Кой може да оцелее, малките или големите клубове?

Човечеството е изправено пред сериозно изпитание. COVID-19, прекъсна световния спорт.

В началото си мислехме, че това нещо, е безобидно и ще отшуми за 2-3 седмици. Да, ама не, както обичаше да казва Петко Бочаров.

Как се отрази пандемията на волейбола? След като олимпиадата отпадна, всичко друго няма смисъл да се коментира.

Имаше известни полемики, как да приключат националните шампионати на различните страни. Както винаги, имаше и недоволни от взетите решения.

Задава се сериозно предизвикателство пред спортните клубове.

Спортът е силно зависим от случващото се в икономиката, ако икономиката върви добре, ще има пари и за спорт. Когато има сътресения, като в този случай със световната пандемия COVID-19, спортът  го отнася първи. Оттегляне на спонсори и рекламодатели, респективно, по-малки бюджети. Много малко са спортовете, които няма да бъдат сериозно засегнати от случващото се.

Каква е ситуацията във волейбола у нас?

До момента имаше  относително добро финасово покритие на играта. С помощта на общините до голяма степен и спонсорските договори, волейбола съществуваше.

В България има много малки клубове и само няколко големи.

По силата на закона, всеки клуб независимо дали е малък или голям има един глас в общото събрание. Дали трябва да бъде така? Едно и също ли е да имаш 10 отбора в клуба, и да имаш една група от 20 деца?

Да дефинираме разликите между малките и големите клубове.

Голям клуб е този, който развива широка дейност, има всички възрастови групи момчета и момичета, а също така има и представителни отбори. Такъв тип клубове в България са останали само два ЦСКА и Славия. Други от големите клубове, имат само по едно направление. В годините Левски се раздели на мъжко и женско направление с различно ръководство и финансиране. Марица развива само женско направление.

-Има клубове, които развиват само детско юношески волейбол, без да имат представителни отбори.

-Има клубове с развита школа , но нямат интерес да подържат професионален отбор. Такъв е случая на Виктория Волей от Пловдив, клуб създаден през 2003 година.

-Има и клуб създаден в училище, първият училищен отбор, Звезди 94. Клуб, който до голяма степен се формира от деца, от 81 СОУ „Виктор Юго“. В клуба имат създадени контакти с университети в САЩ. Много момичета след завършване на училище заминават за щатите да учат и играя волейбол. Там е много добре развита система, спорт и образование.

Има клуб със славна история, който крета в долната дивизия на родния волейбол.

-Има клубове, които поддържат професионални отбори, но имат слабо развита школа.

-Има и клубове, които са без конкуренция по места и се ползват от ресурси и база в облекчени условия.

Впоследните 5-8 години се създадоха доста клубове и школи, които се занимават предимно с подрастващи. Някакво сериозно развитие едва ли ще  може да се очаква от тези клубове, поради липса на база и финансиране. При правилна методика и обучение, талантите и перспективните деца след време, може и трябва да захранват така наречените големи клубове, които имат мъжки и женски представителни отбори. Напълно естествен процес, който е съществувал и преди.

Талантите отиват в големите отбори, борят се за шампионски титли, за попадане в национален отбор при сериозна конкуренция. След това реализация в чужбина на по-високо ниво.

В повечето случаи, малките клубове имат сходни проблеми, недостатъчно финансиране, липса на условия,(база), поне в София е така. В провинцията, сякаш е по-лесно. Човекът създал клуба е президент, треньор, масажист, шофьор, с две думи, човека оркестър. Този човек в повечето случаи, бивш състезател или състезателка се нагърбва с тежката задача, да обучава децата, да търси финансиране, да организира клубния живот.

Големите клубове в чужбина  понасят трудностите по-лено имат ресурсите и капацитета да преминат през изпитанията.

В България, големите клубове имат същите проблеми като малките, липса на база и затруднено финансиране.

Това е положението в клубния волейбол в България.

Пъстро, като на всякъде, там където има здрава основа, натрупани ценности, манталитет, има ясна визия и стратегия ще успеят, другите може да ги отнесе течението.

И…., ще настане време за много оправдания.

Кризата, която се задава ще се отрази на всички без изключние, дали са големи или малки. Общинското финансиране ще намалее значително и тук в състояние на криза ще си проличи, умението, далновидността и способността на ръководството на  клубовете да се справят с проблемите.

Със сигурност, ще има отбори които ще откажат участия в състезания, със сигурност ще има отбори, които ще се разделят с водещи състезатели. Ще има рестрикция на заплащането.

Така или иначе, волейбол в България ще има и след извънредното положение, основния въпрос е как ще се продължим  след него.

Тъй като, кризата ще бъде повсеместна в цяла Европа, голяма е вероятността много състезатели играещи в чуждестранни клубове, да не си намерят отбори за следващият сезон и да си останат в България. Това може да има положителен ефект, като се повиши общото ниво и интереса.

От там, обща стратегия на лигата да представи пред спонсорите добър продукт.

Важно е по каква формула ще се провеждат първенствата през следващият сезон. При жените там е ясно и без това са 7-8 отбора. При мъжете е по-сложно и  трябва да се направи опит да се сведат разходите до минимум с придвижването на отборите.

Спортистите са дисциплинирани и адаптивни хора, свикнали да се справят в напрегнати ситуации.

Ще преминат и през това изпитание и ще се завърнат по-сини!

Бъдете дисциплинирани, като спортистите!

Останете вкъщи!