Сам Дероу : Духът ми е по-силен от всякога и аз нося тази сила и благодарност всеки нов ден.
Една история за силата на волята, на подкрепата и желанието за живот. Белгийският волейболист се завръща след тежка битка с рака.
„5 декември срещу 5 февруари. Присъда срещу освобождаване. Поне така го видяхме.
Когато погледнем назад, често изглежда, че всичко е отминало бързо. Времето винаги лети незабелязано. Склонни сме да забравяме или блокираме болезнените и стресиращи моменти като защитен механизъм и вероятно това е за добро. Но тези два месеца на многократна интензивна химиотерапия, естествено, се отразиха на мен. И за съжаление, те не отминаха незабелязано.
Шокиращи новини, дълги нощи в болница, силни главоболия, непоносима умора и наблюдение как близките ми се борят всеки ден, за да останат силни заради мен – това е само кратък преглед на дългия списък с странични ефекти от терапията, която има за цел да подобри състоянието ми и да ме излекува.
След известно време решихме да го видим именно така и именно така трябваше да го видим. Пълномащабно нахлуване на мироопазваща сила в тялото ми, унищожаваща злокачествената част от мен в самата ѝ основа.
Нека има някаква съпътстваща вреда. Няма значение, че не може да се поправи по–късно. Бих излъгал, ако кажа, че в началото не изпитах страх, гняв или разочарование. Рак. Каква ужасна дума. Много далеч от реалността, докато не се сблъскаш с него лице в лице.
Първите дни бяха изпълнени с множество емоции. Защо точно аз? След първоначалната диагноза и „успешната“ операция миналата година… отново? Но нямаше друг изход, освен да вървим напред и да се борим. Бързо превъртяхме безполезната страница на жалостта към себе си и вместо това избрахме страницата на смелостта и издръжливостта. В трудностите се крият възможности.
В момента, когато пиша това, се връщам в Локомотив, където ще продължа да работя по рехабилитацията си. Надявам се през този сезон да допринеса нещо значимо за този отбор и този прекрасен клуб, който беше до мен през цялото време. Това беше тяхното съзнателно решение и аз винаги ще го уважавам и ценя дълбоко. Това, което е още по–важно, даде ми цел още в самото начало и за това съм още по–благодарен.
Тялото ми все още се възстановява и му е нужно малко повече време, но духът ми е по–силен от всякога и аз нося тази сила и благодарност във всеки нов ден. Благодарен съм на сина си, на семейството си и на близките си приятели, които ме обичат и ме подкрепят в това. Присъствието им, смехът, радостта и състраданието правеха всеки ден малко по–лесен. Благодарен съм за времето, в което живеем – за съвременната медицина и компетентните, отзивчиви и неравнодушни специалисти.
И особено съм благодарен на своя MVP – най–ценния си партньор – Добриана. Тя беше навсякъде всеки ден по безброй начини, въпреки че преминаваше през собствения си ад на гадене.
Не мога да завърша този пост по–добре от изреченията от нейното писмо до мен (което ме разплака): „Искам да порасне, знаейки, че устойчивостта е по–силна от страха. За да има винаги в очите ѝ онази искра, която носиш всебе си всеки ден. И когато тя се сблъска със собствените си трудности, искам да помни, че родителите ѝ са се изправяли пред нещо плашещо и са избрали смелостта“, написа Сам.
33-годишният Деру и неговата любима Добриана Рабаджиева (бивша волейболистка на националния отбор на България и „Динамо–Ак Барс“) очакват раждането на първото им дете.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours