Правото да играят във финалната фаза на този турнир си извоюваха отборите на Зенит-Казан, Трентино-Диатек, Кучине Любе-Чивитанова и домакините на турнира Асеко-Ресовия. Представители на най-силните първенства (руско, италианско, полско) в Европа. Полуфиналите противопоставиха Зенит срещу Ресовия и Трентино срещу Кучине Любе. До финала достигнаха Зенит и Трентино Диатек.

снимка cev.lu

Четвърта звезда за Зенит

Зенит-Казан – Трентино-Диатек 3-2, в отделните части 23-25/22-25/25-17/27-25/15-13.

Зенит Казан премина по най-трудния път, за да оформи  изключително спортно постижение (спечелване на всички възможни купи  през този сезон – купа на Русия, шампион на Русия, супер купа на Русия и най-накрая шампионска лига). Спечелването на тазгодишната шампионска лига нарежда Зенит до отбори като Модена и Тревизо, които също имат спечелени по четири титли от този турнир.

За мача!

Считани за фаворити за спечелване на шампионската лига казанските волейболисти, в първите два гейма на мача, изпитваха трудности при реализирането на точки и през повечето време бяха догонващи в резултата. Срещу себе си имаха много добре организиран отбор, който се справяше успешно с посрещането на силния начален удар. На блокада бяха добре организирани, което даваше възможност за игра в защита и на контраатака. Така премина първата част от мача. В лагера на италианците имаше отборни действия даващи резултат, докато при руснаците се разчиташе на индивидуалните качества на състезателите да решат мача. След 0-2 опрян до стената треньорът на Зенит – Алекно втвърди тона към своите състезатели, след това направи смяна на състезателите играещи на поста либеро. В игра се появи Салпаров на мястото на Вербов, което се оказа успешен ход. Втората част на мача (3 и 4 гейм) премина под диктовката на Зенит, за да се стигне до кулминацията, петата решителна част, където след няколко обрата в резултата краен победител за втора поредна година се оказа Зенит. Няколко акцента от този така напрегнат и интересен мач. И двата отбора разчитаха много на началния удар, който да им осигури известно предимство и затова се стигна до толкова много грешки на този елемент, буквално си подариха по един гейм след грешки на сервис. За Зенит (25 грешки и 8 реализирани точки), за Трентино (21 грешки и 6 реализирани точки). Минимално предимство в атака за Зенит 60% успеваемост срещу 56% за Трентино. И двата отбора се представиха неубедително на блокада за пет гейма, Зенит  има 7 точкови блокади, а Трентино 6 блокади. Младият италиански разпределител Джаниели имаше предимство при организирането на атаката на своя отбор, използваше умело всички нападатели, реализира и 9 точки от нападение, сервис и блокада. За разлика от олимпийския шампион Бутко, който разчиташе най-вече на крайните нападатели, където беше и най-голямата разлика между двата отбора. В решителните моменти Андерсон, Михайлов и феномена Леон бяха безпогрешни. Треньорското надлъгване беше спечелено от Алекно, най-вече с това, че умело ръководеше мача, с необходимите смени и навременните прекъсвания на играта. За разлика от Стойчев, който в някои геймове твърде рано взимаше прекъсвания, дори когато неговият отбор водеше в резултата, което го лишаваше в края на геймовете да влияе на играта с този прийом. Определено Трентино може да съжалява от пропуснатата възможност да спечелят този мач, в който в по-голямата част от него играеха много интересен за гледане волейбол. Зенит приключиха един много успешен сезон в тяхната история, който ще се помни дълго.

снимка cev.lu

Идеалният отбор на турнира

снимка cev.lu

Най-добър разпределител – Симоне Джаниели

Най-добър диагонал – Максим Михайлов

Най-добър посрещач – Вилфредо Леон

Най-добър втори посрещач – Тине Урнаут

Най-добър център – Русел Холмс

Най-добър втори център – Себастиан Соле

Най-добро либеро- Женя Гребенников

MVP -Вилфредо Леон

снимка cev.lu