Рио е в историята част 1
Рио е в историята, ясни са новите покорители на Олимп. За първи път от 1964 година, когато волейболът е включен в олимпийската програма, до наши дни, домакин на олимпийски игри печели турнира. Изключвам периода на студената война, когато имаше бойкот на олимпиадите в Москва‘80 и Лос Анджелис‘84, където не взеха участие някои от най-силните отбори по това време поради политически причини и естествено домакините триумфираха.
Бразилия осмисли домакинството на отминалата олимпиада със спечелването на два много важни за тях златни медала. Във футбола и във волейбола, където единият спорт е религия, а другият е номер едно.
За турнира като цяло
Олимпийският турнир е един от най-лесните, като начин на провеждане и като ниво на отборите. Лесен е, защото в група от по шест отбора има представители на всичките пет континента, а както знаем в Азия и Африка нивото на отборите изостава от това на Европа и Америка (южна и северна). Именно за това класирането на олимпиада е много по-трудно отколкото да постигнеш успех на самата Олимпиада. Системата на провеждане на мачовете също е благоприятна, един ден играеш, на следващия почиваш, това се налага поради причината, че и женският турнир се провежда в една и съща зала.
Бразилия – Единственият отбор, който от 2002 година до наши дни на всички големи форуми, като световни първенства и олимпийски игри играе на финала. От тогава до днес имат три спечелени световни титли 2002г./2006г./2010г., един загубен финал на световното през 2014г. и два загубени финала на олимпийски игри 2008г. и 2012г. Световната лига не я коментираме, защото е всяка година, но и в нея Бразилия е почти винаги на почетната стълбичка.
Натоварени с огромни очаквания бразилците започнаха олимпийския турнир колебливо, загуби от Италия (1-3) и САЩ ( 1-3). Стечения на обстоятелства ги притисна до стената, в последния мач от групата срещу Франция (3-1) се решаваше кой ще продължи в следващата фаза. В оспорван мач европейските шампиони напуснаха олимпийския турнир давайки възможност на домакините да преследват олимпийската си мечта, която по-късно превърнаха в реалност. В този отрязък от турнира си пролича класата на Резенде, който намери правилния човек в лицето на Липе пускайки го титуляр на мястото на Маурисио Силва, в много важен и отговорен мач. Той от своя страна стабилизира посрещането и вдъхна увереност на своите колеги със своя темперамент и индивидуално майсторство, чувствително подобри отборната игра на бразилците.
В полуфинала взеха реванш от руснаците за загубения финал преди четири години в Лондон. На финала въпреки чистия резултат 3-0 трябваше максимално да се мобилизират, за да спрат устрема на Зайцев &Ко. Вечно вторите по думите на Бруно най-накрая триумфираха, спечелвайки олимпийската титла за трети път в тяхната история. Интересен факт за отбелязване е, че титлите на Бразилия на олимпийски игри са през 12 години 1992г. Барселона, 2004г. Атина, 2016 Рио. С тази титла по всяка вероятност ще настъпи края на ерата Резенде, оттегляйки се от поста старши треньор. Най-успешният волейболен специалист през новия век, допринесъл много за развитието на играта.
Италия – Много силен турнир за италианските волейболисти изпълниха заканата си, че в Рио идват за медал. С включването на Хуанторена в отбора в края на 2015 година Италия чувствително подобри играта си. Треньорът Бленджини елиминира напрежението в отбора, което се усещаше при предишния треньор Беруто. Главният коз на италианците се казва Джаниели, скритият лидер на отбора, който със своите 20 години се превърна в най-младият италиански волейболист печелел медал от олимпиада. С такъв организатор на играта като него, който взема сериозно участие и при точконосещите елементи като блокада, начален удар, нападение от втора топка, Италия може да бъде спокойна за бъдещето си в близките 10-15 години. Стигайки до финала срещу Бразилия, Италия взе максимума. Проблемите с контузени състезатели им попречи да направят финала малко по-оспорван.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours