

Сезонът бе интересен и вълнуващ  и, отчитайки заявките на повечето отбори за надграждане, вероятно ни очаква бурно трансферно лято.

Време е да сложим точка на клубния сезон 2017/18 година и да се пренастройваме на вълна национален отбор. Очакват ни много емоции и волейбол на световно ниво.