Емоциите от олимпийската квалификация отминаха, но коментарите и анализите продължават.

Ето мнението на Владимир Николов по темата –

Как видя това, което се случи през тези три дни в двореца на културата и спорта във Варна?

Смятам, че първите два мача бяха различни от третия. В първите два мача, нашите момчета играха толкова, колкото е необходимо за да се спечели, давайки възможност на някои от играчите да не вземат участие през цялото време. Мачът с Бразилия, според мен беше най- добрия мач на доста от момчетата за годината, което мен много ме радва, защото в такива мачове трябва да има максимално раздаване. Всички знаем, че бразилците са олимпийски шампиони, всички знаем, че бразилците са по –добри и въпреки това с раздаване, с борба от началото до края, успяхме да го докараме и до мач бол. Това според мен е страхотно и трябва да бъде отчетено.

снимка:fivb.com

Ти от няколко години си в ново амплоа, като треньор, разкажи ни как нашия треньора успя да накара момчетата да изиграят първите два мача по- лежерно, а на третия мач, тези момчета излязоха с пределна мотивация. В турнир се влиза постепенно, не можеш да правиш такива големи амплитуди. Много хора казваха, че ако играем така както играхме в първите два мача, брзилците ще ни бия за час време, а видяхме, че резултата можеше да бъде в наша полза?

Има една хубава българска поговорка която гласи: Кучето скача според тоягата. Знаейки кой е важния мач, знаейки, че и двата други отбора са доста под нашето ниво, на подсъзнателно ниво, момчетата имат някакво подценяване. Не смятам, че треньорът се е опитал да програмира не достатъчна мобилизирана игра с тези противници.  С противник, който е без претенции, ще играят толкова, колкото е достатъчно да бият, за да може да съхранят сили и психическа енергия за мача с главно М.

снимка:fivb.com

Трябва ли треньорът да дава указания във сублимните моменти, персонално към разпределителя къде да подава топката и по този начин да го освободи от напрежението, за да може той да бъде по–прецизен в техническо естество. Защо питаме, много се коментира темата, че важните топки не са отишли до Цецо Соколов, а са подадени към другата зона, където беше  Розалин Пенчев. В случая, Сеганов е играл тактически правилно  подавайки върху ниската блокада. Твоето мнение по този въпрос?

Моето мнение е, че ако искаме да имаме, казано на жаргон един дигач, тогава треньорът може да му казва преди всяка акция на кого да подава. Ако искаме да имаме разпределител, на разпределителя му се дава тактиката, преди началото на мача и той я интерпретира по най-добрия начин според него.

снимка:fivb.com

В този ред на мисли, Сеганов е изиграл правилно ситуацията….

Сеганов, според мен е изиграл правилно ситуацията. Защо? защото видяхме, че той игра срещу ниската блокада, видяхме също така, че Цецо Соколов също имаше две възможности, които не успя да реализира, тоест нямаме никаква гаранция, че ако точно въпросната топка, която той вдигна на Розалин,  я беше вдигнал на Цецо, той щеше да я направи. Друг е въпроса, че отиграването на Розалин беше абсолютно неадекватно, визирам конкретно пускането в средата на мрежата.

снимка:fivb.com

Сега от тук насетне предстои следващата квалификация, с много силни отбори. Ще бъде много тежко, дълъг турнир, много мачове. Твоето мнение, какви са нашите шансове за класиране?

Казано честно, смятам, че нашите шансове са изключително малки, заради това, защото, повечето наши състезатели играят в непретенциозни клубове и няма как да дойдат в оптимално състояние на нова година, за да играят по най-добрия начин за националния отбор. Разликата между това което ще бъде  и сега е, че сега имаха достатъчно време за подготовка, всички заедно, за да направят така нареченото изравняване на формата. Тези които играят във водещи отбори, като Цветан Соколов, Виктор Йосифов, те ще дойдат в оптимална форма за олимпийската квалификация. Тези, които играят в не особено важни първенства, тип Турция или други подобни, много трудно може да бъде постигната оптимална форма за периода, който ни интересува.

снимка:fivb.com

Значи ще минем по трудния път за Токио, ако изобщо успеем да преминем пътя…

Надявам се да успеем да преминем. В крайна сметка, аз не казвам, че е не възможно, казвам, че имаме малки шансове. Много пъти нашия отбор е показвал, че и с малки шансове може да се справи. Друг път сме имали големи шансове, които сме пропилявали, така, че спорта за това е интересен , защото не винаги по-добрият печели, не винаги се случва това което се очаква.

Още интересни неща от третия подкаст Volleycomment може да чуете на:

Soundcloud https://bit.ly/2ZI3iL5
Spotify https://spoti.fi/32iaZJF