Здравей Евгени, благодаря ти, че се съгласи да говориш за VolleyComment! Да започнем с актуалната тема EUROVOLLEY2015. България видя едно добре организирано първенство, какво ви костваше това?

По принцип подготовката за това европейско първенство е започнала много отдавна, още от миналата година, но същинската част от работата реално започна от месец май. Тогава се събра екипът, който изнесе цялата тежест на организирането на това европейско първенство и от месец май до 19 октомври ние бяхме 24 часа в денонощието, непрекъснато заедно, като последните 20 дни буквално по 20 часа прекарвахме заедно. Уточнявайки, организирайки и съответно провеждайки всичко, което е необходимо за първенството.

Твоето лично усещане и оценка за това което се случи, имал си възможност да участваш на много големи  първенства в друга роля, но си виждал как се подготвят финални церемонии?

Първото, което беше най-фрапиращо за мен е, че си дадох сметка колко различно изглежда едно европейско първенство от игрището и отстрани на игрището, когато ти си човекът, който се занимава с организацията. Това са две несъвместими неща, имало е случаи, когато от мачовете не съм виждал повече от пет топки от разиграванията, по времето на целия мач. Въпреки че мачът на игрището тече, си има организационни дейности, които трябва да се извършват през това време и общо взето това ме учуди най много. Чисто като организация, с изключение на  съвсем малки детайли, в  които сме срещнали затруднение или пък не са станали по начина, по който сме искали, като цяло всичко останало протече много добре. Дори вчера получихме официалното писмо от европейската федерация, в което казват, че са изключително доволни от организацията, че всичко е минало много добре, всичко е било подготвено много добре и начинът, по който се е провело това европейско първенство е много силен аргумент за домакинстването на световното първенство през 2018 година.

Да споделиш нещо интересно, което се е случило зад кулисите, хората се забавляваха, но при вас не е било така.

Нещо което беше много притеснително за нас, беше извеждането на хората от залата между двата мача, по принцип това беше продиктувано от това, че  имахме страшно много заявки от чужди  фенове, които искаха да гледат съответно техните си отбори. Дадохме си сметка, че ако позволим това, прекалено много българи ще бъдат лишени от правото и възможността да гледат българския отбор-пример ако 5000 поляци влязат да гледат Полша и Словения и след това останат в залата, това означава че 5000 българи няма да могат да гледат българския отбор срещу Германия. И там имахме страшно много неясноти, дали ще съумеем да се справим  и как ще протече този процес, въпреки че всичко беше проиграно предварително, имаше критични моменти, но като цяло мисля, че се справихме много добре. Друго което хората не знаеха  е, че паралелно с европейското първенство течеше и изборен  конгрес на CEV, което също е една много тежка организация. Близо 200 човека официални лица на 15 и 16 октомври имаха заседания и ние трябваше да отделяме човешки ресурс, който да се занимава и с това. Като цяло и там се справихме много добре. В писмото, което пристигна, е цитирано и това че организацията на конгреса е била на високо ниво.

Пълна зала, много емоции! Ти беше близо до игрището, но в друга роля, какво усещаше?

Определено много се радвах, излезе вече официалната статистика на българските мачове. Всеки един от мачове средно е посещаван от над 11.000 човека, а общо за цялото първенство на мачовете в България са били над 100.000 човека, което е своеобразен рекорд, това може само да ме радва. Определено имаше една нотка на завист, защото никога не ми се е отдавала възможност да играя с националния отбор в арена Армеец, пред такива трибуни, но пък усещането да знам, че и аз съм допринесъл за да се напълнят тези трибуни, да играят националите пред тях и да ги подкрепят е невероятно. Едва ли може да се опише, трябва да се усети.

Като човек, който разбира и играта, защо не успяхме да спечелим така искания медал? Какво не ни достигна?

Трябва да навлезем в много технически детайли, но като цяло мисля, че пет грешно взети решения в мача срещу Франция ни лишиха от правото да играем финал. Може би някои от тях трябва да се отдадат на липсата все още на достатъчно опит, други пък за съжаление на възрастта на някои от състезателите. Като цяло аз лично рядко си позволявам да правя планове преди нещо да е завършило, на 24 равен в третия гейм на мача с Франция, вече бях започнал да мисля как ще наредим момчетата на почетната стълбичка. Може би момчетата са допуснали грешка да мислят за следващия мач, а да не останат в този, който играят в момента. Не успяха да затворят третия гейм, Франция определено започна да играе по различен начин, съответно и нашите момчета започнаха да играя по различен начин, така и не успяха да влязат в мача до края.

Мача за третото място?

За съжаление бях малко зъл пророк и казах, че ако нашият отбор загуби срещу Франция, няма да могат да станат трети. Така и се получи, не за друго, а защото този отбор изгуби няколко полуфинала преди това и искаха да играя на финал. Те знаеха, че ако и този път не го постигнат, психически ще се сринат. За съжаление, така се получи, не можаха да се възстановят от загубата от Франция.

Какво според теб трябва да се направи, за да канализираме тази положителна енергия, за да променим ситуацията в българския волейбол.

Трябва да се обърне много внимание на младите, много внимание на децата, на работата с децата и на условията, при които децата могат да тренират. Защото в момента много млади хора гледайки, това което се случи в залата искат да тренират волейбол, искат да приличат на тези батковци, които са гледали по телевизията и съм сигурен, че тези деца ще отидат в училище или някоя школа в София и в други градове. Ще искат да тренират волейбол. Ако условията, които им се предложат не са  добри тези деца много бързо ще загубят мотивация и съответно ще ги загубим завинаги за волейбола. Основно за мен трябва да се обърне внимание на условията, при които работят децата. Трябва да бъдат подобрени условията, за да могат те да имат стимул да продължават да тренират.

Ще бъдеш и директор на лигата, която започва скоро и искам да те попитам, лигата не трябва ли да бъде самостоятелен орган, както е в Италия, Полша и на други места?

Като цяло това е по-правилният вариант, който е почти навсякъде в Европа. В България обаче това е много трудно постижимо, защото федерацията дава пари на лигата и давайки пари на лигата тя няма как да бъде отделно юридическо лице. Те са обвързани, федерацията поема разходите за съдии, за телевизионни права, на този етап много трудно може да се получи такава самостоятелност на лигата, да кажа невъзможно.

Все по-често се чува репликата, че волейболът в България умира, твоето мнение по този въпрос?

Това е една от причините да искам да се захвана с българското първенство, защото вътрешното първенство е това, което генерира човешки ресурс, това което изгражда волейболисти, които след време да попълнят националния отбор. Има две основни точки, които съм си поставил като приоритет, едната е клубовете трябва да станат много по-активни в начина си да набират собствени средства. Не трябва да се чака само от федерацията или само от продажба на състезатели, за да генерират средства, те трябва да намират и много други начини, защото такива начини съществуват и трябва да бъдат по-активни. По този начин ще могат да си осигурят независимост, ще могат да си осигурят автономност, която им е необходима, в противен случай са изцяло зависими от фактори, които като цяло пречат. Защото ти да си гарантираш бюджета, трябва да продадеш състезатели, но пък продадеш ли състезател, сваляш нивото на отбора. Това е едната точка, която искам да променя. Българските клубове да бъдат по-активни в набирането на средства. И втората според мен е болшинството от състезатели, които излизат в момента да играят в чужбина за малко повече пари отколкото тук. За мен тези състезатели трябва да останат в България, това ще вдигне нивото на първенството, това ще вдигне качеството на играта, това ще  вдигне интереса към вътрешното първенство, от страна на зрители, от страна на спонсори. По този начин ще затворим кръга. В момента кръгът се върти в обратна посока, продаваме състезатели, пада нивото, пада интересът на спонсорите и няма пари. Този кръг трябва да се завърти в правилната посока, да има състезатели, да има интерес, да има и спонсори. Това е втората точка за мен – масата от състезатели от средното ниво, трябва да се върнат да играят в България.

Според теб може ли федерацията да дава целия си бюджет за подпомагане на клубовете, а издръжката на националния отбор да бъде основно от спонсори, защото явно за националния отбор интересът е по-голям?

По принцип да, но за издръжката на националния отбор отиват страшно много пари. Няма как да са само от спонсори, няма две мнения по въпроса. Моята идея е парите, които федерацията дава, ако може да се увеличат, да могат клубовете да имат повече финансови възможности, за да могат да си издържат състезателите. Обсъждахме вариант преди няколко дни, как федерацията може да помага повече на клубовете, много е деликатна ситуацията, защото ти помагайки трябва да помагаш на всички клубове. Не може на едни да помагаш, а на други не. Това е единственият проблем, който може да се срещне, че помагайки трябва да помагаш еднакво на всички. Ако сложиш светещи реклами в залата на ЦСКА или на Левски и ги плати федерацията това е ОК, това ще вдигне интереса по съвсем различен начин ще изглежда всичко, но ако мачът е в зала, където няма как да се сложат тези реклами, ти не можеш да го направиш и клубовете са ощетени, защото за едните си платил примерно 10.000 лева за тези реклами, но тези клубове не могат да се възползват от това. Тогава трябва да се помисли как да се компенсират другите клубове. Това е деликатният момент, трябва да се намери балансът, така че да помагаш на всички по равно.

Какво мислиш за това да се изберат две три хубави зали, където условията позволяват да се създаде продаваем продукт, спортно зрелище и финалната фаза от шампионата да се играе там, елиминирайки фактора домакинство?

Това не е лоша идея, аз лично съм бил участник в такива първенства, където важните мачове се играя в определени зали. Проблемът тук е, че тези зали са доста големи и трябва да се генерира много сериозен зрителски интерес, за да има смисъл от използването им. В една зала за 5000 човека привлечеш 1000 души на финален мач, залата ще изглежда празна и давайки мача по телевизията ще изглежда безинтересно. Това са неща, които трябва да се обмислят много внимателно, трябва много организирано да се подготвят.

Във връзка с лигата, има ли избрана медия, която ще отразява българското първенство?

Канал 1 ще отразява мачовете. В момента чакаме потвърждение за всички мачове, които ще бъдат излъчвани в редовната фаза на шампионата.

Продължаваш да работиш със същия екип, видя се, че работите успешно, ще има промени?

Има идея да се задържат още няколко човека, които бяха назначени на граждански договори към федерацията, аз също бях на граждански договор. Ще видим, не съм аз човекът, който ги решава тези въпроси. Доколко знам ръководството иска да запази екипа, а дали ще стане е съвсем друг въпрос.

Има емоция, има атмосфера, която трябва да се генерира и трябва да се направи всичко възможно!

Самата идея, когато започнахме май месец работа за това европейско беше точно такава, да има социален  отзвук. Много мачове, интересът се вдига и спада, но искахме да има социален отзвук в децата и в младите хора. Да привлечем деца и младежи да се интересуват повече от волейбола и на този етап успяваме да го направим.

Какво мислиш за това, което анонсирах в VolleyComment, че чисто спортно технически трябва да се уеднакви системата за подготовка в България?

Със сигурност това е по-добрият вариант, когато се поставя една основа, ако има методология на работа при подрастващите. Основата ще бъде еднаква за всички и тогава ще бъде много по-лесно и на треньорите, и на децата да се адаптират към съответния отбор или работата с нови треньори. В противен случай се получава, че всеки един треньор има различни изисквания, всяко едно дете се подготвя по различен начин и при смяна на отбор или на треньор, трябва да се адаптират наново към съответното изискване, което е чиста загуба на време.

Как трябва да се осъществи това обединение върху тази идея, федерацията ли трябва да има водеща роля или клубовете?

В случая може би федерацията е тази, която трябва да бъде активната и да наложи някакви методи за работа, защото тя е контролиращият орган, тя е управляващият орган. Според мен това трябва да излиза от нея.