Сезон с много амплитуди и малко константи
Национална Волейболна Лига на България
Суперлига Сезон 2018/2019
Сезон 2018/2019 от Националната волейболна лига на България приключи, Нефтохимик се увенча с пореден трети успех след финалната права. Един сезон с много амплитуди и малко константи. Това може би е най-доброто описание за изминалите 8 месеца. Станахме свидетели на пренареждане на таблицата буквално в последните часове от редовния сезон, а това предостави доста зрелище за зрителите по трибуните и пред телевизионните екрани.
След като завърши на 3 то място в редовния сезон, – Нефтохимик спечели титлата, а крайното класирането придоби следния вид:
1. | Нефтохимик |
2. | Хебър |
3. | ЦСКА |
4. | Добруджа 07 |
5. | Монтана |
6. | Левски |
7. | Пирин |
8. | Дунав |
9. | Марек |
10. | Черно море |
11. | Дея волей |
12. | Миньор |
Има много фактори за точно този край на сезона, доста обективни и някой субективни. Аз предпочитам да разглежда обективните защото както знаем „когато цифрите говорят и боговете мълчат!“
В последните две години се забелязва рязък спад на волейболни кадри, готови да играят на ниво мъже в родния шампионат, естествено това си има своите причини, след като в юношеско отношение има останала само една школа вадеща „продукция“ – Виктория волей от Пловдив. От там излязоха младата вълна играчи, които в момента са в основата на някой от водещите отбори в България, а много от тях достигат и до разширения състав на представителния ни тим. Тези два фактора довеждат до безизходица при структурирането на състав на всеки един отбор и се прибягва до търсене на кадри от чужбина. Поради финансовите условия, които могат да си позволят 90% от отборите в България, тези кадри са много често неизвестни, което само по себе си води до ва-банк при привличането им. Имаме конкретни примерни като Монтана, Черно Море, Нефтохимик, Хебър и т.н. Привличат се ниско качествени състезатели без минало зад гърба си и без ясна представа какво могат да дадат на отбора. Общо взето – лотария. Най-пресен пример е отборът на Монтана, през миналия сезон привлякоха двама руснаци с основен принос за прекрасното представяне на отбора, докато тази година двамата чужденци бяха доста посредствени и това веднага се отрази върху класирането на отбора.
Гореспоменатите фактори са „обективни“ и трябва родните клубове да се замислят сериозно над въпроса за развитие на школите си. Безспорно проекти като Хебър Волей и Добруджа 07 са с много голям социален отпечатък, върху хората от градовете в които се намират, но ако управниците на отборите искат да има развитие в българския волейбол, не само в Пазарджик или Добрич, трябва силно да се замислят над това да се направят школи с подбор на деца, с инвестирането в лични кадри като треньори, терапевти, статистици и т.н., за да може след 5-7 години да имаме вълна от млади български волейболисти, които поне да покриват нуждата на вътрешното първенство.
А сега нека поговорим в цифри!
Сервис
1.Монтана | Сервис | 39% |
2.Хебър | Сервис | 38% |
3.Левски | Сервис | 33% |
4.Нефтохимик | Сервис | 32% |
5.ЦСКА | Сервис | 30% |
6.Добруджа 07 | Сервис | 30% |
7.Пирин | Сервис | 30% |
Изминалият сезон премина под основното мото на всеки волейболен шампионат в криза – сервис и посрещане!
Докато при сервис флот и посрещането на такъв – отборите през този сезон се справяха на едно средно ниво, то фрапираща беше разликата при сервис с отскок и неговото посрещане. Там се видяха най-големите пропуски и отборите, които се бяха сдобили с по-добри изпълнители на сервис с отскок на едно средно-евролейско ниво жънеха успехи от това. Отборът на Хебър премина целия шампионат под точно този елемент! Константен сервис с отскок, което довеждаше до проста игра от другата страна на мрежата и в много от случаите позитивен край за отбора от Пазарджик. В момента, в който срещу себе си намериха отбор с двама опитни посрещачи на сервис с отскок в лицето на Теодор Салпаров и Ален Джорджевич основното им оръжие спря да работи и всички станахме свидетели какво се случи във финалната серия.
Безспорно волейболистите на Хебър, бяха едни от най-добрите изпълнители на сервис през целия сезон и това им донесе желания ефект – Купа на България и първенец в редовния сезон.
На другата крайност пък беше отборът от Разлог. Пирин не изневериха на стила си, игра без излишни грешки, в който и да е елемент от играта, предимно на сервис. През миналия сезон това им донесе много позитиви и бяха в челните позиции почти през целия сезон 2017/2018, но през този сезон с акустирането на по-добри изпълнители на елемента посрещане във всеки един отбор от първите 8, те изпитваха трудности и рядко успяваха да се организират добре срещу противниковия сайдаут.
Останалите отбори търсиха своя баланс ,между силови изпълнители с пълен картбланш за изпълнение на сервис и такива с тактически насочен флот.
Посрещане
Един традиционно труден елемент за нашата волейболна нация. България в последните 10 години винаги е изпитвала проблеми с намирането на балансирани играчи на поста посрещач, които да имат физическите и технически данни както да нападат успешно на високо ниво, така и да се справят с противниковия сервис.
Този елемент ще го разгледаме на два под-елемента: Посрещане на сервис флот и посрещане на сервис с отскок.
1.Посрещане на Сервис Флот
1.Пирин | Посрещане на флот сервис | 53% |
2.Добруджа 07 | Посрещане на флот сервис | 51% |
3.Монтана | Посрещане на флот сервис | 48% |
4.Левски | Посрещане на флот сервис | 47% |
5.Нефтохимик | Посрещане на флот сервис | 45% |
6.Хебър | Посрещане на флот сервис | 43% |
7.ЦСКА | Посрещане на флот сервис | 42% |
Флот сервис на високо ниво се използва предимно с тактическа цел, но по нашите ширини, където няма унифицирана програма, по която се преподава техника на елемента посрещане и всеки специалист има своя философия и методика – той е едно от основните оръжия за всеки отбор. По-класните изпълнители на този елемент са в челните места по ефективност на сервис и правят разликата в по-голяма част от мачовете. Имаме и закономерност в графиката – отборите, които имат предимно изпълнители на флот сервис се представят традиционно по-добре и на посрещането му, за разлика от тези, при които силовия сервис с отскок преобладава.
2.Посрещане на Сервис с отскок
1.Пирин | Посрещане на сервис с отскок | 44% |
2.Монтана | Посрещане на сервис с отскок | 43% |
3.ЦСКА | Посрещане на сервис с отскок | 42% |
4.Хебър | Посрещане на сервис с отскок | 42% |
5Добруджа 07 | Посрещане на сервис с отскок | 41% |
6.Нефтохимик | Посрещане на сервис с отскок | 41% |
7.Левски | Посрещане на сервис с отскок | 37% |
Посрещането на сервис с отскок бе ахилесовата пета на повечето отбори през този сезон. То бе една от причините отборът на Хебър да доминира през редовния сезон. Тук не виждаме закономерност между ефективността на посрещането на сервис с отскок и класирането, като отборите от топ 3 са между средата и дъното на таблицата. Тук отново можем да видим и закономерност не само на ниво национален шампионат, а и на ниво национален отбор. Традиционно в последните години имаме малко на брой крайни нападатели, които се справят с посрещането на сервис с отскок на международно ниво, това може да се види ясно в това какви кадри като постове излизат от България и играят в чужбина. Масата играчите са на поста централен блокиращ или диагонал на разпределителя. При волейбол на ниво над средното за Европа, можеш да си позволиш да имаш краен нападател, който изпитва затруднения при посрещането на сервис флот защото там има повече средства за така нареченото „покриване“ на посрещача или дори да прибегнеш до изолирането му от посрещане и да се практикува схемата с двама посрещачи, но когато говорим за сервис с отскок, където средната скорост е около 100км/ч. Вече няма такива варианти.
При преглед на цифрите от изминалия вътрешен шампионат забелязваме крайно несъответствие с класирането на първенеца на този елемент Пирин Разлог, и първото им място по този показател. Като изключим този прецедент, останалите отбори показват закономерност на този елемент спрямо качествата на играчите, с които разполагат.
Атака
1. Нефтохимик | Атака | 35% |
2. ЦСКА | Атака | 34% |
3. Хебър | Атака | 33% |
4. Монтана | Атака | 33% |
5. Левски | Атака | 32% |
6. Добруджа 07 | Атака | 30% |
7. Пирин | Атака | 30% |
Стигаме до най-атрактивния елемент от нашата игра атаката. Както знаем атаката е в основата на всяка победа, без достатъчно ефективна атака много трудно се печели мач, без да омаловажаваме останалите елементи, но това са фактите.
Като погледнем цифрите при този елемент виждаме най-ярка кореспонденция с ефективността на отборите и тяхното класиране. Отново трябва да отбележим отбора на Пирин, който е първенец по ефективност във всички компоненти на посрещането, но е на седмо място в класирането при елемента атака. Ако трябва да заключим нещо по тази тема то опираме до субективните фактори, а там всеки може да развие своя теория, така че просто го оставаме като факт – най-доброто посрещане в първенството и най-слабата атака, отреждат седмо място в крайното класиране за отбора от Разлог.
Друг факт, който прави впечатление е ефективността на отбора на Нефтохимик. След като част от основните играчи на отбора се възстановяваха от контузии или бяха прекратили временно кариерата си, а и чуждестранните попълнения не дадоха своя дан последствията бяха явни. Бургаския тим беше в средата на таблицата и с доста колеблива игра през сезона. След треньорката рокада и назначаването на Николай Желязков на мястото на Найден Найденов и завръщането на Георги Братоев след контузия, влизането на Николай Учиков във спортна форма и избистрянето на схемата на посрещане с Ален Джорджевич, Нефтохимик заема първото място по ефективност, а съответно това беше ключов фактор в спечелването на титлата само преди няколко дни.
Атака след Посрещане
1.Нефтохимик | Атака след посрещане | 41% |
2.Добруджа 07 | Атака след посрещане | 37% |
3.Монтана | Атака след посрещане | 36% |
4.Хебър | Атака след посрещане | 35% |
5.Левски | Атака след посрещане | 35% |
6.ЦСКА | Атака след посрещане | 34% |
7.Пирин | Атака след посрещане | 34% |
Така наречения сайдаут – или първичната атака след посрещането на противниковия сервис. Тук отново виждаме закономерността – първи на сайдаут – първи в класирането (Нефтохимик 2010). Лично за мен е изненада цифровите изражения на отборите на Монтана, Добруджа и ЦСКА, които не отговарят на крайното им класиране, но ако проследим програмата на съответните отбори ще забележим, че през втората половина на сезона, последните мачове на тези отбори бяха срещу противници от долната част на таблицата, то можем да видим защо се получават такива аномалии.
Компонента сайдаут е много голям фактор в мъжкия волейбол, когато успяваш да поддържаш добро ниво на този елемент, не позволяваш на противниковия отбор да влиза в серия от сервиси и да прави брейкпойнт точки, което разсройва ритъма на отбора. Отново можем да отбележим за мен уникалното представяне на отбора на Нефтохимик през втория полусезон и финалните прейофи на този елемент.
Контра Атака
1. ЦСКА | Transition | 33% |
2.Хебър | Transition | 32% |
3.Монтана | Transition | 29% |
4.Левски | Transition | 27% |
5.Нефтохимик | Transition | 27% |
6.Пирин | Transition | 24% |
Добруджа 07 | Transition | 21% |
Контраатаката или транзишън както е познат този елемент, е от изключително значение при отбори с изравнени тактически и технически качества. Но за съжаление в нашия шампионат това не е отражението, което виждаме. За нашето първенство можем да кажем, че цифровото изражение на този компонент за различните отбори се характеризира с това колко опитни състезатели имат в състава си. Има вълна от състезатели, които вече са в заника на своите физически възможности, но пък са с много, много волейболен опит, било то само на ниво вътрешно първенство или и на международно такова. Като изключим показателите на отбора на Нефтохимик всички останали са закономерни по този компонент. ЦСКА – Христо Цветанов и Ивайло Стефанов. Хебър – Стойко Ненчев и Александър Симеонов. Монтана – Мартин Пенев и Виталий Бондар.
Блокада
1. Хебър | Блокада | 7% |
2. Левски | Блокада | 4% |
3.Нефтохимик | Блокада | 1% |
4.Добруджа 07 | Блокада | -2% |
5.Пирин | Блокада | -2% |
6.ЦСКА | Блокада | -6% |
7.Монтана | Блокада | -8% |
След сервис, идва блокадата, чисто като индивидуален технически елемент от играта е най-персоналния. Винаги и във всеки отбор има състезатели, които се представят много добре индивидуално на този елемент, но в съвременния волейбол отборните тактически действия на този елемент превъзхождат индивидуалните такива.
Цифровото изражение на отбора на Хебър е такова, единствено и само благодарение на постоянният им сервис по време на редовния сезон. Когато този елемент беше елиминиран от страна на Нефтохимик всички станахме свидетели колко позитивна беше тяхната блокада по време на финалния плейоф. Останалите отбори показват адекватно тактико-техническото ниво на този елемент.
В заключение, за изминалия сезон в Националната Волейболна Лига на България можем да кажем, че премина под знака на неуспешните трансфери на играчи от чужбина, преобладаване на опита над физиката и появата на много нови искри надежда в очите на млади таланти, които навлизат като фактори в своите отбори. Последните години с доста усилия от всички се прави опит да се създава продукт „Волейбол“, което довежда до нови спонсори в отборите и покачване на бюджетите и качеството на игра, но все още сме доста далече от средното европейско ниво, но това не трябва да ни обезкуражава, а напротив. Движим се в правилна посока. Покачва се нивото на всички компоненти. Бавно, но в правилната посока.
Лазар Лазаров помощник треньор и скаутмен на Левски ,и национален отбор- жени.
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.
+ There are no comments
Add yours