Съвременният спорт – бизнес или игра за забавление?

Каква е ролята на треньора във волейбола,  човекът който е най- близко до игрището по време на игра?

Треньорът е:

• Човек с добродетели и качества, които допринасят за развитието както на отбора , така и на отделния състезател.
• Човек с визия, който трябва да знае какъв волейбол иска да играе неговия отбор.
• Той обучава прохождащите в спорта, като ги учи на основни неща, свързани с техниката на отделния вид спорт.
• Възпитава на ценности, като морал, достойнство, уважение, воля, колегиалност, работа в екип.
• Налага определени правила и норми на поведение и съблюдава за тяхното изпълнение.
• Поддържа добри взаимоотношения със състезателите и техните семействата или с родителите, ако работи с подрастващи.
• Мотивира и води група от хора към победи, избирайки необходимата тактическа схема на игра .

снимка:cev.lu

Казаното звучи добре , но  дали това може да се постигне?

Времето, в което живеем, е много динамично и всеки иска успеха сега и веднага. Това подлага под огромно психическо напрежение всички ангажирани в процеса. Собствениците на отборите и техническите ръководства  трябва да подсигурят най добрите условия, като организация и финансово обезпечаване, във времена на несигурност . Спортното ръководство  трябва да подготви отбора и  да го  доведе  до оптимална спортна форма във важните моменти от сезона. Състезателите трябва да се преборят със стреса и очакванията на публика и ръководство. Обсебени от преследването на успеха , много хора прекрачват граници и установени порядки. В една група от хора винаги има установена йерархия по вертикала, като всеки има права и задължения при задължителна субординация. Все по-често се забелязва нарушаване на тези правила в двете посоки и често всеки взема отношение по въпроси не от неговата компетентност. Тук възниква въпросът:

Нужен ли е треньор в професионалния спорт, където има много фактор, които определят дневния ред на една спортна организация?

Президент, борд на директорите, спонсори, публика, медии, състезатели – всичките тези субекти имат значителна роля в целия процес, наречен спорт.

В много случаи  президенти и спонсори, без необходимата компетентност, се намесват в спортно -технически детайли и налагат мнение от позицията на силата.

Също така състезатели, които до вчера не са могли да си завържат връзките на маратонките , но днес натрупали относителна финансова стабилност, гарантираща им сигурност, дават квалификации за  треньори, което е далеч от техните правомощия.

Публика и медии, повлияни от слаба серия от мачове, могат да сринат една треньорска кариера и да предизвикат поредната смяна.

снимка:cev.lu

Мерило за успешно развитие на спортен клуб  са победите. Колкото повече побеждава един отбор , толкова по – значим става клубът и името, което носи. Забелязва се една повсеместна липса на търпение, от една страна от висшето ръководство на един клуб и от друга страна от състезателите, които сами по себе си са се превърнали  в специфична марка (бранд) и, използвайки социалните мрежи,  влияят върху голяма група от хора. Едните искат резултати, титли и купи,  а другите искат да са значими, да играят, както те си искат и знаят. Важен е резултатът и  ако не се получи уравнението, идва следващият, за да се опитва да го решава. Това поведение на една част от субектите в тази картина обезценява и принизява треньорската професия. Все по-често президенти и собственици на клубове се допитват до състезателите, искайки тяхното мнение за даден треньор. Това е порочна практика, която не води до нищо добро.

В този ред на мисли  иронично може да се обобщи, че в професионалния спорт е възможно да се пробва вариантът без треньори. От ложите висшестоящите ще казват кой да играе, ще  правят смени и ще взимат почивки, ако трябва, или президентите ще стоят до игрището по време на мачовете и ще ръководят срещата. Състезателите сами ще се подготвят и ще играят както намерят за добре, пък ако не се получи както трябва, ще чакат това да стане следващия път.

Просто бизнес .